Решение № 7213 от 14.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2269/2018 г.

Решение № 7213 от 14.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2269/2018 г., VII о., докладчик съдията Христо Койчев Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на В. Стоилов и К. Стоилова срещу Решение № 2313/21.12.2017 г., на Административен съд - Варна, постановено по административно дело № 2998/2017 г. С обжалваното решение съдът отхвърлил жалбата против АПВ № 5305006789/23.06.2017 г., на орган по приходите при Община Варна, потвърден с решение № 3103/3.10.2017 г. на Кмета на Община Варна. Касационните жалбоподатели считат решението за неправилно – постановено в нарушение на материалния закон и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че неправилно съдът е преценил, че жалбоподателят е заплатил местен данък при придобиване на недвижимо имущество в размер на 3% върху оценката по действащата към него период норма на чл. 34, ал. 2 от Наредбата за определяне размера на местните данъци на територията на Община Варна и предвид отмяната на текста, то тази отмяна действа занапред. Сочи се, че именно поради отмяната на Решение № 93-1/28.12.2015 г., на Общински съвет Варна за изменение на чл. 34, ал. 2 от Наредбата допълнително заплатената сума в размер на 0. 4 % от цената на придобитото имущество е с отпаднало действие и подлежи на връщане. Сочи се че предвид тълкувателно решение № 2/2016 г., на ВАС няма как да се претендират вреди по ЗОДОВ, а следва ответникът да ги обезщети тъй като е издал порочния административен акт, който е отменен и лицата са претърпели загуба. Моли съда да отмени решението. Ответникът – Директор на дирекция "Местни данъци" при Община Варна, в писмен отговор от 12.02.2018 г., оспорва жалбата. Твърди, че решението на Административен съд Варна е правилно и следва да се остави в сила. Сочи се, че правилно съдът е достигнал до правният извод, че отмяната на подзаконов нормативен акт със съдебно решение има действие само занапред и платеният данък по силата на действащата тогава норма не е недължимо платен и не подлежи на връщане. Претендират се разноските по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Сочи, че първоинстанционният съд е постановил правилно и обосновано решение, след извършен анализ на събраните по делото доказателства и при правилно тълкуване на закона. Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима – подадена е от надлежни страни, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С постановеното съдебно решение Административен съд Врана е отхвърлил жалбата на В. Стоилов и К. Стоилова срещу АПВ № 5305006789/23.06.2017 г., на орган по приходите в Община Варна, потвърден с решение № 3103/3.10.2017 г., на Кмета на Община Варна. За да постанови своя акт, съдът е установил, че жалбоподателите са подали до Дирекция "Местни данъци и такси" към Община Варна искане за възстановяване на недължим местен данък по ЗМДТ, платен при първоначално закупен недвижим имот в размер на 3 %, а с оглед решение от 27.04.2016 г., на Административен съд Варна по адм. дело № 190/2016 г., с което е отменена разпоредбата на чл. 34, ал. 2 от Наредбата е следвало да заплатят 2. 6 %. Установено е, че лицата са заплатили сума в размер на 14 081. 98 лв., на 22.07.2016 г., като към него момент е действала разпоредбата на чл. 34, ал. 2 от Наредбата за определяне размера на местните данъци на територията на Община Варна, предвиждаща при възмездно придобиване на имущество, данъкът да е в размер на 3 % върху оценката на прехвърленото имущество. Тази разпоредба е приета с решение № 93-1 по Протокол № 4/28.12.2015 г. на Общински съвет Варна. Било установено, че с решение № 980/27.04.2016 г., на Административен съд Варна, по адм. дело № 190/2015 г., потвърдено с решение № 1091/26.01.2017 г., на ВАС по адм. дело № 8805/2016 г., посочената по-горе разпоредба била отменена и възстановена старата редакция на разпоредбата предвиждаща данъкът да е в размер на 2. 6 % върху оценката на придобитото имущество. Установява се от съдебното решение, че разпоредбата на чл. 34, ал. 2 от Наредбата за определяне размера на местните данъци на територията на Община Варна, приета с Решение № 93-1 по Протокол № 4/28.12.2015 г., е отменена на процесуални основания – неспазена процедура по чл. 26, ал. 2 от ЗНА – не е публикувана на интернет страницата на Община Варна на проекта за нормативният акт, ведно с мотивите към него. Въз основа на така установените факти съдът приел от правна страна, оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в кръга на правомощията му, акта е издаден в писмена форма и при издаването му не са налице допуснати нарушения на административно-процесуалните правила и актът е издаден при правилното прилагане на материалноправните предпоставки. Решаващият съд е посочил, че са налице доказателства за заплатен от жалбоподателите местен данък при придобиване на имота в размер на 3 % върху оценката му на дата 22.07.2016 г., при действието на чл. 34, ал. 2 от Наредбата, приета с Решение № 92-1/28.12.2015 г., на Общински съвет Варна. Установено е, че процесното решение е отменено с влязъл в сила съдебен акт на 26.01.2017 г. /датата на която е постановено решението на ВАС, като краен съдебен акт/, като е достигнато до извода, че отмяната има действие само за напред т. е. след влизане в сила на съдебното решение. Посочено е, че на основание чл. 195, ал. 2 от АПК жалбоподателите биха имали право на възстановяване на част от платеният данък, ако са извършили това действие след влизане на отмяната в сила, но не и по време когато нормата е действала. Предвид