Решение № 10465 от 21.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6556/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на Д. С. С., подадена чрез адвокат И. Стефанова против Решение № 4190/03.04.2026 г., постановено по административно дело № 1953/2025 г. по описа на Административен съд – Варна, с което е отхвърлена жалбата й срещу Заповед № 206/28.07.2025 г. на Кмета на Район „Младост“ при Община Варна, нареждаща премахване на незаконен строеж. В касационната жалба се сочи неправилност на съдебното решение на основанията по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска неговата отмяна, след което да се отмени заповедта, нареждаща премахване на строежа. Оспорват се възприетите от съда изводи относно характера на строежа, неговата категория, твърдят се допуснати в административното производство нарушения, които не били отчетени. Касационната жалба се поддържа от адвокат Стефанова с молба да бъде уважена и се присъдят сторените разноски. Ответната страна, Кмет на Район „Младост“ при Община Варна, чрез писмен отговор, изготвен от главен юрисконсулт С. Стоева, оспорва касационната жалба, моли съдебното решение да остане в сила и се присъди юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С процесната заповед е наредено премахването на незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ строеж, представляващ преустройство на паркомясто и обособяването му в самостоятелен обект от общ подземен паркинг, находящ се в сграда 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 10135.3515.1727 по КККР на гр. Варна. Въз основа на приетите по делото доказателства, съдът правилно е установил относимите факти, след което е извършил цялостна проверка за законосъобразност на оспорената заповед, като е приел, че е издадена от компетентен орган, в съответната форма, при спазване на административнопроизводствените правила и на материалния закон. Възприетите от съда правни изводи се споделят от настоящата съдебна инстанция, тъй като са обосновани и законосъобразни. От страна на оспорващата не са оборени значимите за спора факти, свързани с вида, характеристиките, местонахождението на строежа, както и обстоятелството, че е изграден без строителни книжа. От доказателствата по делото, включително от заключението на неоспорената съдебно – техническа експертиза се установява, че са извършени строително – монтажни дейности, посредством които паркомясто в общ подземен гараж, е обособено в отделен и самостоятелен обект посредством изградени ограждащи стени от щендерна конструкция с обшивка от гипсокартон с монтирана в южната стена единична метална врата. Установено е също така, че обособения след преустройството обект не може да се използва за паркиране на превозни средства, а се полза като склад, тоест е променено неговото предназначение и класът на функционална пожарна опасност. Предвид тези установявания, правилно същият е квалифициран като строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, респективно без основание е възражението в касационната жалба за текущ ремонт съгласно § 5, т. 43 ДР ЗУТ, тъй като посочените в тази норма три кумулативни условия не са налице. Не са представени строителни книжа за реализираното преустройство, поради което правилно е квалифицирано като незаконен строеж по чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, който се явява и нетърпим с оглед периода на осъществяването му след 2001 г. В отговор на изложените в касационната жалба възражения, следва да се отбележи, че от значение за настоящия спор е да се установи дали преустройството на обекта представлява строеж и дали за неговото осъществяване са налице строителни книжа. Респективно, за административното производство по чл. 225а ЗУТ са неотносими обстоятелствата как този обект е придобит, годен ли е бил за нормална експлоатация и как е отразен в кадастралната карта. Ето защо, горните правни изводи не се променят от факта, че паркомястото е придобито от жалбоподателката като гараж, в който не е можело да се паркира автомобил с нормални размери, отразен в кадастъра като самостоятелен обект с отделен идентификатор, в противоречие с одобрения архитектурен проект на сградата, според който паркоместата, в това число и процесното такова представляват части от един общ подземен паркинг. Без значение за настоящия правен спор е и различната категория на строежа, посочена в констативния акт, тъй като от определящо значение е категорията в заповедта, която е вярно определена като пета. Това несъответствие е несъществено, предвид обстоятелството, че за строежи и от четвърта и от пета категория, компетентен да издава заповед за премахването им е все един и същи административен орган. Съдебното решение е постановено при правилно приложение на материалния закон, както и не се установиха допуснати от първостепенния съд нарушения на съдопроизводствените правила. Проведени са редица открити съдебни заседания, на които съдът е предоставил възможност на страните да ангажират доказателства за твърденията си, приетите доказателства са допустими и са относими към правния спор, обсъдени са от съда, който е постановил мотивиран съдебен акт. Не е налице и необоснованост на съдебното решение, тъй като релевантните факти са установени от събраните в административното и съдебно производство доказателства и въз основа на същите са извършени логически издържани правни изводи. По изложените мотиви и като съобрази, че оспореното решение е валидно, допустимо и правилно, същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и предвид направеното от ответната страна искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, в полза на Община Варна следва да се присъди такова в размер на 60 евро, определен съгласно чл. 25а, ал. 3 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,