Решение № 8083 от 18.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3168/2009 г.

Решение № 8083 от 18.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3168/2009 г., I о., докладчик съдията Теодора Николова За доставката на "Сити студио" ЕООД при ревизията е констатирано начисляване на ДДС от страна на доставчика. Предмет на фактурата е "консултантска услуга по договор". Не са представени доказателства за техническа кадрова и материална обезпеченост на доставчика. Дейността по отдаване под наем на недвижими имоти изисква наличието на такива активи. Няма доказателства за начина на плащането и извършването му. Предметът на доставките на "Агро юнион 65" ООД, "Агар 51" ЕООД и "Виником" ЕООД е бил "комисионни услуги по договор". Първите двама доставчици не са открити на декларираните данъчни адреси и не са представили доказателства на връчени по реда на чл. 48 ДПК (отм.) искания. За последния данъчните органи приемат, че представените доказателства са недостатъчни. Така е приел и съдът. Доставчиците "Панама 1" ЕООД и ЕТ "Саламандър" не са открити на декларираните данъчни адреси, а за "Кодак" ООД е установена прекратена регистрация по ЗДДС преди датата на фактурата. Съвсем правилно в касационната жалба се твърди, че същността на посредническия договор е свързването на две лица за сключването на договор. Именно това като предмет на процесните фактури не е установено както в хода на ревизията, така и пред първоинстанционния съд. В представените при ревизията типови договори за посредничество е уговорено заплащането на възнаграждението да става при свързване на възложителя със съконтрагента и осъществяване на сделката. Никакви доказателства за реално сключени сделки в резултат на твърдяното посредничество именно за процесните данъчни периоди не са представени. Правилно първоинстанционният съд е приел реалността на доставките като първа предпоставка за признаване на право на данъчен кредит както и относно приложението на чл. 65 ал. 8 ЗДДС (отм.). 2. Относно преките данъци 2.1 За 2000 г. ревизираното лице е извършило подобрения в чужд имот, разходите, за които е отчело като разход за периода, без да отчете свързан с него приход като не е издало данъчна фактура нито на наемателя на имота "Пионер България" ЕООД, (с когото има подписан договор за управление на наетия склад от 20.10.2000 г.), нито на собственика на имота. Основанието за увеличаване на ФР за периода е по чл. 23 ал. 2 т. 14 ЗКПО (отм.) - с приходи, неотчетени по установения с нормативните актове ред. В случая, в ревизионния акт неизвършеното префактуриране на ремонта с получател наемателя или собственика на склада е прието за приход за ревизираното лице, неотчетен по съответния ред. Тази констатация е изцяло необоснована. С извършването на СМР в чужд имот се извършва доставка с този предмет, но дали тя е възмездна или безвъзмездна т. е дали за доставчика ще е налице приход, свързан с нея, зависи от волята на страните по сделката. В случая, в ДРА не се и твърди, че срещу извършения ремонт е уговорено възнаграждение в полза на ревизираното лице. По същата причина не е ясно и как ревизиращите са приели, че лицето ще има икономическа изгода, свързана със сделката. Предвид изложеното, не е осъществена хипотезата на чл. 23 ал. 2 т. 14 ЗКПО (отм.) за увеличаване на ФР със сумата 15 000 лв., в резултат на което е определен данък по чл. 35 ЗОДФЛ в размер на 4 769 лв. главница и 2 934, 65 лв. лихви за 2000 г. В тази част съдебното решение е постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост и следва да се отмени, както и в съответната част за разноските като вместо него в тази част следва да се постанови решение по същество, с което ДРА в посочената част бъде отменен. В същото време, начисляването на ДДС върху данъчната основа по обсъдената доставка за данъчен период м. 12.2000 г. правилно е потвърдено, с оглед разпоредбата на чл. 10 т. 6 ЗДДС (отм.), който приравнява на "доставка на услуга" и безвъзмездната доставка на услуга 2.2. За 2003 и 2004 г. финансовият резултат е увеличен със стойността по фактурите на "Агро юнион 65" ООД, "Агар 51" ЕООД, "Виником" ЕООД, "Панама 1" ЕООД, ЕТ "Саламандър", по които е отказан данъчен кредит поради недоказана реалност на доставките. Не може да се приеме тезата на касатора, че следва да се признава разход по доставки, за които няма доказателства, че са реално извършени. Това не противоречи и на нормата на чл. 23 ал. 16 ЗКПО (отм.). В тази част решението следва да се потвърди. Водим от горното и на осн. чл. 222 ал. 1 и чл. 221 ал. 2 предл. първо АПК, Върховният административен съд, първо отделение