Решение № 12145 от 10.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13586/2015 г.

Решение № 12145 от 10.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13586/2015 г., V о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 68 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.). Образувано е по касационна жалба на Е. В. Б. срещу решение № 76/28.10.2015 г., постановено по административно дело № 312/2015 г. по описа на Административен съд - В. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено при неправилно приложение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се решението да бъде отменено и да се постанови ново по съществото на спора, с което да се уважи изцяло жалбата срещу оспорения административен акт като се установи извършването на дискриминация спрямо касатора от страна на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" - В. по признаците "лично положение", "обществено положение" и "имуществено състояние" и да се наложат предвидените в закона наказания. Ответната в производството страна - Комисия за защита от дискриминация, чрез процесуален представител, оспорва основателността на касационната жалба и иска обжалваното решение да бъде оставено в сила. Ответникът - Директор на Дирекция "Социално подпомагане", в писмено възражение, оспорва основателността на касационната жалба и поддържа становище за правилност и законосъобразност на обжалвания съдебен акт. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на първоинстанционното решение. Върховният административен съд, състав на Пето отделение като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С процесното решение административният съд отхвърля оспорването на Е. В. Б. против решение № 266/25.06.2015 г. на петчленен състав на Комисията за защита от дискриминация /КЗД/, с което е отхвърлена жалбата му за извършена спрямо него дискриминация от Директора на Дирекция "Социално подпомагане" - В. по признаци "лично положение", "имуществено състояние" и "обществено положение". При постановяване на обжалвания съдебен акт, решаващият съд приема, че е проведено производство по Закона за защита от дискриминация в което е установено, че Б. има степен на увреждане над 95,7%, не съжителства с други лица, не получава издръжка от лица, задължени по закон да осигуряват такава, пенсията му е в размер от 290 лева, разполага с жилище от 2 стаи, няма доходи от отдаване под наем на жилища или други помещения, ползва месечни добавки, като лице с увреждания и със Заповед № 2365/11.12.2013 г. като ползвател на социална услуга е настанен в Дом за стари хора с. К., община В. С молба-декларация вх. № 1646/29.04.20014 г., подадена до директора на Дирекция "Социално подпомагане" - В. Б. е поискал отпускане на еднократна социална помощ по реда на чл. 16 ППЗСП за възстановяване на частично платени лекарства /в частта, която не се заплащат от НЗОК/ въз основа на разходооправдателни документи и възстановяване на транспортни разходи за ЖП транспорт. С. З. № 1646/26.05.2014 г. на М. М., директор на Дирекция "Социално подпомагане" В. е отказано отпускане на тази помощ. След като е коригирано семейното му положение в ЕСГРАОН, Б. е подал е жалба, в резултат на което е отменена Заповед № 1646/26.05.2014 г. в частта "семейно положение". Така изменената Заповед № 1646/26.05.2014 г. не е била обжалвана и е влязла в сила. Б. е подал молба - декларация с вх. № 1811/05.06.2014 г. за лечение за оперирания крак, отново за същата операция, отново с епикризи, с фактури за купени лекарства, представени предишния път, като включва и други лекарствени продукти на стойност 10,53. Тази молба - декларация е била отхвърлена със заповед 1811/26.06.2014 г. Въз основа на установената фактическа обстановка КЗД намира, че спрямо Б. по твърдените признаци "лично положение", "имуществено състояние" и "обществено положение" при упражняване на правомощията за отпускане на исканата еднократна социална помощ по чл. 16 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП) не е извършена дискриминация, т. е. той не е бил третиран различно от лица, намиращи се в неговото положение. Решаващият съд приема извода на КЗД за правилен и обоснован. При анализа на съвкупния доказателствен материал, първоинстанционният съд намира, че касаторът е получавал всички видове помощи, които са гарантирани от Закона за интеграция за хората с увреждания - месечна добавка за социална интеграция, за транспортни услуги по чл. 25 от Правилника за прилагане на Закона за интеграция на хората с увреждания (ЗИХУ), за диетично хранене и лекарства по чл. 29 от същия правилник, за достъп на информация по чл. 30, винетен стикер за личния автомобил. Първоинстанционният съд обосновава извод, че на Б. е осигурен равен достъп до социалната услуга настаняване в Дом за стари хора и социална услуга за еднократна социална помощ в размер на 50 лв. във връзка с проведена оперативна интервенция. Установено е, че при подаване на молба - декларация с вх. № 1646/29.04.2014 г. служителите са оказали съдействие на Б. Изрично му е указано, че съгласно методика за здравни грижи в специализирани институции от 13.08.2007 г., доставчикът на социални услуги в случая Дома за стари хора е длъжен да осигури на всеки потребител на социални услуги в специализирана институция съдействие за снабдяване с предписаните лекарства от Националната здравно осигурителна каса, от дарения или хуманитарни