Решение № 4521 от 15.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 650/2016 г.

Решение № 4521 от 15.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 650/2016 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на В. Н. Г., от [населено място], [улица], против решение № 1786 от 27.11.2015 г., постановено по адм. дело № 1346/2015 г. по описа на Административен съд -Б., с което е отхвърлена жалбата й против Акт за установяване на задължения по декларация (АУЗД) № АУ 006471 от 05.09.2014 г., издаден от главен експерт към отдел "Контрол и принудително събиране" на дирекция "Местни приходи от данъци, такси и реклама", при [община], потвърден с решение № 94-01-10518/10/19.06.2015 г. на директора на дирекция "МПДТР" при [община]. Жалбоподателката поддържа оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното решение. Иска решението да бъде отменено, а спорът - решен по същество. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът -директорът на дирекция "Местни приходи от данъци такси и реклама", чрез процесуалния си представител, юрк. М., в отговора на касационната жалба оспорва същата като неоснователна. Моли решението да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество на посочените в нея основания и след извършена служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, съдът намира същата за неоснователна. Производството пред първоинстанционният съд е започнало по жалба на В. Н. Г., с която е поискано да бъде прогласена нищожността на АУЗД № АУ 006471 от 05.09.2014 г., издаден от главен експерт към отдел "Контрол и принудително събиране " на дирекция "Местни приходи от данъци, такси и реклама", при [община], с доводи, че същият е издаден при липса на пасивна легитимация, тъй като имотът още приживе е бил дарен от наследодателите на Г. Н. Г., т. е. бил е изключен от наследствената маса, поради което по отношение на този имот тя няма качеството на задължено лице по смисъла на ЗМДТ. С решение № 94-01-10518/2/14.04.2015 г. директорът на дирекция "МПДТР" при [община] е оставил без разглеждане подадената жалба. С определение № 1359 от 19.06.2015 г., постановено по адм. дело № 957/2015 г. по описа на Административен съд Б., решението е било отменено и преписката - върната за ново произнасяне на административния орган. С решение № 94-01-10518/10/29.06.2015 г. директорът на дирекция "МПДТР" при [община] е потвърдил АЗУД № АУ 006471 от 05.09.2014 г., издаден от главен експерт към отдел "Контрол и принудително събиране " на дирекция "Местни приходи от данъци, такси и реклама", при [община]. С оглед така установеното съдът е изложил доводи, че за да е налице нищожност следва тежестта на порока да е такава, че актът изначално от момента на издаването му да не поражда целените правни последици. Първоинстанционният съд е посочил, че съгласно изградените в правната теория критерии относно възможните пороци водещи до нищожност, такива биха били липсата на форма и от там съответно липса на волеизявление. Нарушението на административнопроизводствените правила е основание за нищожност в случай, че е довело до липса на волеизявление. В настоящия случай съдът е приел, че АЗУД е издаден от компетентен орган, същият е в изискуемата писмена форма и при издаването му не са допуснати нарушения на административно производствените правила, които да водят до нищожност. Съдът е приел, за неоснователни възраженията, че актът е издаден при липса на времева компетентност, тъй като с него се установяват данъчни задължения извън срока по чл. 109 ДОПК. В разпоредбата на чл. 109, ал. 1 ДОПК се съдържа преклузивен срок за образуване на производство за установяване на задължения за данъци по ДОПК, поради което, съдът е приел, че е относима тази правна норма действащата към момента на издаване на АУЗД. Срокът не е изтекъл, тъй като с актът са определени задължения за 2013 г. и 2014 г. Същото касае и срока по чл. 171, ал. 1 ДОПК, а възраженията касаят периода от 2005 г. до 2008 г. От друга страна оспореният АУЗД е издаден в предвидената писмена форма, същият е мотивиран, като съдържа фактически и правни основания за неговото издаване. От изложените фактически основания се установява, че родителите на Г., като ползватели са данъчно задължени лица на осн. чл. 11, ал. 3 ЗМДТ и чл. 64 ЗМДТ . Същите не са погасявали в срок дължимия данък недвижими имоти и такса битови отпадъци за ползвания магазин поради, което задълженията им след смъртта им са наследени от наследниците им. С оглед изложеното съдът е приел, за неоснователни доводите за нищожност на АУЗД, поради липса на пасивна легитимация. Първоинстанционният съд е изложил доводи, че оспорването на жалбоподателката на качеството "адресат" на административния акт, няма за правна последица прогласяване нищожността на акта, а единствено би предпоставило извод за неговата отмяна по отношение на съответното лице, тъй като ще е налице неправилно приложение на материалния закон. Предвид изложеното, съдът е приел, че дори при положителен отговор на възражението, че Г. не е следвало да бъде посочена като задължено лице, тъй като не е собственик на имота, биха били налице предпоставките за унищожаемост, но не и за нищожност на АУЗД. Въз основана така установеното съдът е приел, че актът не е нищожен и е и отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е правилно. Първоинстанционният съд е установил правилно фактическата и правна обстановка и въз основа на нея е извел правилни и законосъобразни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Съдът е обсъдил наведените основания, съобразно критериите за нищожност, установени от съдебната практика и доктрина. В съответствие с доказателствата по делото административният съд е приел е, че при извършената проверка не е констатирано наличие на такива тежки пороци, които да квалифицират административния акт като нищожен. АУЗД е издаден от компетентен орган в изискуемата писмена форма и не са допуснати нарушения на процедурата, които да са толкова тежки, че да обуславят неговата нищожност. Нищожността е форма на незаконосъобразност на административния акт. В зависимост от степента на допуснатия от административния орган порок, актът се преценява или като нищожен, или като незаконосъобразен и в първия случай се обявява неговата нищожност, а в другия - административният акт се отменя като незаконосъобразен, на някое от основанията, посочени в чл. 146 АПК. Доколкото в АПК не съществуват изрично формулирани основания за нищожност на административните актове, теорията и съдебната практика са възприели критерия, че такива са петте основания за незаконосъобразност по чл. 146 АПК, но тогава, когато нарушенията им са особено съществени - т. е. порокът трябва да е толкова тежък, че да прави невъзможно и недопустимо оставането на административния акт в правната действителност. Нищожен е само този акт, който е засегнат от толкова съществен порок, че актът от момента на издаването му не поражда правните последици, към които е насочен и за да не създава правна привидност, че съществува, при констатиране на основание за нищожност, съдът следва да го отстранява от правния мир чрез прогласяване на неговата нищожност. Правилно решаващият съд е счел, че всички изложени от жалбоподателя доводи не са от такъв характер, че да опорочат акта до степен, при която той да не породи правни последици и да обосноват неговата нищожност. По тези съображения правилно жалбата е приета за неоснователна. Настоящият състав споделя изцяло мотивите на съда и без да е нужно да ги повтаря намира, че липсват основания за прогласяване на нищожност на процесния административен акт. Както правилно е приел първоинстанционния съд, доводите на жалбоподателката, че не е собственик на имота за който е издаден АУЗД не водят до нищожността на акта, а биха могли да бъдат предпоставка за неговата унищожаемост. С оглед изложените по-горе съображения постановеното от първоинстанстанционния съд решение е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора претенцията на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателна и следва да бъде уважена, като на осн. чл. 143, ал. 3, пр. 1 във вр. с чл. 144 АПК, във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК и във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 01.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, следва да му бъде определено юрисконсулстко възнаграждение в размер на 300 ( триста ) лева . Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,