Решение № 3823 от 28.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3837/2016 г.

Решение № 3823 от 28.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3837/2016 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. "Л. и. г." АД обжалва решение № 200/3.02.2016 г. на Административен съд, гр. П., постановено по адм. дело № 1415/2014 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт № 1613059496/14.02.2014 г. на органи по приходите при ТД на НАП гр. П., потвърден с решение № 419/29.04.2014 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", гр. П.. В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност на решението, поради липса на преценка на събраните по делото доказателства относно реалността на спорната доставка на услуга в тяхната съвкупност, което има за последица неправилно приложение на чл. 68 и сл. от ЗДДС. Искането е за отмяна на решението. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции съгласно представен списък по чл. 80 ГПК. Ответникът - директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", гр. П. оспорва касационната жалба и моли да се отхвърли като неоснователна, по съображения, изложени в представената по делото писмена защита и писмено становище на процесуалния му представител юрк. А. Р.. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред административния съд е бил ревизионен акт, в частта, в която на "Л. и. г." АД, гр. П. е отказано право на данъчен кредит в размер на 11 520 лева и съответните лихви по фактура № 280/29.03.2013 г., издадена от "М." ЕООД с предмет "комисионно възнаграждение по договор за посредничество". За да отхвърли жалбата на дружеството, съдът е приел, че издаването на процесната фактура е направено без да е налице реална доставка на посредническа услуга във връзка със закупуване на недвижим имот от доставчика "М." ЕООД към третото лице "З. б." АД, комисионното възнаграждение, по която да е дължимо от ревизираното лице "Л. и. г." АД. В мотивите на решението съдът е посочил предпоставките за възникване и признаване на данъчен кредит по чл. 68 и сл. ЗДДС. С. съда в конкретния случай това означава, че към 29.03.2013 г. следва да е изповядана в нотариална форма сделката по покупко - продажба на недвижимия имот между собственика "Б.-2" ООД и купувача "З. б." АД, което не е направено. Налице е единствено сключен между страните предварителен договор от 29.04.2013 г., дата, следваща издаването на фактурата, както и анекс към него за намаляване цената на имота. Към момента на издаване на фактурата не е налице и плащане на комисионното възнаграждение по банковата сметка на "М." ЕООД,, което е извършено на 14.07.2014 г. Не са налице доказателства за извършване на каквито и да било посреднически действия от страна на доставчика, които да потвърждават намирането на имота, посочен в анекса от 29.03.2013 г. Собственикът на имота и продавач по предварителния договор в писмените си обяснения твърди, че не познава този посредник. Посочва, че контактът с купувача "З. б." АД е осъществен чрез обява и чрез лицето И. Н.. Обясненията на собственика са в противоречие с данните на прекия доставчик, че посредничеството е осъществено с личен труд на управителя Х. К.. При тези факти, съдът е направил извод, че към момента на издаване на процесната фактура не е налице реално извършена услуга, нито извършено плащане от получателя и е потвърдил ревизионния акт в обжалваната част. Решението е правилно постановено. Съдът е посочил предпоставките за възникване на право на данъчен кредит по доставки на услуги, които принципно се споделят от настоящия състав. Правилно и с оглед фактите, пораждащи данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 2 и чл. 25, ал. 7 ЗДДС и изискуемост на данъка съгласно чл. 68, ал. 2 ЗДДС, съдът е изследвал както обстоятелствата, свързани с извършването на посредническата услуга за намиране на имот от "М." ЕООД като посредник, така и момента на извършване на плащането от страна на ревизираното лице. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че факта на осъществяване на посредническа услуга от страна на "М." ЕООД е доказан. Това твърдение не се подкрепя от доказателствата по делото. Неоснователно в тази връзка е оплакването, че писмените обяснения по чл. 57 от ДОПК на продавача, посредника и купувача по предварителния договор са игнорирани от съда при преценката за законосъобразност на акта. В решението са налице фактически установявания за отношенията между "З. б." АД и "Л. и. г." АД по договор за партньорство от 22.03.2013 г. с цел изграждане на биогаз инсталация. Съдът е обсъдил доказателствата по делото и е установил, че договорът за посредничество във връзка със закупуване на недвижим имот, необходим за постигане на посочената цел, е сключен между "З. б." АД и "М." ЕООД, както и че ревизираното дружество не е страна по този договор. В този смисъл е и изложеното в касационната жалба. По силата на чл. 49 от ТЗ предмет на договора за посредничеството е свързване на страните и подпомагането им да сключат договор. За да е налице посредничество достатъчно е сключването на съответния договор да е резултат на това, че посредникът е свързал страните по него. Следователно релевантният факт, който подлежи на доказване в процесния случай е участието на посредника при свързването на страните за сключване на договор за покупко-продажба на имот. В случая не се установява, че от страна на "М." ЕООД е извършено свързване на страните по сключения предварителен договор от 29.04.2013 г. за покупко - продажба на недвижим имот между "Б.-2" ООД и "З. б." АД. Едната страна по този договор - собственикът на имота, отрича участието на издателя на спорната фактура в осъществяването на контакта с купувача. Посочва, че проявеният от "З. б." АД интерес към имота е по обява за продажба и че свързването на страните е чрез И. Н.. По делото не са налице доказателства, че последният е действал като представител на "М." ЕООД. В писмените обяснения на доставчика е посочено, че услугата е осъществена с личен труд на управителя на дружеството - Х. К.. При тези противоречия с писмените обяснения не може да бъде кредитиран анекс № 2/29.03.2013 г. подписан между "З. б." АД и "М." ЕООД, според който посредникът е намерил и предложил за закупуване на доверителя недвижим имот - УПИ № 048086, с площ от 64.099 дка, находящ се в гр. Б., собственост на "Б.-2" ООД. Други доказателства за изпълнение на посредническа услуга от страна на "М." ЕООД не се ангажирани по делото. Установено е по делото, че окончателен договор за покупко - продажба на имота не е сключен, както и че е настъпило уговореното в предварителния договор прекратително условие. Към момента на издаване на спорната фактура през д. п. м. 03.2013 г. не е налице и авансово плащане на комисионно възнаграждение по смисъла на чл. 25, ал. 7 ЗДДС, за да се приеме, че данъкът е станал изискуем на датата на плащането. При тези доказателства, правилно съдът е приел, че за получателя по фактурата "Л. и. г." АД не е възникнало право на данъчен кредит по доставка на услуга от "М." ЕООД на основание договор за посредничество. От изложеното следва, че не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението следва да се остави в сила. При този изход на спора, на ответника се дължат разноски за осъществената защита от юрисконсулт в размер на 904.86 лева, на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК във връзка с чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,