Решение № 3987 от 21.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8964/2010 г.

Решение № 3987 от 21.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8964/2010 г., IV о., докладчик председателят Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Силияна Василева Тодорова, гр. Варна, чрез процесуалния представител срещу решение № 774 от 14.4.2010 г., постановено по адм. дело № 3043 по описа за 2009 г. на Административен съд Варна, с което е отхвърлена жалбата й против отказ на кмета на община Варна, обективиран в писмо изх. № КЗ-94-С/93 от 26.9.1994 г. по описа на община Варна, за придобиване право на собственост върху поземлен имот № 424 по реда на § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, по помощен план от 1997 г. на м."Ментеше", землището на кв. Владиславово, община Варна по искане на Силияна Тодорова от 4.6.1992 г. Твърди, че решението е постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Развива подробни доводи в касационната жалба и представени по делото писмени бележки. Представя писмени доказателства и претендира отмяна на решението и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - кмета на община Варна не взема становище по така подадената касационна жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, четвърто отделение, като взе предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред първата инстанция е бил отказ на кмета на община Варна, обективиран в писмо изх. № КЗ-94-С/93/26.09.1994 г. по описа на община Варна за придобиване право на собственост върху имот 424 по помощен план от 1997 г. на м. "Ментеше" в землището на кв. Владиславово по отправено искане вх. № 94.00Б/477/4.6.1992 г. от Силияна Василева Тодорова. На първо място съдът, след събиране на съответните доказателства - съдебно-графологична експертиза е приел, че жалбата срещу този акт е допустима, тъй като на жалбоподателката не й е връчено съобщение за този акт с оглед на това, че подписа не е неин. Т. е. приел е, че не може да се установи момента на узнаването и жалбата се явява допустима по отношение на срока. На второ място е приел, че актът е издаден от компетентен орган. Молбата за придобиване право на собственост върху имота е депозирана на 4.6.1992 г., т. е. в законоустановения срок по § 4а ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ и § 61, ал. 1 от ПЗР на ПМС № 456 от 11.12.1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ. Въз основа на писмени доказателства и заключение на съдебно-техническа експертиза, че жалбоподателката отговаря на условията по § 4 - предоставено й е право на ползване на 600 кв. м. имот по силата на Постановление на МС № 26 от 1987 г. и е налице съвпадение на трите граници на имота по постановлението и имот № 424 в м. "Ментеше" по помощния план от 1997 г. Съдът е приел, че това не са единствените условия на които трябва да отговаря жалбоподателката. Следвало, според разпоредбата на § 4а ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ в сила до 31.12.1992 г. да е заплатила земята на собствениците по цени, определени от МС съобразно пазарните цени на имотите, както и, че имота трябва да е застроен, съгласно настоящата редакция на § 4а. самата жалбоподателка е посочила, че имота не е застроен., няма строително разрешение, няма и сграда по данни от 1993 г. Според свидетелски показания е имало бунгало, което обаче през 1992 г. е изгоряло. Така съдът е приел, че няма сграда, поради което жалбоподателката не може да придобие право на собственост. Приел е, че акта е мотивиран, тъй като в оценителния протокол № 477, издаден съгласно заповед № 49/9.7.1993 г. на кметски заместник са мотивите на отказа. Решението е правилно. Не са допуснати нито нарушения на съдопроизводствените правила, нито нарушения на материалния закон. Съдебният акт е много добре мотивиран. Изложени са фактите и са направени законосъобразни изводи. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че акта не е мотивиран. Макар и изключително кратък, актът на кмета на община Варна е допълнен с подробни мотиви в оценителен протокол № 477 на комисия по заповед № 49 от 9.7.1993 г. относно имота, заявен от касаторката. Описан е подробно и е даден мотивиран резултат - имота не е застроен, поради което жалбоподателката не отговаря на условията по § 4а. Дори в касационната си жалба този въпрос не се оспорва от нея. Всички представени от касаторката доказателства пред настоящата инстанция биха били относими при един спор за собственост, който обаче не се разглежда по реда на обжалване на административните актове, а по общия исков ред. Решението следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото разноски не се присъждат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, четвърто отделение