на това съдът е приел, че издаденият и оспорен АПВ е законосъобразен и не подлежи на отмяна, а жалбата е неоснователна. Решението е правилно. По силата на чл. 129, ал. 1 от ДОПК /приложима субсидиарно предвид нормата на чл. 4, ал. 4 от ЗМДТ/, прихващането или възстановяването може да се извършва по инициатива на органа по приходите или по писмено искане на лицето, като искането за прихващане или възстановяване се разглежда, ако е подадено до изтичането на 5 години, считано от 1 януари на годината, следваща годината на възникване на основанието за възстановяване, освен ако в закон е предвидено друго. АПВ се издава в 30-дневен срок от постъпване на искането в случаите, когато в същия срок не е възложена ревизия. За да се издаде АПВ с която се прихващат/възстановяват суми, последните следва да са недължимо платени – по арг. от текста на чл. 128, ал. 1 от ДОПК. В конкретния случай, жалбоподателите твърдят че платената от тях сума в размер на 14 081. 60 лв., представляваща платен данък при придобиване на недвижимо имущество се явява отчасти неоснователна, тъй като сумата е определена като 3 % върху оценката на имота, а текста на чл. 34, ал. 2 от Наредбата определяща именно размера на данъка, е изменена със съдебно решение на 2. 6 %, като разликата от 0. 4 % се явява именно недължима, като незаконосъобразно платена. По силата на чл. 19 от ЗМДТ Данъкът се определя върху данъчната оценка на недвижимите имоти по чл. 10, ал. 1 към 1 януари на годината, за която се дължи, и се съобщава на лицата до 1 март на същата година. В чл. 22, т. 1 от ЗМДТ е посочено, че Общинският съвет определя с наредбата по чл. 1, ал. 2 размера на данъка за недвижимите имоти, с изключение на недвижимите имоти по т. 2, в граници от 0, 1 до 4, 5 на хиляда върху данъчната оценка на недвижимия имот. Задължението за данък върху недвижимите имоти, платено на 22.07.2017 г., е определено въз основа на действалата към процесния период разпоредба на чл. 34, ал. 2 от Наредбата за определяне размера на местните данъци на територията на Община Варна. Самата разпоредба е приета на основание на чл. 22, ал. 1 ЗМДТ. Факта, че с Решение № 980/27.04.2016 г., на Административен съд Варна, по адм. дело № 190/2015 г., оставено в сила с решение № 1091/26.01.2017 г., на ВАС, по адм. дело № 8805/2016 г., разпоредбата на чл. 34, ал. 2 от Наредбата която е била изменена с Решение № 93-1 по Протокол № 4/28.12.2015 г., на Общински съвет Варна е отменена, като е възстановена старата редакция на нормата определяща 2. 6 % данък върху данъчната оценка на имота, не поражда право на лицата заплатили данък при придобиване на недвижимо имущество в размер на 3 % от данъчната оценка да търсят разликата между заплатеното и това което биха заплатили след изменение на текста на чл. 34, ал. 2 от Наредбата. Както обосновано приел съдът отмяната на решението на Общински съвет Варна, с което се увеличава размера на данъкът върху недвижимите имоти от 2. 6 % на 3 % от данъчната оценка, от съда, има действие само занапред. До момента на влизане на съдебното решение в сила разпоредбата на чл. 34, ал. 2 от Наредбата, предвиждащ данък в размер на 3 % от данъчната оценка на имота, е действащ нормативен административен акт и поражда предвидените в него правни последици. Това нормативно решение е резултат от вида на акта, който задава правило за поведение за неопределен и неограничен брой адресати и има многократно правно действие. Изводът на съда е в съответствие с тълкувателно решение № 2/27.06.2016 г. на Върховния административен съд, постановено по тълкувателно дело № 2/2015. В решението Върховният административен съд прие: "Спрямо подзаконовия нормативен акт законодателят е въвел специална правна норма - чл. 195, ал. 1 АПК, съгласно която подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизане в сила на съдебното решение. От посочената разпоредба следва изводът, че за периода от приемане на подзаконовия нормативен акт до неговата отмяна с влязло в сила съдебно решение, този акт се счита за законосъобразен и поражда валидни правни последици..... Последващо съдебно решение, с което ПНА се отменя, няма обратно действие и не може да преуреди възникналите обществени отношения." Тези правоотношения следва да бъдат уредени на основание чл. 195, ал. 2 АПК. Същото разрешение е прието и в тълкувателно решение № 2/19.11.2014 г. на общото събрание на гражданската и търговската колегии на Върховния касационен съд по тълкувателно дело № 2/2014 г. Правилни са изводите на съда, че жалбоподателите биха имали право да претендират разликата между платеният данък и този който се дължи след постановяване на съдебното решение, само ако бяха заплатили данъкът след отмяната на подзаконовия акт т. е. след 26.01.2017 г., но не и преди тази дата. Правилни са изводите на съда, че в конкретният случай не е налице недължимо платен данък, който по силата на чл. 129 от ДОПК да подлежи на прихващане/възстановяване. С оглед на горното решението на съда с която е отхвърлена жалбата е правилно и следва да бъде оставено в сила. Следва да се присъдят разноски на ответната страна за юристконсултско възнаграждение. Съгласно чл. 161, ал. 1, изр. 3 от ДОПК, на администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда за всяка инстанция юрисконсултско възнаграждение в размера на минималното възнаграждение за един адвокат. По силата на тази разпоредба и на основание чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в процесния случай на община Варна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 362. 13 лв. за касационната инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение