Решение № 11945 от 27.09.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3165/2011 г.

Решение № 11945 от 27.09.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3165/2011 г., VI о., докладчик председателят Светла Петкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Тодор Костов - директор на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ), Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - гр. Габрово, срещу решение № 182 от 19.01.2011 г., постановено по административно дело № 263 от 2010 г. на Административния съд - Габрово, с което е отменено издаденото от касатора решение № 74 от 05.10.2010 г., потвърждаващо разпореждане № 321 от 05.07.2010 г. на началник отдел "КПК" при ТП на НОИ РУСО - Габрово, и административният орган е осъден да заплати разноски в размер на 160 лева, от които 150 лева адвокатско възнаграждение и 10 лева заплатена държавна такса. Наведени са доводи за неправилност на съдебния акт, относими към касационното отменително основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК - нарушение на материалния закон. Ответниците по касация - Миролюб Веселинов Маджаров, Стефан Христов Чичоваров и Иванка Христова Ганчева, и тримата от гр. Габрово, в писмен отговор чрез пълномощника си адв. Антоанета Иванова, оспорват касационната жалба като неоснователна и молят атакуваното с нея съдебно решение да бъде потвърдено. Претендират присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд в състав на шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт и от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която решението е неблагоприятно. Като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съобразно чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав намира същата за неоснователна. Предмет на съдебна проверка за законосъобразност в производството пред Административния съд - Габрово по реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 118 от КСО е оспореното от Миролюб Веселинов Маджаров, Стефан Христов Чичоваров и Иванка Христова Ганчева, решение № 74/05.10.2010 г. на директора на ТП на НОИ - Габрово, с което е отхвърлена жалбата им срещу разпореждане № 321 от 05.07.2010 г. на началник отдел "КПК" при същото ТП на НОИ. С последното е разпоредено на основание чл. 110, ал. 3 КСО внасяне солидарно от настоящите ответници по касация, в качеството им на членове на ТЕЛК, на сумата общо в размер на 622,12 лв. по РА за начет вх. № 1587/16.06.2010 г. Съображенията на директора на РУСО - Габрово са били, че нанесените щети на ДОО произхождали от изплатените суми на Росица Атанасова Опрова за пенсии за инвалидност поради общо заболяване за периода 10.12.2009 г. - 31.05.2010 г. Според административния орган вредата е настъпила вследствие на неточна информация за степента на увреждане, посочена в отменено впоследствие от НЕЛК експертно решение на ТЕЛК и възникналата за ДОО щета, изразяваща се в неправилно отпусната пенсия за инвалидност. С постановеното решение Габровският административен съд е отменил оспорените актове като незаконосъобразни, след като обосновано е приел, че са издадени при липса на основанието по чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО (в редакцията след изменението в ДВ, бр. 59/2010 г., в сила от 31.07.2010 г.) за ангажиране отговорността на членовете на ТЕЛК като орган на медицинската експертиза на трайно намалената работоспособност за причинени от техни действия щети на държавното обществено осигуряване. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти от значение за спорното право и е извел правилни правни изводи, които се възприемат изцяло от касационната инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за случая материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях. Решението на Административния съд - Габрово е постановено при правилно прилагане на чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО (в действащата редакция след изменението му с ДВ, бр. 59/2010 г., в сила от 31.07.2010 г.), съгласно която не е била налице материалноправната предпоставка за издаване на акта, а именно възможността административното производство да започне след като е налице отменен акт на медицинската експертиза. Правилно е прието, че не са били налице и другите, посочени в чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО предпоставки - причинени щети на ДОО от неправилно извършени осигурителни разходи и от издадени документи с невярно съдържание. В случая с постановеното от ТЕЛК за общи заболявания (в състав, включващ ответниците по касация) при МБАЛ "Д-р Тота Венкова" - гр. Габрово, експертно решение (ЕР) № 4024 от 10.12.2009 г. на Росица Атанасова Опрова е била определена 56% трайно намалена работоспособност (ТНР) с дата на инвалидизиране 10.12.2009 г.. Вследствие на това ЕР на посоченото лице е била отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, считано от 10.12.2009 г. На 02.03.2010 г. същото е оспорено от председателя на медицинската комисия по чл. 98, ал. 4 КСО при РУСО - гр. Габрово пред НЕЛК и с експертно решение № 325 от 23.04.2010 г. на НЕЛК по вътрешни болести - гр. София, процентът ТНР на лицето е определен на 32%. Вследствие на отменената оценка на работоспособността на ТЕЛК и определения по-малък с 24% нов процент отпуснатата пенсия на освидетелстваното лице е прекратена с разпореждане от 11.05.2010 г., издадено от ръководителя "ПО" при РУСО - Габрово. Влязлото в сила ЕР на НЕЛК е било основание за извършване на частична финансова ревизия на осигурителя - ТЕЛК при МБАЛ "Д-р Тота Венкова" - гр. Габрово, при която е изготвен РА за начет на ответниците по касация. Във връзка с така съставения ревизионен акт е издадено процесното разпореждане № 321 от 05.07.2010 г. на началник отдел "Краткосрочни плащания и контрол" в РУСО - Габрово, с което Миролюб Веселинов Маджаров, Стефан Христов Чичоваров и Иванка Христова Ганчева (настоящи ответници), в качеството им на членове на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ "Д-р Тота Венкова" - гр. Габрово, са солидарно задължени да възстановят причинените от тях щети на ДОО в размер на 600,88 лв., заедно с лихва в размер на 21,24 лв. (общо 622,12 лв.). Инвалидизирането като правнорелевантен факт възниква не по силата на прякото действие на закона, а се установява и удостоверява с експертно решение от компетентния орган, извършващ експертизата на работоспособността. В мотивите на проверяваното съдебно решение правно обосновано е разтълкувана нормата на чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО (в приложимата за случая редакция), че за наличието на щета е необходимо виновно действие или бездействие на физически лица, както и причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилия вредоносен резултат. Лекарите, участващи в състава на ТЕЛК и след промяната в цитираната норма, са носители на задължение за възстановяване на причинените щети на ДОО, произхождащи от неправомерно изплатени суми, но само в случай, че са издали документ, отразяващ невярно състоянието на освидетелстваното лице и/или такъв, издаден в противоречие с правните норми. Действително, както касационният жалбоподател твърди, според чл. 110, ал. 1, т. 1 КСО, в редакцията на тази разпоредба към датата, на която е издадено разпореждане № 321 от 05.07.2010 г. на началник отдел "Краткосрочни плащания и контрол" в РУСО - Габрово, контролните органи на Националния осигурителен институт съставят на физическите лица или на юридическите лица ревизионни актове за начет за причинените от тях щети на държавното обществено осигуряване, от неправилно извършени осигурителни разходи и от издадени документи с невярно съдържание или от отменени актове на медицинската експертиза и др. Но с § 66, т. 3 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения (обн., ДВ, бр. 59 от 31.07.2010 г.) т. 1 на чл. 110, ал. 1 КСО е изменена така: (контролните органи на НОИ съставят на физическите лица или на юридическите лица ревизионни актове за начет) "за причинените от тях щети на държавното обществено осигуряване от неправилно извършени осигурителни разходи и от издадени документи с невярно съдържание". Съпоставката на новата редакция на чл. 110, ал. 1, т. 1 КСО с действащата до 31.07.2010 г. редакция на тази разпоредба води до извода, че след 31.07.2010 г. отменени актове на медицинската експертиза не могат да бъдат причина за щети на ДОО и в тези случаи не се съставят ревизионни актове за начет. Според § 77 от същите преходни и заключителни разпоредби § 66, т. 3 влиза в сила от деня на обнародването на закона в "Държавен вестник", т. е. от 31.07.2010 г. Следователно към датата, на която е издадено процесното решение № 74 от 05.10.2010 г. на директора на ТП на НОИ - РУСО - Габрово е било налице ново, при това съществено, правно обстоятелство, което той е бил длъжен да вземе предвид при постановяването на своето решение - отпаднала е възможността административното производство да започне след като е налице отменен акт на медицинската експертиза. Неоснователно е направеното възражение в касационната жалба, че наличието на отменен акт на медицинската експертиза и на причинени вреди на ДОО е достатъчно основание за възникване на имуществената отговорност по чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО. За възникването на отговорност по чл. 110, ал. 1, т. 1 КСО не е достатъчно да има правно нарушение (което в процесния случай се изразява в отменен, т. е. издаден в нарушение на нормативно установените правила, акт на медицинска експертиза). Необходимо е това правно нарушение (в случая отмененото решение на ТЕЛК) да е причинило вреди, за които нарушителят е отговорен и тези вреди да са пряка и непосредствена последица на нарушението. Отговорността по чл. 110, ал. 1 от КСО се поражда от наличието на причинна връзка между виновно поведение от страна на дееца и настъпилия вредоносен резултат като тази причинна връзка не се предполага, а се доказва във всеки конкретен случай. В този смисъл следва да бъде споделен изводът на първоинстанционния съд, че по настоящото дело не е налице причинна връзка между отмяната на експертното решение № 4024 от 10.12.2009 г. на ТЕЛК и понесените от ДОО щети в пълния им общ размер, представляващи изплатени без правно основание пенсии за инвалидност и лихви върху тях. Както правилно е отбелязал решаващия състав, в изложените мотиви на оспореното административно решение е посочено, че вината на лекарите се изразявала в това, че при определяне на процент трайна неработоспособност те са определили такъв, който е с 24% по-висок от посочения в последствие от страна на НЕЛК, но не е обсъден въпросът в какво се изразява противоправността на поведението им, нито в решението на НЕЛК, нито в ревизионния акт за начет, нито в решението на директора на РУСО е посочено нарушението, което са допуснали или извършили настоящите ответници по касация - лекари от състав на ТЕЛК - Габрово. Няма посочване кое от правилата на НМЕР членовете на ТЕЛК са нарушили, респ. кои от фактическите обстоятелства, посочени от тях като обосноваващи извода им за реално съществуващ висок функционален дефицит при освидетелстваното лице, са били отречени след това от НЕЛК. Този факт обуславя липсата на причинна връзка между поведението на лекарите, издали решението на ТЕЛК, и щетата, възникнала от отмяната на тяхното решение. Липсата на посочване в какво се състои допуснатото или извършеното от тях нарушение е пречка лекарите - членове на ТЕЛК, да се защитят, като опровергаят презумпцията, че имат вина за вредите, причинени на ДОО от допуснатото или от извършеното нарушение. Още повече че в процесния случай реалният фактически и правен резултат е намаляването от страна на НЕЛК на процента трайно намалена работоспособност на освидетелстваното лице - от 56%, определени от ТЕЛК, на 32%, определени от НЕЛК, т. е. налице е намалена работоспособност, а не пълна липса на такава. Според чл. 58 НМЕР установеното увреждане, стадият на неговото развитие и обусловеният функционален дефицит се съобразяват със съответната отправна точка съгласно приложение № 1., ако приетата точка предвижда диапазон "от ... до...", процентът на намалената работоспособност се съобразява със степента на установения дефицит. Изложеното налага категоричният извод, че административните органи са постановили актовете си, без да изследват всички релевантни факти и относими обстоятелства (чл. 35 и чл. 36 от АПК), пораждащи евентуалната отговорност на органите на медицинската експертиза на трайната неработоспособност за обезщетяване на понесените от държавното обществено осигуряване щети, произхождащи от отпуснатите на Росица Атанасова Опрова пенсии за инвалидност поради общо заболяване. Законосъобразни са изводите на съда, че оспорените административни актове, с които ответниците по касация солидарно са задължени да възстановят нанесени на ДОО щети от неправилно отпусната пенсия поради отменен акт на медицинската експертиза с общ размер 622,12 лева, са издадени в нарушение на материалноправните предпоставки по чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО. Посочените касационни основания за отмяна не са налице и обжалваното съдебно решение, с което административните актове са отменени като незаконосъобразни, следва да бъде оставено в сила. В тежест на касатора следва да бъдат поставени направените от ответника по касация разноски за настоящата инстанция, които съобразно доказателствата в тази насока (договор за правна защита и съдействие от 15.02.2011 г.) възлизат на сумата от 150 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,