Решение № 12461 от 23.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5003/2009 г.

Решение № 12461 от 23.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5003/2009 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на адвокат Ерма Попова-пълномощник на Ангел Александров Танев и Стойно Александров Танев и двамата от гр. Баня, община Карлово, срещу решение № 63 от 19.01.2009 г., постановено по адм. д. № 1693 по описа за 2008 г. на Административен съд-Пловдив. С него е отхвърлена жалбата на двамата касатори в настоящото производство, срещу мълчаливия отказ на кмета на община Карлово да отмени заповед № 1777 от 14.12.1982 г. на председателя на ИК на ОНС-Пловдив за отчуждаването на имот № 1105, включен в УПИ ХIII - Профилакториум на СК "Копринен текстил", гр. Карлово. В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението, като се релевират и трите касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Те са обосновани с твърдения за необсъждане от съда на всички събрани по делото писмени доказателства, което го е довело до неправилни правни изводи. Твърди се, че съдът неправилно е възприел, че не са осъществени всички предпоставки на чл. 31, ал. 1 ЗОС, като е изложил противоречиви мотиви. Към касационната жалба са приложени писмени доказателства. По изложените съображения се моли, решението да се отмени и вместо него постанови друго, с което се отмени мълчаливия отказ на кмета и отмени отчуждаването. Направено е и алтернативно искане за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на административния съд, като при новото разглеждане се иска събиране на допълнителни доказателства за правото на собственост на наследодателката на касаторите. От ответната страна по касационната жалба - кметът на община Карлово е постъпил писмен отговор по реда на чл. 163, ал. 2 АПК, направен чрез адвокат Димитър Бакърджиев - пълномощник на кмета, в който се съдържа становище за неоснователност на касационната жалба. Твърди се, че решението е правилно и законосъобразно. Направено е и алтернативно искане за обезсилване на решението на административния съд. То е аргументирано с твърдения за неприложимост на нормите на ЗОС към отчуждителни производства, приключили по реда на ЗТСУ (отм.), както и че правото да се иска отмяна на отчуждаването принадлежи на бившите собственици на отчуждения имот, но не и на неговите наследници. По изложените съображения се моли, решението да се обезсили или алтернативно да се остави в сила. Претендира се заплащането на направените пред касационната инстанция разноски. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на съдебното решение. Счита, че съдът е събрал всички относими към спора доказателства, които е обсъдил ведно със заключението на вещото лице. Достигнал е до правилният извод, че жалбоподателите не са доказали наследствената връзка между братя Христови Кацарови и тяхната наследодателка. Липсата на документ за собственост на наследодателката върху отчуждения имот е довела съда до правилния извод за законосъобразност на мълчаливия отказ на кмета да отмени отчуждаването на имота. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество и за основателна, по следните съображения: Административният съд-Пловдив е бил сезиран с жалба срещу мълчалив отказ на кмета на община Карлово да се произнесе по молба за отмяна на отчуждаването на имот, извършено със заповед № 1777 от 14.12.1982 г. на председателя на ИК на ОНС-Пловдив, по реда на ЗТСУ (отм.), в частта й по т. 20. С нея на основание чл. 95 във връзка с чл. 98 ЗТСУ (отм.) и предложението на комисията по чл. 265 ППЗТСУ (отм.) за отчуждаването, от Ана Лалова Петрова (Кацарова), собственик на имот № 1105 последният е отчужден, за което тя е парично обезщетена. От приложените към делото писмени доказателства - удостоверение за наследници и удостоверение за идентичност на лице с различни имена, приложено копие от скица, ведно с неоспореното заключение на вещото лице, съдът е установил фактите по спора. Приел е, че правото на собственост на наследодателката на жалбоподателите не е доказано. Не е доказана и наследствено правоприемство между Ана Петрова Кацарова и братя Христови Кацарови, на които се е водил записан имота по предходните планове на града. Приел е от заключението, че бившият имот парцел V-518 от кв. 88, според дворищната и улична регулация на с. Баня, утвърдена със заповеди през 1949 г. се е водил на братя Христови Кацарови. Той е разделен на три самостоятелни имота, съответно поземлен имот № 1103, № 1104 и 1105. Всичките те ведно с още 11 имота и части от тях са били отчуждени и включени в парцел ХIII-Профилакториум на СК "Копринен текстил", гр. Карлово. Вещото лице е посочило в заключението си за кои от отчуждените имоти или части от тях отчуждаването е отменено, а собствеността е възстановена. Същевременно е посочило, че имот 1105, без квартал, представляващ нива в курортната зона, е записан на Ана Лалова Христова. Наред с това е пояснило, че по кадастралния и регулационния план, одобрен със заповед № 855 от 2001 г. парцел V-1051 в кв. 84 е записан на Ана Лалова Христова, като този имот е идентичен на имот пл. № 