Решение № 7046 от 29.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 270/2009 г.

Решение № 7046 от 29.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 270/2009 г., V о., докладчик съдията Маргарита Славова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по жалба на "СИС Индрустрийс" ООД гр. София, с адрес на управление: бул. "Джеймс Баучър" № 77, представлявано от управителя Рени Михайлова Стайкова, против Решение № 894/23.10.2008 г., постановено по адм. д. № 4692/2008 г. на Административен съд София-град, с което е отхвърлено оспорването на Решение № 154/21.04.2008 г. на заместник председателя на Патентното ведомство на РБ, разпореждащо заличаване на регистрацията на марка рег. № 42580 "YR YENI RAKI", комбинирана, на основание чл. 26, ал. III т. 4 от Закона за марките и географските означения (ЗМГО). Касаторът поддържа оплакване за неправилност на решението поради противоречието му със закона, тъй като решаващият съд не е установил допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила от административния орган, което е ограничило правото му на защита и е отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК - касационен довод по чл. 209, т. 3 АПК. Настоява за отмяна на обжалвания съдебен акт и при решаване на спора по същество - за отмяна на първоначално оспореното решение на Патентното ведомство (ПВ). Ответникът по касация - Заместник председателя на Патентното ведомство на Република България, не се представлява и не ангажира становище по жалбата. Заинтересованата страна - Търговско дружество с наименование "Мей Алколю Икилер Санаи Ве Тикарет Аноним Сиркети" и регистрация в Република Турция, чрез местен представител по индустриална собственост, който е и с пълномощия в съдебното производство (чл. 32, т. 1 ГПК) - адвокат Мира Христова от АК гр. София, в писмено възражение и в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли за оставяне в сила на атакуваното решение, поради липса на основания за неговата отмяна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното обжалване. Аргументира подробно становището си в съдебно заседание и предлага да бъде потвърдено обжалваното решение на АССГ. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна, съответства на изискванията на чл. 212 от АПК и следователно, е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да отхвърли оспорването на Решение № 154/21.04.2008 г. на заместник председателя на ПВ, решаващият съд е приел, че процесният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон, вкл. и с неговата цел. По повод поддържано и пред АССГ възражение за наличие на съществено процесуално нарушение, допуснато от ответния административен орган, което е ограничило правото на защита на жалбоподателя, съдът е извел извод, че макар и да не са му били връчени преписи от доказателствата, послужили като основание за възобновяване на спряното производство по реда на чл. 55, ал. I АПК с Решение № 58/08.02.08 г., то не е засегнало процесуалните му права, тъй като тези доказателства са съдебни решения, постановени в производства, по които дружеството-касатор е било страна, поради което не само са му известни, но и го обвързват със силата на присъдено нещо. Така постановеното решение от административния съд е правилно. Настоящият съдебен състав изцяло възприема установената фактическа обстановка с обжалваното решение на АССГ, която не се оспорва и от касатора. Предмет на касационната му жалба са правните изводи на съда за липсата на съставомерен порок в оспорения административен акт по смисъла на чл. 146, т. 3 АПК, тъй като счита, че установеното нарушение на разпоредбата на чл. 34, ал. III АПК, независимо от характера на доказателствата, дали основание за възобновяване на спряното производство, е накърнило правото му на защита и като не го е преценил като съществено, решаващият съд е нарушил закона. При правилно установената фактическа обстановка касационната жалба се явява неоснователна. Оспореният пред първоинстанционния съд административен акт е издаден от компетентен орган и в предвидената форма. Решението на ПВ е постановено от негов заместник председател, по силата на Заповед № 110/01.02.2008 г., издадена от председателя на ПВ - несъмнено компетентен орган да се произнесе по искането на турското дружество, предвид нормата на чл. 46, ал. V ЗМГО. С нея е упълномощил зам. председателя на ПВ Маргарита Недялкова да постанови решение по конкретното искане за заличаване на регистрираната марка под № 42580 "YR YENI RAKI", комбинирана, на основание чл. 26, ал. III, т. 4 ЗМГО. Председателят на ПВ е делегирал правомощия на зам. председателя си на основание чл. 81, ал. II от ЗПРПМ и чл. 5, т. 12 от Устройствения правилник на Патентното ведомство. Независимо, че в ЗМГО няма идентични норми, не е налице