Решение № 8814 от 25.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5094/2014 г.

Решение № 8814 от 25.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5094/2014 г., IV о., докладчик съдията Тодор Петков Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във чл. 122е от Закона за обществените поръчки (ЗОП). Образувано е по касационна жалба от Министерство на здравеопазването (МЗ), представлявано от министъра на здравеопазването чрез процесуален представител гл. юриск. А. Господинов, против Решение № 234 от 5.03.2014 г. на Комисия за защита на конкуренцията (КЗК ) по преписка, вх. № КЗК-105/28.01.2014 г., с което е отменено като незаконосъобразно Решение № РД-17-642/21.12.2013 г. на зам. -министъра на здравеопазването за откриване на открита по вид процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: "Осигуряване на комуникационна свързаност, поддръжка на информационно - комуникационните системи и системата за проследяване, оперативен контрол и управление на автопарка от реаномобили на Спешна медицинска помощ на Република България." и на МЗ са възложени разноските в производството. В жалбата обстоятелствено са релевирани доводи, че решението е постановено в нарушение с материалния закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По сходни доводи с тези пред КЗК и понастоящем основно се твърди се, че включените дейности в предмета на обществената поръчка са неразделно свързани една с друга и отделянето им в обособени позиции създава риск от необосновано прехвърляне на отговорност между евентуалните различни изпълнители, което на практика не би преодоляло проблемите, поради които се налага откриване на обществената поръчка именно по този начин. По тези и други съображения моли решението на КЗК да бъде отменено. Претендира разноски. Ответникът - Комисия за защита на конкуренцията не ангажира становище по касационната жалба. Ответникът - "ССАРМ" ЕООД не ангажира становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Като прецени наведените касационни основания, доводите на страните във връзка с тях и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна в законоустановения в чл. 122е, ал. 1 от ЗОП 14-дневен срок от съобщаване на решението, е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С Решение № РД-17-646/21.12.2013 г. на зам. -министъра на здравеопазването е открита "открита" по вид процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: "Осигуряване на комуникационна свързаност, поддръжка на информационно - комуникационните системи и системата за проследяване, оперативен контрол и управление на автопарка от реаномобили на Спешна медицинска помощ на Република България." С решението са одобрени обявлението за обществена поръчка и документацията за участие. Решението на възложителя е обжалвано пред КЗК, която с обжалваното понастоящем решение го е отменила като незаконосъобразно. За да постанови този резултат е приела по съществото на спора, че са налице визираните в жалбата нарушения. Прието е, че обединяването на необвързани функционално и несъвместими стопански дейности, в рамките на една и съща процедура за възлагане на обществена поръчка, създава необосновани ограничения пред потенциалните участници, тъй като на практика възложителят ограничава участието само до такива, които представляват обединения, но не и самостоятелни дружества. Като указание при новото произнасяне е посочено, че в случай, че включи в предмета на обществената поръчка същите по вид стопански дейности, възложителят следва да ги обособи в отделни позиции в рамките на същата процедура, при спазване на правилото, разписано в § 1, т. 16 от Допълнителни разпоредби на ЗОП, като даде възможност на потенциалните участници да подават оферти за всяка обособена позиция поотделно. Отделно от това е прието, че изискването участниците да имат най-високо ниво на партньорство с производителя на комуникационно оборудване, е дискриминационно тъй като в документацията за участие в процедурата са заложени детайлни и завишени изисквания към опита и техническите възможности на участниците, както и към квалификацията на експертния екип, който следва да изпълни предмета на обществената поръчка. В тази връзка е посочено, че наличието на такова изискване в документацията препятства необосновано участието в обществената поръчка, доколкото потенциални изпълнители, които имат изискуемите опит и сертификати и разполагат с квалифициран персонал няма да имат възможност да участват в процедурата само и единствено поради факта, че не разполагат с документ, удостоверяващ най-високо ниво на партньорство с производителя. На следващо място е установено, че методиката за определянето на техническата оценка е прекалено обща, неясна и дава възможност за субективна оценка, тъй като липсват обективни показатели, по които ще се присъждат точките като не е ясно какво е имал предвид възложителят под "адекватност" и "неадекватност" при оценката на техническия показател за оценка К1 "Адекватност на предложената стратегия за извършване на поръчката". В хипотезите на чл. 28, ал. 2 ЗОП, а именно, че методиката следва да съдържа точни указания за определяне на оценката по всеки показател и за определяне на комплексната оценка, КЗК е преценила, че указанията на възложителя не сочат никакви критерии, които показват кога стратегията ще бъде оценена от помощния орган на възложителя като "формална, неадекватна и трудно изпълнима" или че "описаните инструменти са адекватни и обосновани", което лишава процеса по оценяване от обективност, прозрачност и предвидимост, доколкото, за посочените понятия, възложителят не е предвидил каквито и да е указания, още по-малко точни и ясни, както изисква законът. При извършената проверка на обжалваното решение в рамките на наведените касационни основания, в т. ч. и служебно за приложението на материалния закон - ЗОП както от възложителя, така и от КЗК, чието решение е предмет на настоящето производство, Върховният административен съд в настоящия състав на четвърто отделение намира, че обжалваното решение е неправилно, тъй като е необосновано - изводите на КЗК не кореспондират на действителното правно положение при установяване на фактите и при извличане на правните им последици. На