Решение № 1425 от 9.2.2023 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодек /АПК/. Образувано е по касационна жалба на А. Панайотова от гр. Хасково, чрез процесуалния представител адв. В. Челебиев против решение 237/11.04.2022 г. по адм. дело 47/2022 г. на Административен съд Хасково. В жалбата се релевират доводи за недопустимост на съдебния акт и неправилност поради необоснованост касационни отменителни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. Претендират се разноски. Ответникът директорът на ТП на НОИ Хасково, чрез главен юрисконсулт Т. Запрянова изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли решението да бъде потвърдено като правилно. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на същата. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон съгласно чл. 218 АПК е неоснователна. С решение 237/11.04.2022 г. по адм. дело 47/2022 г., Административен съд Хасково е отхвърлил жалбата на А. Панайотова против решение 1012-26-538-1/06.01.2022 г. на директора на ТП на НОИ Хасково с което са били потвърдени задължителни предписания ЗД-1-26-01019888/20.10.2021 г. на контролен орган на ТП на НОИ Хасково и е присъдил разноски. Съдът е приел, че към датата на регистрацията по чл. 1 , ал. 1 от НООСЛБГРЧМЛ и до датата на издаване на административния акт, лицето не е било самоосигуряващо се лице, попадащо в обхвата на чл. 4, ал. 3, т. 4 от Кодекса за социалното осигуряване /КСО/. Достигнал е до извод, че актът е законосъобразен, тъй като е бил издаден от компетентен орган, в установената от закона форма, в съответствие с административнопроизводствените правила, материалноправните разпоредби и целта на закона. Решението е валидно, допустимо и правилно. От фактическа страна е установено, че е постъпил сигнал с вх.1043-26-326/03.09.2021г. с цел да бъде извършена проверка относно удостоверяване на осигурителен стаж на Панайотова. Въз основа на нея и на основание чл.108, ал.1, т.3 от КСО и чл.37, ал.1 от Инструкция за реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на НОИ са били издадени задължителни предписания с които е било разпоредено да се заличат данните, подадени по реда на чл.5, ал.4, т.1 от КСО, както следва: за периода от 05.02.2019г. до 31.07.2019г., с вид осигурен 13, декларация образец 1; за периода от 01.08.2019г. до 30.09.2019г., с вид осигурен 12, декларация образец 1; за периода от 01.10.2019г. до 31.08.2021г., с вид осигурен 13. Била е изискана информация с писмо изх.9101-26-1193-1/01.09.2021г. и изх.1043-26-326-2/16.09.2021г. от ОД Земеделие и ОДБХ относно регистрацията на лицето като земеделски производител, както и за вида на животновъдния обект - тип лично стопанство или ферма. След извършена справка е било установено, че касаторът има валидна регистрация съгласно Наредба 3/29.01.1999г. от 05.02.2019г. до 15.06.2020г., от 13.02.2020г. до 11.06.2021г. и от 25.03.2021г. с валидна регистрация до края на срока по чл.12, ал.2 от Наредба 5/2009г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания. За периода на регистрация е посочено, че са отглеждани птици, кокошки носачки 25 броя. В отговор от ОДБХ Хасково след извършена от тях справка се установява, че лицето има регистриран на основание чл.137 от Закона за ветеринарно-медицинската дейност животновъден обект тип лично стопанство, както и издадено удостоверение за регистрация ЛС-2686/16.03.2021г. При справка в НАП - Хасково е било установено, че за периода след 2019г. лицето има подадени ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ за 2019г. и 2020г., както и декларирани доходи от друга стопанска дейност като регистриран земеделски стопанин; няма регистрирани фискални устройства и подавани данни към НАП за регистриране и отчитане на продажби. Въз основа на посочените обстоятелства са били издадени задължителни предписания ЗД-1-26-01019888/20.10.2021г. към самоосигуряващото се лице А. Панайотова, за заличаване на данните, подадени по реда на чл.5, ал.4, т.1 от КСО за периода от 05.02.2019г. до 31.07.2019г., с вид осигурен 13, декларация образец 1; за периода от 01.08.2019г. до 30.09.2019г., с вид осигурен 12, декларация образец 1; за периода от 01.10.2019г. до 31.08.2021г., с вид осигурен 13. Недоволна от постановения административен акт, Панайотова го е обжалвала пред горестоящият административен орган, директорът на ТП на НОИ Хасково, който с решение 1012-26-538-1/06.01.2022г., е приел задължителните предписания за правилно и законосъобразно издадени и е отхвърлил жалбата. Решаващият състав обосновано е приел, че оспорените административни актове са издадени от компетентен орган, в предписаната от закона форма, подписан от издателя си и не се установяват други съществени пороци, които да обосновават нищожност на акта, противно на твърдяното в касационната жалба. Обжалваното решение съдържа изложени фактически и правни основания за издаването си, което го прави мотивиран административен акт и дава възможност да бъде преценена законосъобразността му. Понятието "осигурено лице" по смисъла на част първа от КСО, е дефинирано легално в § 1, ал. 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби /ДР/ на кодекса, според която такова е "физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1 - 3 и 5.... " С нормата на чл. 10, ал. 1 от КСО е регламентирано, че осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването. В разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от КСО са изброени лицата, задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица по този кодекс, а в чл. 4, ал. 3 са посочени задължително осигурените за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт лица, между които в т. 4 и "регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители". Съгласно текста на ал.4 на чл. 4 от КСО, лицата по ал. 3, т. 1, 2 и 4 по свой избор могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство. Легално понятието "регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители" по смисъла на КСО е определено в § 1, ал. 1, т. 5 от Допълнителните разпоредби на същия кодекс, като "физическите лица, които произвеждат растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба, и са регистрирани по установения ред". Освен това в чл. 5, ал. 2 от КСО е регламентирано, че самоосигуряващ се е физическо лице, което е длъжно да внася осигурителни вноски за своя сметка, а според ал. 3 и ал. 4 на същата норма, регистрацията на самоосигуряващите се лица в