Решение № 5930 от 18.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1240/2019 г.

Решение № 5930 от 18.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1240/2019 г., VI о., докладчик председателят Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Р. Златева от [населено място], против решение № 2123 от 13.12.2018 г. постановено по адм. дело № 774 по описа за 2018 г. на Административен съд - Благоевград, с което е отхвърлена жалбата й против решение № 1040-01-172/07.09.2018 г. на Директора на ТП на НОИ - гр. Благоевград. Изложените съображения за необоснованост, неправилно прилагане на чл. 55, ал. 1 и 2 от КСО и чл. 22 от Наредба № 8121 з-776 от 29.07.2016 г., издадена от министъра на вътрешните работи, са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Директорът на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт, гр. Благоевград, не е взел становище. Ответникът Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОД на МВР), гр. Благоевград, не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за основателност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, я намери за неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд – Благоевград е решение № 1040-01-172 от 07.09.2018 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ), гр. Благоевград, потвърждаващо разпореждане № 5101-01-49 от 25.07.2018 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО - главен инспектор по осигуряването, с което не е приета за трудова злополуката, станала на 18.06.2018 г. и причинила временна неработоспособност на Р. Златева - разследващ полицай (инспектор) в ОД на МВР – Благоевград, по време, когато осигуреното лице е било на разположение след приключването на установеното за деня работно време. С постановеното решение Административен съд – Благоевград е отхвърлил подадената жалба като неоснователна, след като е приел, че станалата с осигуреното лице злополука по време, когато е било на разположение, няма белезите на трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО. Този извод на съда произтича от извършената подробна преценка на събраните доказателства относно обстоятелствата, при които е настъпила злополуката. Здравето на служителя е било внезапно увредено, но това не е станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа като разследващ полицай, или при друга работа, извършена в интерес на ОД на МВР – Благоевград. Не са налице нито фактически твърдения, нито доказателства, че травматичното увреждане е настъпило по време на обичайния път при отиване или при връщане от работното място в посочените изчерпателно три хипотези от чл. 55, ал. 2 от КСО. Решението е валидно, допустимо и правилно. Касационният довод за необоснованост на съдебното решение се преценява като неоснователен. Соченото от жалбоподателката обстоятелство, че в момента на настъпване на травматичното увреждане се е намирала в териториалните предели (района) на полицейското управление, в което работи, е неотносимо към фактическия състав на чл. 55, ал. 1 от КСО. Материалноправната разпоредба на чл. 55, ал. 1 от КСО дефинира като трудова злополука не внезапното увреждане на здравето, настъпило през работно време, а само това внезапно увреждане, което е станало през време, през което осигуреното лице е извършвало възложената му от предприятието работа или каквато и да било работа в интерес на предприятието. За да е налице трудова злополука, следва да е доказана причинна и функционална връзка между изпълняваната работа и внезапно настъпилото увреждане. В разглеждалия случай злополуката е настъпила при обстоятелства, които нямат връзка с изпълнението на служебните функции на осигуреното лице или някаква друга работа, извършвана в интерес на службата. Не е спорно, че увреждането е настъпило след края на законоустановеното работно време, в открито питейно заведение (каравана и маси), където жалбоподателката е била с колеги и приятели. Завалелият силен дъжд е причинил падане на тентата, при което държащата я метална греда ударила жалбоподателката и причинила счупване на гръбначния й стълб в поясната област. Неоснователно е оплакването в касационната жалба за стеснително тълкуване на разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от КСО, което е изолирано от обстоятелството, че на датата на увреждане разследващ полицай Златева е била на дежурство и разположение. В мотивите на обжалваното съдебно решение е направено подробно разграничение между термините "дежурство" и "на разположение". По време на настъпване на увреждането лицето е било на разположение на ръководителя си, извън работното място и редовно установеното работно време, но без установена необходимост да изпълнява по същото време някакви служебни задължения (арг. § 1, т. 4 от ДР на Наредба № 8121 з-776 от 29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи). Това време не е "отработено" по смисъла на чл. 22, ал. 1, т. 7 от цитираната Наредба, тъй като отработеното време включва времето от уведомяване до приключване на фактически извършената работа по време на разположение. По времето на настъпване на увреждането разследващият полицай на разположение, независимо че е бил в района на полицейското управление, фактически не е извършвал работа. Съгласно чл. 24, ал. 2 от издадената по законова делегация Наредба само фактически положеният труд през времето на разположение се отчита и компенсира като труд извън редовното работно време. Събраните по делото доказателства не установяват и приравнената на трудова злополука по чл. 55, ал. 2, т. 1 от КСО. Злополуката с осигуреното лице не е настъпила по време на обичайния път при отиване или при връщане от работното място до основното място на живеене или до друго допълнително място на живеене с постоянен характер. Оспорените административни актове, с които е прието, че травматичното увреждане, причинило временна неработоспособност на осигуреното лице, не представлява трудова злополука по смисъла на чл. 55 от КСО, са материално законосъобразни. Като е отхвърлил подадената жалба като неоснователна, Административен съд - Благоевград е постановил правилно решение, което при неустановени касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК следва да бъде оставена в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,