първо място, по отношение нуждата от обособяване в отделни позиции на видовете стопански дейности включени в предмета на обществената поръчка съдът намира, че такава обективна нужда с оглед целите на обществената поръчка и принципите на ЗОП не е обоснована нито от жалбоподателя пред КЗК, нито от КЗК. В тази връзка едностранчиво са възприети само доводите на жалбоподателя относно евентуални негови затруднения при участие в тази обществена поръчка и при тези условия. Пренценката относно предмета на обществената поръчка е в рамките на оперативната самостоятелност на възложителя при спазване на целите, принципите и ограниченията, регламентирани най-вече в ЗОП и останалото приложимо право. В случая както КЗК е установила, няма нормативна забрана отделните стопански дейности да са включени като цяло в предмета. След това следва да се прецени доколко това съвместяване не противоречи на други принципи и норми. В своето становище пред КЗК и понастоящем възложителя е мотивирал нуждата от това съвместяване с опита си от лоши резултати с неудачните практики до момента с обществени поръчки с аналогичен предмет и то именно защото тези дейности са били отделени в обособени позиции. В тази връзка следва да се даде приоритет на обществения интерес, обективиран в желанието на възложителя да преодолее именно тези неблагоприятни последици чрез обединяване на дейностите в общ предмет на обществената поръчка. Доводите на ответното дружество относно дискриминационни условия на този етап се преценяват като неоснователни, тъй като правото му на самостоятелно участие с оглед възможностите му не следва да се предпоставя пред правото на други лица или техни обединения при наличие на съответните възможности да участват при изпълнението на предмета на поръчката като се има предвид, че желанието на възложителя (съобр. изискванията в документацията) е да участват именно лица, които имат достатъчно опит и възможности да осъществят обществена поръчка с такъв обществено значим предмет. В тази връзка следва да се съобрази, че националната спешна помощ е от изключителна компетентност на Министерството на здравеопазването и представлява въпрос от национално значение, тъй като засяга пряко живота и здравето на населението на Република България като с процесната обществена поръчка се цели да се осигури качествено ниво на Националната спешна помощ в България, включително и чрез адекватно техническото обезпечаване и поддръжка на информационната система. На следващо място необосновано е прието, че изискването на възложителя, участниците да имат най-високо ниво на партньорство с производителя на комуникационното оборудване е дискриминационно, прекомерно и ограничително. В тази връзка следва да се има предвид, че не може да се вмени в нарушение на принципите на ЗОП желанието на възложителя кандидатите в процедурата да притежават качества и възможности от най-високо ниво съпоставено с обема, стойността и спецификата на обществената поръчка, а именно: осигуряване и поддръжка на информационната система на спешната медицинска помощ на Република България което ще гарантира, че компанията, която е успяла да постигне определено ниво на партньорство разполага с необходимия потенциал и познания чрез човешкия си ресурс, екипност и специализация, наличие на оборудване и сервизна система за обслужване на клиенти за да предлага, внедрява и поддържа решенията на производителя със съответното качество. Необосновано КЗК е приела, че в методиката възложителят не е дал ясни и точни указания за определяне на оценката по всеки показател. Назначената от възложителя комисия по чл. 34 от ЗОП чрез своята експертиза може с приложеният метод за оценка на предложенията да оцени степента на разбирането на възложената задача от потенциалните изпълнители, тъй като са посочени са критерии за степента на разбиране на задачата, които макар и ориентиращи, са посочени в конкретна схема и начин на оценяване, включително и за конкретния показател К1. Ясно са дефинирани изискванията въз основа на които се получават определен брой точки. В техническото задание са дадени ясно и точно дефинирани технически изисквания към оборудването. Въпрос на преценка на участниците е как ще генерират детайлно предложение, което да отговаря на техническите изисквания и да спазват зададената архитектура на решението. В тази връзка е предвидена оценка за степента на подробност на решението, като с най-много точки се оценява най-подробната обосновка, тъй като се счита, че участникът е достатъчно компетентен и технологично подготвен, за да изпълни задачата в срок, с необходимото ниво на качество. В съответствие с разпоредбата на чл. 28, ал. 2 от ЗОП методиката съдържа точни указания за определяне на оценката по всеки показател и за определяне на комплексната оценка на офертата, включително за относителната тежест, която възложителят дава на всеки от показателите за определяне на икономически най-изгодната оферта. Показателят "Техническа оценка" от методиката за оценка съдържа три подпоказателя, като по всеки един от тях е налице ясно и точно описание, дефиниращо условията, които следва да бъдат изпълнени, за да може съответният участник да получи определен брой точки. По всеки един подпоказател е налице ясно описана скала за оценка, обективно посочваща какви обстоятелства следва да са изпълнени, за получаване на съответния брой точки. Така установената неправилност по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК на решението на КЗК ангажира като последица отмяната му, а при наличните доказателства спора може и следва да бъде решен по същество, като бъде отхвърлена като неоснователна жалба вх. № ВХР-112/15.01.2014 г., подадена от "ССАРМ" ЕООД срещу Решение № РД-17-642/21.12.2013 г. на зам.-министъра на здравеопазването за откриване на процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: "Осигуряване на комуникационна свързаност, поддръжка на информационно - комуникационните системи и системата за проследяване, оперативен контрол и управление на автопарка от реаномобили на Спешна медицинска помощ на Република България.". Водим от горното и на основание чл. 122е ЗОП и чл. 222, ал. 1 от АПК, настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение