Решение № 1903 от 11.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10557/2012 г.

Решение № 1903 от 11.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10557/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административно- процесуалния кодекс. Образувано е по искане, подадено от Петра Златинова Атанасова от гр. Варна, чрез пълномощника адв. Константин Парчев, за отмяна на влязлото в сила решение № 404/10.01.2012 г., постановено по адм. дело № 12019/2011 г. по описа на Върховния административен съд, второ отделение, с което е оставено в сила решение № 1307/31.05.2011 г., постановено по адм. дело № 223/2011 г. по описа на Административен съд - гр. Варна. В искането се твърди, че е налице основание за отмяна на решението по чл. 239, т. 1 АПК, изразяващо се в това, че е налице ново обстоятелство и ново доказателство - писмо от Дирекция за национален строителен контрол /ДНСК/ до ВАС от 10.02.2010 г., станало известно на страната на 11.04.2012 г., когато е публикувано в Интернет. Подателят на искането за отмяна претендира да бъде отменено решението на тричленния състав на ВАС и делото бъде върнато за ново произнасяне от друг състав на ВАС. Ответникът по искането за отмяна - началникът на РДНСК - Североизточен район, не е изразил становище. Върховният административен съд, като обсъди данните по делото и доводите в искането за отмяна, приема за установено следното: С решение № 404/10.01.2012 г., постановено по адм. дело № 12019/2011 г. по описа на Върховния административен съд, второ отделение, чиято отмяна се претендира, е оставено в сила решение № 1307/31.05.2011 г., постановено по адм. дело № 223/2011 г. по описа на Административен съд - гр. Варна и е обезсилено същото решение по отношение на държавата, призована чрез министъра на земеделието, като е прекратено производството по делото в тази част. С първоинстанционното решение е отхвърлена жалбата на Петра Златинова Атанасова против заповед № ДК-02-СИР-78/25.11.2010 г. на началника на РДНСК - Североизточен район, с която е разпоредено да бъде премахнат незаконен строеж, представляващ едноетажна сграда, находяща се в част от поземлен имот № 000011, местност "Орехчето" /Рибарско селище "Чайка"/, землището на с. Звездица, община Варна, собственост на Петра Златинова Атанасова. В мотивите на решението на ВАС е прието, че първоинстанционният съд правилно е отхвърлил жалбата на Петра Атанасова против заповед № ДК-02-СИР-78/25.11.2010 г. на началника на РДНСК - Североизточен район, с която е разпоредено премахването на посочения незаконен строеж, поради това че този строеж е изпълнен без за него да са одобрявани проекти и въз основа на тях да е издавано разрешение за строеж, както и че е изпълнен върху терен, за който не са одобрявани регулационни и застроителни планове, включително и частично застроително разрешение по реда на чл. 98, ал. 4 ППЗТСУ (отм.). Настоящият петчленен състав на ВАС намира, че искането за отмяна е подадено от легитимирано лице по смисъла на чл. 238, ал. 1 АПК, тъй като Петра Атанасова е била страна по делото, по което е постановено решението, чиято отмяна се иска и това решение е неблагоприятно за нея. Разгледано по същество искането за отмяна е неоснователно. Приложението на извънредния способ за отмяна на порочни, влезли в сила съдебни решения по чл. 237 АПК е допустимо само когато е налице някое от изчерпателно посочените в чл. 239 АПК отменителни основания. В искането за отмяна е посочено, че се подава на основание чл. 239, т. 1 АПК. Според тази разпоредба, съдебният акт подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Основание за отмяна представлява непълнотата на фактическия или доказателствения материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност на страната. Нови обстоятелства по смисъла на разпоредбата са такива факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значение на юридически или доказателствени факти. Отменително основание са и новооткритите или новосъздадени документи относно факти, които са били твърдяни през висящността на спора, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи. Наред с това новите обстоятелства или доказателства следва да са от съществено значение за правилното решаване на делото, по което е постановено решението, чиято отмяна се иска. С искането за отмяна като ново доказателство е представено копие на писмо от 10.02.2010 г., изпратено от Дирекция за национален строителен контрол до Върховния административен съд, като представеният по делото документ е свален от Интернет страницата на ДНСК на 11.04.2012 г. В писмото е посочено, че е във връзка с Постановление № 5 от 20.01.2010 г. на Министерски съвет за приемане на Устройствен