Решение № 309 от 12.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9976/2020 г.
ВАСПетчленен състав12.01.2021 г.докладчик Анелия Ананиева
Диспозитив
ОТХВЪРЛЯ искането на Л. Драганов за отмяна на основание чл. 239, т. 1 АПК на влязло в сила решение № 5794 от 15.10.2018 г., постановено по адм. дело № 5325/2018 г. по описа на Административен съд София - град, оставено в сила с решение № 9742 от 25.06.2019 г. по адм. дело № 323/2019 г. на Върховния административен съд. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 309 от 12.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9976/2020 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 237 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на Л. Драганов от [населено място], представляван от своята майка Б. Драганова, чрез адв. Иванова като процесуален представител, за отмяна на влязло в сила решение № 5794 от 15.10.2018 г., постановено по адм. дело № 5325/2018 г. по описа на Административен съд София - град, оставено в сила с решение № 9742 от 25.06.2019 г. по адм. дело № 323/2019 г. на Върховния административен съд, второ отделение. Излагат се доводи за наличие на основание за отмяна на съдебния акт по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК, като се представя възложена от искателя техническа експертиза. Иска се отмяна на влязлото в сила решение и възобновяване на съдебното производство, както и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът – директорът на дирекция "Общински строителен контрол" при Столична община, чрез пълномощника си юрк. Стойков изразява становище за неоснователност на искането за отмяна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, петчленен състав, приема искането за отмяна за процесуално допустимо като подадено от надлежна страна и в сроковете по чл. 240, ал. 1, т. 1 АПК. Разгледано по същество е неоснователно. С решението, чиято отмяна се иска, е отхвърлена жалбата на Л. Драганов срещу заповед № РА-30-115/30.03.2018 г. на директора на дирекция "Общински строителен контрол" при Столична община, с която му е наредено да премахне незаконен строеж "Приобщаване и уширяване на външна стълбищна площадка към апартамент на първи жилищен етаж и зазиждане на прозорец на клозет-баня на съседен апартамент" в едноетажна жилищна страда, находяща се в УПИ VIII-544, кв. 237, м. [местност] по плана на [населено място], като приведе строежа в съответствие с одобрените строителни книжа. Решението е влязло в сила на 25.06.2019 г., когато е оставено в сила с решение № 9742 по адм. дело № 323/2019 г. на Върховния административен съд. В искането си Драганов твърди, че на 20.09.2019 г. са му станали известни нови факти и обстоятелства, които имат съществено значение за разрешения спор, отнасящи се до съществени технически характеристики на конструкцията и функциите на стената, върху която според заповедта за премахване на незаконния строеж следва да се упражни въздействие и да се "отвори" прозорец. Посочва, че носещата функция на процесната стена не е била изяснявана по делото, като значението й е свързано със сигурността на самата сграда и с рисковете за живота и здравето на имащите до нея достъп лица. Според искателя тези нейни характеристики не са му били известни до момента, когато е изготвена възложената от него и представена към молбата за отмяна частна техническа експертиза на инж. Цолов. Съгласно чл. 239, т. 1 АПК актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са били известни на страната. При това основание за отмяна се касае за непълнота на фактическия или доказателствения материал, която се разкрива, след като решението е влязло в сила, но не се дължи на процесуално нарушение на съда или на небрежност на страните. Освен това фактите, които имат отношение към спорното правоотношение, следва да са нови и да не са били включени във фактическия материал на делото. Последните следва да са подкрепени с писмени доказателства, като е необходимо тези доказателства да не са били известни на страната, а ако тя е знаела, да не е била в състояние да се снабди с документ за тях. Приложената към искането частна техническа експертиза не представлява ново писмено доказателство по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК. Същата е възложена от искателя и изготвена за нуждите на настоящото отменително производство за обстоятелства, които според него попадат в спорния предмет на делото. В производството пред Административен съд София - град е назначена и изслушана основна и допълнителна съдебно-техническа експертиза. Заключенията на вещото лице дават отговор на въпросите на страните и направените констатации не са оспорени от тях. Други задачи не са поставяни и не е направено искане за допускане на нова експертиза. Искателят е разполагал с възможност да релевира доводи във връзка с техническите характеристики и функциите на процесната стена при изслушване на заключението, което не е направил своевременно. Изрично в уточнителната си молба към искането за отмяна сочи, че е наясно, че тази доказателствена информация е следвало да бъде събрана при развитието на делото пред административния съд. В случая не е налице непълнота на фактическия или доказателствения материал, която да е разкрита, след като решението е влязло в сила, тъй като стената с конструктивните й специфики е съществувала както към датата на издаване на оспорения административен акт, така и при разглеждане на спора пред административния съд, а представената техническа експертиза е новосъздадено доказателство, с което се прави опит за различна интерпретация и оспорване на заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза. Твърдените обстоятелства не са и от съществено значение за делото, тъй като касаят изпълнението на заповедта за премахване на незаконния строеж, а не нейната законосъобразност. Останалите доводи на молителя, представляващи по съществото си касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК спрямо постановените съдебни актове, не са предмет на настоящото производство като извънинстанционен способ за отмяна на влязло в сила решение, поради което не подлежат на обсъждане. Предвид изложеното настоящият състав приема, че искането за отмяна е неоснователно и следва да се отхвърли. С оглед изхода на делото и своевременно заявеното искане от процесуалния представител на ответника, искателят следва да заплати на Столична община направените по делото разноски в размер на 100 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 144 АПК. По изложените съображения и на основание чл. 244, ал 1 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав