Решение № 11382 от 24.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 263/2019 г.

Решение № 11382 от 24.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 263/2019 г., V о., докладчик съдията Емил Димитров Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на В. Е., против решение № 6774 от 19.11.2018 г. по адм. дело № 6412/2018 г. на Административен съд София-град, с което жалбата на Е. против заповед № 513 з-3215/23.04.2018 г. на директора на столична дирекция на вътрешните работи, за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратяване на служебното правоотношение, е отхвърлена. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Подробни съображения в подкрепа на касационното основание излага в писмени бележки. Претендира разноски. Ответникът чрез процесуален представител в писмени бележки оспорва касационната жалба. Претендира разноски-юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. За да постанови обжалваното решение съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при спазване изискванията за форма, без да са налице нарушения на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и с целта на закона. Решението е неправилно поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила от първоинстанционния съд. Видно от приетите по делото доказателства, на В. Е. е наложено най-тежкото дисциплинарно наказание-уволнение, за деяние, което според ДНО е извършено на 26.09.2017 г. и се изразява в следното: на 26.09.2017 г. съгласно предварително изготвен и утвърден план е проведена специализирана полицейска операция с участие на служители от 07 сектор "Престъпления, свързани с МПС" на отдел "Противодействие на криминалната престъпност" при СДВР и сектор "специализирани полицейски операции" при СДВР. Екипите са разположени на мястото, определено за предаване на уговорената парична сума. Около 15. 30 ч. в лекия автомобил на Христов, марка "Мерцедес", модел ML, влязъл мъж, който след няколко минути излязъл от колата и се отправил в посока на бл. 457. лицето е задържано от служителите, участващи в специализираната полицейска операция и е установено като В. Евтимов- служител на отдел ПП при СДВР. Местопроизшествието е поето от дежурна оперативна група при СДВР, служители на дирекция "вътрешна сигурност"-МВР и следовател от следствен отдел при СГП. След задържането на Евтимов е извършен обиск и изземване, за което е съставен "протокол за обиск и изземване в неотложни случаи с последващо съдебно одобрение". Обискът е осъществен в присъствието на поемните лица К. Найденов и А. Найденов. При обиска от Евтимов са иззети Айфон-черен на цвят, запечатан с картон сер. А № 0285266 и силиконов печат № 049 НЕКД-СДВР, и найлонов плик с надпис "BEBETO FUN ISLAND", съдържащ три броя пачки с банкноти от различни купюри, хванати с ластик, запечатан в бял полиетиленов плик с картон сер. А № 028596 силиконов печат № 049 НЕКД-СДВР. От извършеното описание в оспорената заповед не е видно какви точно действия или бездействия, установени в проведеното дисциплинарно производство, е извършило наказаното лице, които да се квалифицират като неизпълнение разпоредбите на чл. 67 от ЗМВР и посочените текстове на ЕК за поведение на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Налице е описание на заявлението на Д. Христов-подадено в 09 РУ на СДВР, и съответно описание на обстоятелството, че дисциплинарно-разследващия орган е изискал заверени копия на документи, съдържащи се в образуваното следствено дело № 399/2017 г. по описа на СО към СГП, пр пр. № 40190/2017 г. по описа на СРП, от които е видно, че служителят е привлечен в качеството на обвиняем с постановление от 27.09.2017 г. и му е взета мярка за неотклонение "задържане под стража" за извършено престъпление по чл. 346, ал. 3 вр. ал. 1 от НК. Описанието на извършеното нарушение е идентично с това в изготвена обобщена справка рег. № 4332 р-5400/9.02.2018 г. и становище от 12.02.2018 г. Дисциплинарното обвинение по този начин се основава на факта на образуваното следствено дело № 399/2017 г. по описа на СО към СГП, пр пр. № 40190/2017 г., задържането на служителя и взета мярка за неотклонение и публикации в медиите, които са направили обществено достояние обстоятелства, довели до задържането на служителя. В мотивите на обжалваното решение обаче липсват изложени от съда съображения, свързани с описаните по-горе факти. Административен съд София-град неправилно е установил фактическата обстановка по делото, приемайки за безспорно установено, че с действията си Евтимов не е изпълнил разпоредбата на чл. 67 от ЗМВР и е нарушил етичните правила и принципи за поведение на държаните служители в МВР, без съда да е изяснил в какво се изразява деянието, а е направил пространно описание и възпроизвеждане съдържанието на документи, част от административната преписка, информационни бюлетини на МВР, интернет адреси на печатни издания, както е достигнал извод, че от събраните по делото доказателства се установяват обстоятелствата, така както същите са описани в обжалваната заповед за налагане на дисциплинарно наказание, който извод е несъответен на съдържанието на оспорения акт. Съображенията на първостепенния съд във връзка с правилното приложение на материалния закон от наказващия орган са изцяло свързани с възприети от съда за извършени деяния, които не са изяснени в оспорената пред него заповед. По този начин в мотивите на първоинстанционното решение липсват каквито и да е фактически установявания свързани с действията на наказаното лице-предмет на оспорената заповед, които според административния орган са нарушения на чл. 67 от ЗМВР, чл. 194, ал. 2, т. 1 и т. 4 от ЗМВР / съответно т. 8, т. 11, т. 13, т. 15, т. 16, т. 19, т. 20, т. 42 и т. 83 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР/ и представляват тежки нарушения на служебната дисциплина, за които се налага дисциплинарно наказание "уволнение" по см. на чл. 203, ал. 1, т. 7 и т. 13 от ЗМВР, а именно превишаване на власт или използване на служебното положение за лична облага или за облага на трети лица, и деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата. Това е пречка за осъществяване на касационната проверка относно прилагането на материалния закон, тъй като съгласно чл. 220 АПК касационната инстанция преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. В решението не са изложени мотиви за това установяват ли доказателствата по делото извършване от жалбоподателя именно на вменените с оспорената пред АССГ нарушения. Липсват мотиви, отговарящи на изискването на чл. 172а, ал. 2 АПК, включващи обсъждане на твърденията на страните, преценка на доказателствата, фактически констатации и правни изводи относно горните факти, което съставлява съществено процесуално нарушение, тъй като предвид изложеното по-горе е пречка за осъществяване на касационната преценка. Обжалваното решение следва да се отмени и делото се върне на първата инстанция за разглеждане от друг състав, който след установяване на релевантните факти и след съвкупна преценка на всички относими събрани по делото доказателства, да изложи мотиви относно това за какви деяния/действия или бездействия/ е наказан касатора, описани ли са същите в оспорения акт или в друг документ-част от административната преписка, извършени ли са от касатора вменените му деяния-действия или бездействия, съставляват ли дисциплинарни нарушения, на кои факти установени в проведеното дисциплинарно производство се основава дисциплинарното обвинение, отразява ли се на проведеното дисциплинарно производство, завършило с обжалваната заповед факта, че образуваното наказателно производство, сочено от наказващия орган, не е приключило до издаване на оспорения акт или до края на устните състезания пред първоинстанционния съд, както и съответна ли е възприетата от административния орган правна квалификация и наложеното дисциплинарно наказание на установените релевантни факти по делото. При новото разглеждане на делото съдът следва да изпълни в пълнота задължението си за извършване на преценка, на която подлежат всички факти и доводи от значение за случая в съответствие с принципа за истинност съгласно чл. 7, ал. 2 от АПК. При този изход на спора не се възлагат разноски за производството пред настоящата инстанция. Възлагането им следва да бъде осъществено съгласно чл. 226, ал. 3 АПК при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение последно вр. чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, състав на Пето отделение