1105. При така установените факти съдът е приел, че не са изпълнени кумулативните предпоставки на чл. 31, ал. 1 ЗОС, поради което е направил извод за законосъобразност на мълчаливия отказ на кмета и е отхвърлил жалбата срещу него. Постановеното решение е неправилно. То е в нарушение на материалния закон, което налага неговата отмяна при условията на чл. 222, ал. 1 АПК. Неправилни са изводите на съда относно изискването на законодателя отчуждения имот да се намира в патримониума на отчуждителя, както и наличието на спор за материално право. Първият извод е в противоречие с хипотезата на чл. 31, ал. 1 ЗОС, а вторият извод е голословен и няма връзка с оспорването. Според чл. 31, ал. 1 ЗОС ако в тригодишен срок от отчуждаването на имота мероприятието по подробния устройствен план не е започнало или имотът не се ползва по предназначението, за което е отчужден, по искане на бившия собственик на имота кметът на общината отменя заповедта за отчуждаване след възстановяване на полученото обезщетение. Събраните в хода на устните състезания писмени доказателства съдът е следвало да съпостави с хипотезата на правната норма след което да направи и правните си изводи. От данните по делото безспорно е установено, че имот пл. № 1105 е отчужден от Ана Лалова Кацарова. Този факт се установява не само от писмените доказателства събрани при първоинстанционното разглеждане на спора, но и от представените пред касационната инстанция акт № 271 от 4.03.1997 г. за държавна собственост на недвижим имот, представляващ дворно място от 465 кв. м. На ред четвърти от него за бивш собственик на имота е записана Ана Лалова Кацарова. Вписана е и заповедта за отчуждаването. Приложен е и акт за изплатени и отчуждени имоти за обществена нужда, от който се установява, че за отчуждения имот № 1105 на Ана Лалова Петкова (Кацарова) е заплатена сумата 1395 лв. за отчуждените със заповед № 1777 от 14.12.1982 г., 465 кв. м. От заключението на вещото лице се установява, че мероприятието, за което са отчуждени общо 14 имота, не е реализирано. Имотът не се ползва по предназначението, за което е отчужден. Освен това собствеността върху голяма част от отчуждените имоти е възстановена и те са деактувани. При тези данни несъмнено е изпълнен сложния фактически състав на чл. 31, ал. 1 ЗОС, от което следва, че мълчаливият отказ на кмета на общината, да отмени отчуждаването на имота е незаконосъобразен и следва да бъде отменен, като вместо него се постанови съдебен акт, който да го замести, защото съдът действа при условията на чл. 173, ал. 1 АПК. Неправилни и в противоречие с нормата на закона са изводите на съда, че жалбоподателите и наследници на Ана Лалова Кацарова не са доказали правоприемство между нея и братя Христови Кацарови. В производството по отмяна на отчуждаването съдът не събира доказателства за правото на собственост върху отчуждения имот, защото законодателят е посочил лицето, което е легитимирано да иска отмяна на отчуждаването, а това е бившият собственик на имота. Всичките доказателства по делото сочат Ана Лалова Кацарова за бивш собственик на имота. Той е отчужден от нея. При отчуждителното производство не е търсено правоприемство между нея и братя Христови Кацарови. Имотът е отчужден от нея и на нея е изплатено паричното обезщетение. Ана Лалова Кацарова е починала на 10.10.1996 г. или след влизане в сила на ЗОС. Следователно правото да се иска отмяна на отчуждаването е възникнало в нейния патримониум, а то като имуществено право е наследимо и е упражнено от наследниците й. В този смисъл неоснователни са възраженията в писмения отговор на кмета на община Карлово, че само бившият собственик на имота може да иска отмяна на отчуждаването, но не и неговите наследници. Неоснователно е и възражението в същия отговор на кмета, че нормите на ЗОС се прилагат само за отчуждения, извършени при действието на този закон. Право на заинтересованата страна е да реши кой реституционен ред ще използва за да отмени извършено отчуждаване. В този смисъл е и трайната практика на Върховния административен съд - адм. д. № 5295/2008 г., адм. д. № 11367/2008 г., адм. д. № 2437/2006 г., както и много други. По изложените съображения решението на съда ще следва да се отмени и вместо него постанови друго, по съществото на спора, който е изяснен от фактическа страна, като се отмени мълчаливия отказ на кмета да отмени отчуждаването на имота след възстановяване на полученото обезщетение. Направеното искане от адвокат-пълномощника на жалбоподателите за присъждане на направените по делото разноски при първоинстанционното разглеждане на спора е основателно и ще следва да се уважи. От договор за правна защита и съдействие № 011914 от 15.08.2008 г. се установява, че жалбоподателите са заплатили 350 лв., а от вносна бележка от 28.11.2008 г. се установява, че е внесен депозит за вещо лице от 200 лв. Или община Карлово ще следва да бъде осъдена да заплати на основание чл. 143, ал. 1 АПК на двамата жалбоподатели сумата от 550 лв. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1, във връзка с чл. 221, ал. 2, предложение второ АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение