Решение № 6555 от 25.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5868/2016 г.

Решение № 6555 от 25.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5868/2016 г., V о., докладчик съдията Мирослава Георгиева Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от АПК, във връзка с чл. 231 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по касационна жалба на Ц. Т. П. от гр. В., срещу решение № 1963 от 22.03.2016 г. по адм. д. № 91/2016 г. на Административен съд С. град, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 513з-8875/27.11.2015 г. на директора на Столична дирекция на вътрешните работи за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратяване на служебното правоотношение на държавен служител. В жалбата се излагат доводи, че съдът неправилно е приложил материалния закон. Претендира се отмяна на обжалваното решение и произнасяне по съществото на спора, като бъде отменена оспорената заповед. В съдебно заседание на 20.04.2017 г. касаторът чрез адв. Й. представя удостоверение от Окръжна прокуратура гр. В. № 2206/2015 г., в уверение на това, че на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 НПК, с постановление за прекратяване на наказателното производство на прокурор от ОП - В., от 12.10.2016 г. е прекратено досъдебно производство № 77/2015 г. по описа на ОСлО при ОП В. и същото не е обжалвано. Като се позовава на цитираното удостоверение, адв. Й. сочи, че в случаи в които едно дисциплинарно нарушение едновременно с това представлява и престъпление, законът задължава на първо място да се установи престъпното деяние. Неспазването на тази последователност се сочи като нарушаване на конституционното право на защита и установената с Конституцията на РБългария невиновност до доказване на противното. В конкретния случай се касаело за пълна идентичност на съставите, поради което и прекратяването на наказателното производство на посоченото основание - недоказаност на обвинението сочело на извод за незаконосъобразност на заповедта за уволнение поради липса на осъществено дисциплинарно нарушение. При условията на евентуалност претендира, че дори и да не се вземе предвид като релевантно за спора новото доказателствено средство, то в хода на дисциплинарното производство по никакъв начин не се доказвал елемент от фактическия състав на нарушението, а именно - уронването на престижа на службата. Претендира разноски по делото. Ответникът - директорът на Столична дирекция на вътрешните работи в писмени бележки изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. След като обсъди доводите и възраженията на страните и прецени събраните по делото доказателства Върховният административен съд, състав на седмо отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. С решение № 1963 от 22.03.2016 г. по адм. д. № 91/2016 г. Административен съд С. град е отхвърлил жалбата на Ц. Т. П. срещу заповед № 513з-8875/27.11.2015 г. на директора на Столична дирекция на вътрешните работи за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратяване на служебното правоотношение на държавен служител. Заповедта е издадена на основание чл. 194, ал. 2, т. 1, предл. първо и т. 4; чл. 197, ал. 1, т. 6; във вр. с чл. 203, ал. 1, т. 7, предл. 2 и т. 13; чл. 204, т. 3 и чл. 226, ал. 1, т. 8 ЗМВР. За да постанови този резултат, решаващият съдебен състав е приел, че обжалваният административен акт е издаден при изяснени факти и обстоятелства, както и че предпоставките, предвидени в закона за налагане на дисциплинарно наказание са осъществени и дисциплинарната власт на административния орган е упражнена в нормативно установените рамки. Заповедта е издадена в границите на компетентност на органа, при спазване на изискванията за форма и на административнопроизводствените правила, както и на материалноправните разпоредби и на целта на закона, поради което не са налице основания за нейната отмяна. Като краен резултат съдът е счел, че поведението на жалбоподателя, описано в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, е несъвместиво с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР и е довело до уронване престижа на МВР, за което административният орган законосъобразно му е наложил дисциплинарно уволнение. Обжалваното решение е неправилно. Същото е постановено в нарушение на приложимия материален закон и е необосновано. Съгласно чл. 194, ал. 1 ЗМВР, държавните служители в МВР, които са нарушили служебната дисциплина, се наказват с предвидените в този закон дисциплинарни наказания. Дисциплинарно нарушение е и неизпълнение на разпоредбите на този закон, както и неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Според ал. 3 държавните служители в МВР носят дисциплинарна отговорност, независимо че деянията им могат да са основание за търсене и на друг вид отговорност.