помощи; от личните средства или спестявания на потребителите, от месечната добавка за социална интеграция и от бюджетни средства. Държавният орган - Дирекция "Социално подпомагане" (ДСП) В. е предприел всички възможни и необходими мерки, за да не бъде третиран неравно Б. спрямо останалите кандидатстващи. Жалбоподателят, касатор в настоящото производство, разполага с удостоверение за пътуване по БДЖ № 3966, което му дава право да пътува два пъти в годината с ЖП транспорт. След анализ на съвкупния доказателствен материал, административният съд приема, че останалите лица в сравнимо сходно положение със жалбоподателя, кандидатствали за еднократна социална помощ по чл. 16 ППЗСП не са били третирани по-благоприятно от него при преценката на административния орган за инцидентността на възникналата потребност, поради което спрямо Б. по твърдените признаци "лично положение", "имуществено състояние" и "обществено положение" не е извършена дискриминация. Решаващият съд констатира, че административният акт е постановен в специално производство пред КЗД, издаден от компетентен държавен орган, в предвидената от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила, както и че не са представени доказателства, обосноваващи извод за незаконосъобразност на заключението на КЗД. Решението е правилно. Първоинстанционният съд установява правилно и съобразно доказателствата фактическата обстановка по спора, която се възприема изцяло от касационната инстанция. С разпоредбата на чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. се забранява императивно всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Р. Б. е страна, като при всички случаи санкционираният от закона вредоносен резултат се изразява в поставянето на отделни лица или категория лица в по-неблагоприятно положение от други при сравними сходни белези. ЗЗДискр. цели установяване и санкциониране на всяко поставяне в неравностойно положение въз основа на признаците, изброени в чл. 4, ал. 1 от закона или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Р. Б. е страна. По определението на чл. 4, ал. 2 ЗЗДискр. пряка дискриминация съставлява всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по ал. 1, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства. С текста на сочената разпоредба се забранява прякото или непряко ограничаване на законните права или интереси на лицата на основание изброените критерии. От друга страна, неравното третиране според нормата на § 1, т. 7 от ДР от ЗЗДискр. е всеки акт, действие или бездействие, което пряко или непряко засяга права или законни интереси. За да е налице проява на дискриминация е необходимо да са осъществени всички елементи на посочените разпоредби респ., за да е осъществен състав на нарушение на антидискриминационното законодателство следва да е установено различно третиране на лицето, при наличие на пряка причинно-следствена връзка между неблагоприятното отношение и причината за него, изразяваща се в признак по цитирания чл. 4 от ЗЗДискр., в случая -"лично положение", "имуществено състояние" и "обществено положение". След анализ на приложените доказателства и относимата материално-правна уредба обосновано съдът приема за законосъобразно решението на КЗД, с което е оставена без уважение жалбата на Б. за извършена от директора на ДСП - В. и нейни служители дискриминация по признаците "лично положение", "обществено положение" и "имотно състояние". По делото липсват доказателства, от които да се установява оспорващият, настоящ касатор, да е третиран неравно с когото и да било във връзка с отказаната еднократна социална помощ от съответната администрация по местоживеене. Съгласно чл. 16 от ППЗСП, тази еднократна помощ се отпуска на нуждаещо се лице при възникнала инцидентна и належаща потребност, която същото не може да покрие със средствата си. Правилно съдът счита, че отказът за еднократно социално подпомагане не се определя като дискриминационно отношение към жалбоподателя, който, като лице с трайна степен на увреждане, е подпомаган при нужда с всички видове гарантирани по ЗИХУ и ЗСП помощи и добавки. От представената справка от ДСП е видно, че еднократно подпомагане е разрешено само на лица, за които действително е съществувала спешна необходимост. Основателно в тази връзка съдът отбелязва, че по отношение на жалбоподателя не са установени обективните признаци, за да се приемат за осъществени твърдените дискриминационни действия от служители на ДСП - В. Не е установено нито по-неблагоприятното му третиране в сравнение с други лица, заявили еднократно социално подпомагане, нито че дискриминация е извършена по някой от признаците по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр., както и причинно-следствена връзка между тях. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно доводите и възраженията на страните, като им е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. Решението е постановено след обсъждане на относимите доводи и възражения, направени в хода на съдебния процес, както и на събраните доказателства, като са изложени аргументи, мотивиращи изводите на съдебния състав относно приложимия закон. С оглед на горното, Върховният административен съд намира, че обжалваното решение съответства на материалния закон и е обосновано, поради което не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1-во от АПК Върховният административен съд, Пето отделение