Решение № 790 от 2.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2230/2008 г.

Решение № 790 от 2.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2230/2008 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Василка Илиева Производството е по чл. 231, ал. 1 б. "е" ГПК (отм.). Образувано е по молба на С. К. М. и И. Д. Б. за отмяна на влязлото в сила решение № 248 от 08.01.2004 г. по гр. д. № 1306/2003 г. на С. районен съд. Поддържа се, че били лишени от възможността за въззивно обжалване, тъй като не били уведомени за постановеното решение лично, а обявлението е било изпратено на пълномощника им адв. Р, който не е подал жалба. Излагат съображения в тази насока. Ответниците по молбата за отмяна И. А. А. и Д. И. Б. не изразяват становище. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение намира, че молбата за отмяна е допустима и подлежи на разглеждане, тъй като е подадена от заинтересувана страна и в рамките на преклузивния срок по чл. 232, ал. 1 ГПК (отм.). Разгледана по същество, молбата е неоснователна. Според текста на чл. 231, ал. 1, б. "е" ГПК (отм.) заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение когато страната, вследствие нарушаване на съответните правила, е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Разглежданият случай не попада в приложното поле на разпоредбата. Молителите са ангажирали адвокат по делото с договор за правна защита и съдействие № 9759/28.11.2003 г., който да ги представлява до окончателното свършване на делото във всички инстанции. Съобщението за изготвеното решение е връчено на адв. Й в качеството му на процесуален представител на молителите - ответници в първоинстанционното производство на 15.01.2004 г., като в 14 дневния срок за обжалване, който е изтекъл на 29.01.2004 г. не е депозирана въззивна жалба. Едва на 22.04.2004 г. по реда на чл. 23 ГПК (отм.)пълномощното е оттеглено. Следователно за всички съдопроизводствени действия молителите са били уведомени по реда, който е предвиден в ГПК - чл. 46 и чл. 52 ГПК (отм.), а процесуалното бездействие на пълномощника в законоопределения срок не предполага защита по реда на чл. 231, ал. 1 б. "е" ГПК. По изложените съображения молбата за отмяна е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на I г. о.