правилник на ДНСК, в сила от 26.01.2010 г.; посочено е също, че от 26.01.2010 г. към ДНСК се оформят шест Регионални дирекции за национален строителен контрол /РДНСК/ с 28 сектора към тях; разяснено е каква е структурата на ДНСК съгласно Устройствения правилник, посочен е териториалния охват на действие на територията на съответните райони от второ ниво съгласно Закона за регионалното развитие /ЗРР/, възпроизведен е текста на чл. 4, ал. 3 ЗРР, в който в т. т. 1-6 вкл. е определен териториалния обхват на районите, които образуват ниво 2, като е посочено, че същите не представляват административно-териториални единици; наред с това в писмото са посочени и адресите на районите. Този документ не установява нови обстоятелства от значение за делото, тъй като с него се възпроизвежда част от съдържанието на нормативни актове, което очевидно е направено за улеснение на съда при конституиране на страните и призоваването по съдебните производства по делата, които се разглеждат пред ВАС и по които ДНСК и съответните РДНСК са страни. Освен това, Постановление № 5 от 20.01.2010 г. на Министерски съвет за приемане на Устройствен правилник на ДНСК, заедно със самия Устройствен правилник, както и Законът за регионалното развитие, са обнародвани в Държавен вестник и са влезли в сила /Постановлението и Устройствения правилник - в ДВ, бр. 7 от 26.01.2010 г., а Законът за регионалното развитие - в ДВ, бр. 50/30.05.2008 г., съответно са обнародвани и последващите им изменения/. Нормативните актове не представляват нови обстоятелства, нито нови доказателства. Посочените актове са били действащо право към момента на издаване на заповедта, която е била оспорена пред първоинстанционния съд, както и към момента на приключване на инстанционните съдебни производства. Обстоятелството, че подателката на искането за отмяна Петра Атанасова е узнала за съдържанието на посоченото писмо от ДНСК до ВАС през м. април 2012 г. /според твърдението й в искането/, както и обстоятелството дали същата е знаела за съдържанието на посочените нормативни актове по време на висящността на процеса и съответно - кога го е узнала, са без всякакво значение за правилността на решението, чиято отмяна се иска. С обнародването на нормативните актове в Държавен вестник се осигурява възможност на адресатите им да се запознаят с тяхното съдържание и да се съобразят с предписанията на правните норми, съответно да се позоват на материалните или процесуални права, които съответните норми регламентират. Предвид изложеното, представеният с искането за отмяна документ не представлява ново доказателство по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК, нито установява нови обстоятелства от значение за правилното решаване на делото. Не представлява ново доказателство по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК и доказателството, което е представено с писмената молба на Петра Атанасова, подадена във ВАС на 10.01.2013 г., представляващо справка-извлечение към 07.01.2013 г. от имотния регистър по персоналната партида на Петра Атанасова. Според подателката на искането за отмяна, това доказателство е от значение за правния спор, тъй като с него се установявало, че постройката, която е била предмет на административната проверка е единственото й жилище. На първо място, посоченото доказателство не отговаря на изискванията по чл. 239, т. 1 АПК, тъй като нито е ново доказателство, нито установява нови факти или обстоятелства, а освен това страната е имала обективната възможност да се снабди с такова доказателство по време на висящността на процеса. Наред с това, доказателството не установява факт или обстоятелство от значение за правния спор. Следва да се отбележи, че предвид съдържанието на искането за отмяна, по същество претенцията на молителката представлява искане за преразглеждане на решението на тричленния състав на ВАС по адм. дело № 12019/2011 г. по съображения за неправилност, което е недопустимо предвид същността на производството за отмяна на влезли в сила решения като извънреден извънинстанционен способ за отмяна. Обстоятелството, че се поддържа твърдение за нищожност на административния акт, който е бил предмет на оспорването пред първата инстанция, е без значение, тъй като съгласно чл. 146 АПК преценката за законосъобразност включва и проверка относно издаването на акта от компетентен орган, а преценката за законосъобразност на акта се осъществява в инстанционното производство. Поради изложените съображения не е налице твърдяното основание за отмяна по чл. 239, т. 1 АПК и искането като неоснователно следва да бъде отхвърлено. С оглед горното и на основание чл. 244, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия,