Решение № 14779 от 23.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9656/2012 г.

Решение № 14779 от 23.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9656/2012 г., II о., докладчик съдията Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на н-к РДНСК, Южен централен район, срещу решение № 1547/29.06.2012 г., постановено по адм. д. № 274/2012 г. на Административен съд - гр. Пловдив, като в нея се развиват оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Иска се решението да се отмени и се постанови решение по същество, с което се отхвърли жалбата на Атанас Александров Челебиев от гр. Кричим срещу Заповед № ДК-02-ЮЦР-651/09.11.2011 г. на н-к РДНСК, Южен централен район. Ответникът, Атанас Александров Челебиев, чрез процесуалния си представител в писмени отговор и защита и в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационната жалба е основателна и предлага да се уважи. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, включително и по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, счита, че е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - гр. Пловдив, в производство по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ, отменил по жалба на Атанас Александров Челебиев Заповед № ДК-02-ЮЦР-651/09.11.2011 г. на н-к РДНСК, Южен централен район, с която на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ, е наредено да бъде премахнат незаконен строеж "масивна едноетажна сграда", находяща се в м. "Черешово дере", землище гр. Кричим, с извършител жалбоподателя Челебиев. За да постанови решението си съдът приел, че административният орган е допуснал нарушения по чл. 35 и чл. 36 АПК в процедурата по издаването на заповедта, както и че сградата е построена преди 07.04.1987 г. и е търпима съгласно на § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ, поради което строежът не подлежи на премахване, а заповедта е незаконосъобразна. Решението е правилно. От събрания доказателствен материал е установено безспорно, че жалбоподателят Челебиев е придобил по реда на § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ по нот. акт от 1994 г. застроено, неурегулирано място, отредено за земеделско ползуване в м. "Черешово дере" с площ 390 кв. м., ведно със построената в него сезонна сграда - масивна, с площ 35 кв. м. Основание за придобиването на собствеността на посочения имот и сграда е с оглед на това, че имотът му е бил предоставен за ползуване по реда на ПМС № 76/1978 г. Съгласно чл. 18, ал. 4 от приетата на основание на същото ПМС наредба, ползвателите на такива земеделски земи са имали право да изграждат малки постройки върху тях, при условията, предвидени в чл. 108 ППЗТСУ (отм.). По делото не е установено да е одобрявано застроително решение по посочения ред, поради което изградената сграда е незаконна. Съгласно § 4а, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ /редакция към момента на издаването на нотариалния акт/, по който текст Челебиев е придобил собствеността върху имота и сградата, се допуска закупуването на сграда и над 35 кв. м., изградена в земеделска земя, предоставена за ползуване по ПМС, като изискването за това е да се заплати прогресивно нарастваща такса съобразно разгънатата площ на същата. От показанията на разпитания свидетел в съдебно заседание е установено, че сградата, предмет на оспорената заповед, е съществувала в същия вид към 1973-1974 г., като в същия смисъл са и нотариално заверените декларации от други свидетели, приложени в административната преписка, каквито административният орган е имал право да цени като доказателства относно декларираните факти и обстоятелства в тях. С оглед така установените факти и обстоятелства при правилно прилагане на материалния закон и обосновано съдът е приел, че за процесната сграда е приложима разпоредбата на § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ, тъй като тя е построена преди 07 април 1987 г., както и е била допустима по правилата и нормативите за изграждането й в земеделски имот, съгласно посочените по-горе правила и съпоставени на § 4а, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ. Посочената по-малка квадратура на сградата в нотариалния акт не води до липса на сграда над 35 кв., а има други последици, неотносими за настоящия спор. След като сградата е търпима, тя не подлежи на премахване, поради което заповедта е незаконосъобразна, както правилно е приел първоинстанционния съд. Не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението следва да се остави в сила. На ответника по жалбата следва да се присъдят направените разноски за тази инстанция, които са поискани своевременно и са доказани в размер на 300 лв, видно от приложения по делото договор за правна помощ. Водим от горното Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав, на основание чл. 221, ал. 2, т. 1 АПК