Националния осигурителен институт се извършва служебно въз основа на данните в регистъра и базите данни на Националната агенция за приходите по чл. 80, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, както и са изброени данните, които самоосигуряващите се лица периодично представят в Националната агенция за приходите. Според чл. 1, ал. 1 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ), задължението за осигуряване за самоосигуряващите се лица по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от Кодекса за социално осигуряване включително регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване. Текстът на ал. 2 сочи, че при започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност самоосигуряващото се лице подава декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП до компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството, а според ал. 3 - самоосигуряващите се лица по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО определят вида на осигуряването си с декларация по образец, утвърден от изпълнителния директор на НАП. В нормата на чл. 13, ал. 1 от ЗЖ е предвидено, че производството обхваща дейностите, свързани с отглеждането, храненето и възпроизводството на селскостопански животни и с производството на животински продукти, предназначени за продажба. Според ал. 3 на чл. 13, обектите за отглеждане на селскостопански животни се регистрират по реда на ЗВМД и подлежат на вписване в Системата за идентификация на животните и регистрация на животновъдните обекти на БАБХ с уникален номер. Разпоредбата на ал. 4 регламентира, че животновъдните обекти, в които се отглеждат животни с цел добив на суровини и храни за лична консумация, се определят като лично стопанство и собствениците им нямат право да предлагат на пазара произведените в обекта суровини и храни, а според ал. 5 - животновъдните обекти, в които се отглеждат животни с цел добив на суровини и храни, които се предлагат на пазара, се определят като ферми. Съгласно чл. 2 от Наредба 3 от 29.01.1999 г., Регистърът на земеделските стопани служи за набиране на информация за земеделските стопани и за дейността им с цел: 1. контрол върху ползването на земеделските земи; 2. събиране на информация за отглежданите през съответната стопанска година култури и заетите с тях площи, както и за отглежданите животни; 3. подпомагане на земеделските стопани и развитието на селските райони; 4. прилагане на схемите за директните плащания. Разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредбата предвижда, че на регистрация подлежат юридически лица, еднолични търговци и физически лица, навършили 18 години, които стопанисват земеделска земя и/или осъществяват производство на земеделска продукция. По смисъла на КСО обаче, наличието само на регистрация в Регистъра на земеделските стопани, не е достатъчно, за да възникне осигурително правоотношение с произтичащите от него права на обезщетение, тъй като не е налице идентичност между качеството "регистриран земеделски стопанин" по смисъла на ЗПЗП и осигурено лице по смисъла на КСО. По аргумент от § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО лице, за което не е доказано, че е извършвало трудова дейност, в случая че е произвеждало животинска продукция, предназначена за продажба и е регистрирано по установения ред, не може да има качеството осигурено лице. Следователно изискването на законовата разпоредба, съдържаща определението за "осигурено лице" по смисъла на КСО е лицето реално да осъществява дейност като земеделски производител, като произвежда продукция, предназначена именно за продажба и при наличието на надлежна регистрация. Предвид вида на извършваната от жалбоподателката дейност отглеждане на птици, в настоящия случай са приложими и разпоредбите на Закона за животновъдството /ЗЖ/, с който закон се уреждат организацията и управлението на животновъдството, производството, развъдната дейност и предлагането на пазара на селскостопански животни, както и правата и задълженията на физическите и юридическите лица, свързани с тези дейности. Неоснователен е доводът в касационната жалба за нищожност на акта. Нищожен е само този акт, който е засегнат от толкова съществен порок, че актът изначално, от момента на издаването му не поражда правните последици, към които е насочен. Съобразно това и с оглед на всеки един от възможните пороци на административните актове, теорията е изградила следните критерии, кога един порок води до нищожност и кога същият води до унищожаемост: 1) Всяка некомпетентност винаги е основание за нищожност на акта; 2) Порокът във формата е основание за нищожност, само когато е толкова сериозен, че практически се приравнява на липса на форма и оттам - на липса на волеизявление; 3) Съществените нарушения на административно-производствените правила са основания за нищожност, също само ако са толкова съществени, че нарушението е довело до липса на волеизявление; 4) Нарушенията на материалния закон касаят правилността на административния акт, а не неговата валидност, поради което нищожен би бил на посоченото основание само този акт, който изцяло е лишен от законова опора - т. е. не е издаден на основание правна норма и същевременно засяга по отрицателен начин своя адресат. Само пълната липса на условията или предпоставките, предвидени в приложимата материалноправна норма и липсата на каквото и да е основание и изобщо на възможност за който и да е орган да издаде акт с това съдържание, би довело до нищожност на посоченото основание; 5) Превратното упражняване на власт също е порок, водещ само до незаконосъобразност като правило и само ако преследваната цел не може да се постигне с никакъв акт, посоченият порок води до нищожност. Неоснователно е позоваването за липса на компетентност от страна на административния орган. Проверката е извършена по реда на чл. 29, ал. 5 от Инструкцията по преценка на ръководителя на ТП на НОИ въз основа на данни от информационната система на НОИ, като в случая не се изисква изрична писмена заповед. Това обстоятелство правилно е съобразено от първоинстанционния съд. Предвид горното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, претенцията за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство пред касационната инстанция в полза на ответната страна е основателна, съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Те следва да са в размер на 100,00 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,