и забрана за делегиране, а освен това ЗПРПМ е общия устройствен закон на ПВ, поради което законовото предвиждане за делегиране следва да бъде прилагано по аналогия и по отношение на ЗМГО. Обосновано съда е приел, че оспореното пред него решение е постановено при спазване на административно производствените правила и материалноправните норми. В конкретния случай, основният спор по делото пред първоинстанционния съд се е свел до даване на отговор на въпроса - след като не са били представени на жалбоподателя доказателствата, въз основа на които е издадено решението за възобновяване на спряното административно производство, допуснал ли е ответния орган съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което да опорочава крайния му акт до степен на неговата унищожаемост. АССГ е дал законосъобразен отговор на този главен въпрос, който се споделя от настоящата инстанция. С Решение от 14.07.2006 г. по гр. д. № 1069/04 г. по описа на СГС е признато за установено, по иск на търговско дружество с наименование "Мей Алколю Икилер Санаи Ве Тикарет Аноним Сиркети" и регистрация в Република Турция, че дружеството-касатор е действало недобросъвестно при подаване пред ПВ на заявка вх. № 54068/15.03.2001 г. за регистрация на марката, комбинирана, за стоки от клас 33 по МКСУ - "YR YENI RAKI". Решението е потвърдено от въззивна съдебна инстанция и от ВКС и е влязло в сила на 21.06.2007 г. Дружеството- касационен жалбоподател е било страна в установителното съдебно производство и върху него се разпростира на общо основание силата на присъдено нещо. След представяне на съдебните решения е възобновено административното производство пред ПВ и е постановено оспореното Решение, с което е заличена регистрацията на марката. Основанията за заличаване на вече регистрирани марки са регламентирани в чл. 26 ЗМГО. В алинея III на с. чл. от ЗМГО са изброени хипотезите, при които регистрацията на марка се заличава по искане на лице с правен интерес, като в т. 4 е посочено - когато заявителят е действал недобросъвестно при подаване на заявката, което е установено с влязло в сила съдебно решение. Преценявайки събраните доказателства, установяващи релевантните факти към заявеното искане и прилагайки правилно материалния закон, ответният едноличен административен орган е приел, че е изпълнен фактическия състав на чл. 26, ал. III, т. 4 от ЗМГО и е постановил оспореното решение. При точно прилагане на закона сезираният административен съд е установил наличието на условията на чл. 46, ал. V, във връзка с чл. 26, ал. III, т. 4 ЗМГО за издаване на административния акт. С оглед осъществената хипотеза на т. 4 от ал. III на чл. 24 ЗМГО, законодателят не е предвидил възможност за избягване на заличаването на марката, както е направил това за другите фактически състави. Изключенията са конкретно уредени в нормите на чл. 26, ал. V, ал. VI и ал. VII ЗМГО и в тях категорично не присъства хипотезата на т. 4 на ал. III на чл. 26 от същия специален закон. Щом всичко това е така, то следва, че атакуваното решение на АССГ е материално законосъобразно. Настоящият касационен състав споделя изводите на първоинстанционния съд относно липсата на основание за отмяна на първоначално оспореното решение на ПВ, намерено от жалбоподателя в разпоредбата на чл. 146, т. 3 АПК. Невръчването на преписи от доказателствата за възобновяване на спряното административно производство, не може да бъде преценено като съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като не е дало отражение върху крайния резултат. Той очевидно не би могъл да бъде с друго съдържание и ако бяха спазени изискванията на чл. 34 от АПК, защото характера на невръчените доказателства, послужили за възобновяване на административното производство е такъв, че не търпи оспорване или някакво възражение. Нещо повече, те обвързват по окончателен начин дружеството-касатор и ако му бяха връчени, не би могло да се стигне до друго решаване на поставения пред административния орган въпрос. Освен това, не може да бъде споделено твърдението в касационната жалба, че това е ограничило правото му на защита, тъй като със съобщаването на оспореното Решение № 154/21.04.08 г. жалбоподателят е получил обективната възможност както да се запознае с всички доказателства в административната преписка, така и да защити своите права в пълен обем в публичния процес пред съда. Ето защо, повторно въведеният и поддържан довод пред касационната съдебна инстанция не издържа критиката на закона и установените факти по делото. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че атакуваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствието на касационни основания за неговата отмяна. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. II АПК, Върховният административен съд, Пето отделение