Решение № 6032 от 22.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13639/2017 г.

Решение № 6032 от 22.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13639/2017 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от кмета на община Венец, срещу решение № 94 от 25.10.2017 г., постановено по адм. дело № 221/2017 г. по описа на Административен съд Шумен, с доводи за неговата неправилност като постановено в нарушение на материалния закон, касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му и постановяване на друго по съществото на спора, както и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът – Р. Али чрез процесуалния си представител адвокат Дончев дава писмено становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима. С обжалваното решение Административен съд Шумен е отменил по оспорването на Р. Али мълчалив отказ на кмета на община Венец за издаване на скица за недвижим имот, находящ се в [населено място], [община] и е върнал преписката на административния орган за извършване на поисканата административна услуга в сроковете, предвидени в чл. 57 АПК. За да постанови този резултат съдът е приел, че заявителят претендира права върху посочения в заявлението му имот, административният орган не се е произнесъл по исканата административна услуга в установения от закона срок, при изведеното от закона задължение да я извърши. Решението е валидно допустимо и правилно. Издаването на скица представлява административна услуга съгласно § 1, т. 2 от Закона за администрацията (ЗА) и е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 3 АПК. При липса на изрично произнасяне по искането, от страна на компетентния орган в определения в закона срок, в случая е формиран мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 АПК, оспорен пред съда в установения от закона срок. Правилно в обжалваното решение е прието, че последвалото мълчаливия отказ писмо на заместник кмет на общината следва да се преценява при съобразяване разпоредбата на чл. 172, ал. 3 АПК, а и същото според настоящата инстанция има уведомителен характер относно установени от административния орган обстоятелства. Правилен е и изводът на съда, че формирания мълчалив отказ за извършване на административна услуга по смисъла на § 1, т. 2, б. "в" от ДР на ЗА не следва да се обвързва с превантивна защита на правото на собственост на трети лица и да се обвързва с евентуално засягане на чужди права, както се твърди в касационната жалба. Отказът да се издаде скица на поземлен имот, представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 3 АПК - издаване на документ от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения. Скицата е копие от действащ план, поради което за издаването й не е от значение дали заявителят е собственик на имота или той е записан на друго лице в регистъра, тъй като тези обстоятелства и всички други характеристики на имота се отбелязват в самата скица - тя удостоверява фактическото положение на имота, но правото на собственост не произтича от нея. Отделно от това в случая заявителят е и извел интереса си от извършване на исканата административна услуга, от представен към заявлението нотариален акт за собственост на имота, като административният орган не е компетентен да извършва преценка относно действително притежавани права върху този имот, а единствено следва коректно да отбележи в скицата отразените в регистъра към плана данни за собственост, относими към него. С оглед изложените съображения обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски по делото е неоснователно. Ответникът по касационната жалба не е направил искане за присъждане на разноски по делото. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, Трето отделение