Решение № 15509 от 16.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9315/2009 г.

Решение № 15509 от 16.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9315/2009 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Камен Димитров Якимов от гр. Самоков против решение № 227/13.04.2009 г. на Административен съд София-област, постановено по адм. дело № 1042/2008 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № ДК-02-Сф-115/08.10.2008 г. на началника на Софийска РДНСК за премахване на незаконен строеж "склад за дърва", изпълнен в общински УПИ VII-215, кв. 131 по плана на гр. Самоков. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост-касационни основания по чл. 209, ал. 2, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението и на обжалваната заповед. Ответните страни началник на Софийска РДНСК и кмета на Община Самоков не вземат становище. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима-подадена по пощата срещу подлежащо на обжалване първоинстанционно съдебно решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема обжалваната заповед за премахване на незаконен строеж за законосъобразна. Решението е валидно, допустимо и правилно. Установено по делото е, че жалбоподателят е изградил през 1995 г. в УПИ VII-215, кв. 131 по плана на гр. Самоков-частна общинска собственост склад за дърва-едноетажна монолитна едноскатна сграда, долепена до северната страна на бл. 8 на ЖСК"Албена" без одобрен инвестиционен проект и без издадено разрешение за строеж. Констатациите в редовно съставения и връчен констативен акт не са оборени от жалбоподателя и имат доказателствена сила за съществуването и вида на строежа. Не са представени строителни книжа за строежа, поради което той е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Периодът на извършване на строителството и липсата на данни за декларирането му пред одобряващите органи до 31.12.1998 г. прави неприложима нормата на § 16, ал. 2 ПР на ЗУТ. Законосъобразно с потвърдената от съда заповед е разпоредено премахването на незаконния строеж. Що се отнася до неговата индивидуализация, тя е направена в достатъчна степен с обжалваната заповед, където са посочени вида и размерите му. Поради това, непосочването в нея на процесния имот с идентификационен номер по кадастралната карта, не представлява процесуално нарушение от категорията на съществените. Правилно в обжалваната заповед са посочени норми от отм. ЗТСУ, които са нарушени от жалбоподателя към момента на изграждане на строежа, както и съответните им разпоредби по действащия ЗУТ. Продължителността на срока на съществуване на сградата и липсата на възражения от собственика на терена са ирелевантни за преценката за съответствие на заповедта с целта на закона. Правилен е изводът на съда, че при императивно предвидена санкция за незаконно строителство-в чужд имот без надлежно учредено право на строеж и без строителни книжа, с постановяване на премахването му не се нарушава принципа на съразмерност. Обжалваното решение не страда от релевираните в касационната жалба пороци, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,