Решение № 1072 от 27.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12952/2020 г.

Решение № 1072 от 27.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12952/2020 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Иванова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Началник отдел "Оперативни дейности" – София в Главна Дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, чрез юрк. Ерска, срещу Решение № 987/7.10.2020 г. постановено по адм. д. № 1593 по описа на Административен съд – София област за 2019 г. С атакуваното решение е отменена заповед за налагане на принудителна административна мярка №ФК-С106-0033975/25.10.2019 г. издадена от Началник отдел "Оперативни дейности" – София в Главна Дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП. Според изложеното от касатора решението е неправилно, назаконосъобразно и необосновано. Първоинстанционният съдебен състав неправилно е възприел, че в случая се отнася до ведомствена бензиностанция и не е налице увреда. Законът не поставя в по-благоприятен режим ведомствените бензиностанции. От събраните доказателства безспорно се установява, че е извършено нарушение и към НАП не са подавани надлежно законоустановените данни. На последно място се навежда твърдение, че срокът на ПАМ съразмерен на извършеното и е съобразен с целената превенция за преустановяване на лошите практики в обекта. Въз основа на горното се иска да бъде отменено атакуваното решение и се претендира присъждане на направените в производството разноски. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ответникът – "Еклиптиктранс" ЕООД, чрез адв. Иванова, в представени по делото писмени бележки изразява становище за неоснователност на подадената касационна жалба. Моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лв., съгласно представени доказателства и списък на разноските. Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор, намира подадената касационна жалба за процесуално допустима, но неоснователна. Решението на пъвоинстанционния съд е правилно, като постановено при спазване на процесуалните правила и при точно приложен материален закон. Обосновано съдът е приел за недоказано твърдяното от касатора нарушение предвид събраните по делото писмени доказателства. Предлага решението да бъде оставено в сила. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, като се запозна с твърденията на страните, събраните по делото доказателства и при спазване изискванията на чл. 218, ал. 1 и ал. 2 АПК, намира следното: Касационната жалба, като подадена от надлежна страна в установения по чл. 211, ал. 1 от АПК срок и срещу акт, който подлежи на инстанционен контрол е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на проверка пред Административен съд – София област е била заповед за налагане на ПАМ №ФК-С106-0033975/25.10.2019 г. издадена от Началник отдел "Оперативни дейности" – София в Главна Дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП. Със заповедта по отношение на "Еклиптиктранс" ЕООД е разпоредено прилагане на административна мярка запечатване на търговски обект представляващ ведомствена бензиностанция, находяща се в гр. Ботевград, ул. "Прогрес" № 1 и е забранен достъпът до него за срок от 14 дни, за нарушение по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г" от ЗДДС. Първоинстанционният съд е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, но при издаването на заповедта са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила от категорията на съществените. Според съда съставеният протокол за извършена проверка, който съдържа фактите послужили за издаване на заповедта, е нечетлив и от него не може да се разбере какви са били констатациите на органите, които са го съставили. Въпреки дадените указания на административния орган по делото не е представен четлив екземпляр от съставения протокол или неговия оригинал. Стигнал е до извод, че това нарушение е съществено, тъй като се е отразява на правото на защита на дружеството – жалбоподател от една страна и от друга, представлява пречка за осъществяване на цялостен съдебен контрол върху заповедта. В с. з. е открито производство по оспорване на протокола за извършена проверка в обекта от 17.10.2019 г., като в тази връзка са допуснати до разпит двама свидетели. В качеството на свидетел е разпитана В. Гетова, служител на дружеството. Според свидетелката, в случая неправилно бил въведен доставчика на горивото, но иначе са подавали информация към НАП, така както се изисква. Според свидетеля Михайлов е направен опит за въвеждане на информацията към НАП, но е направена някаква техническа или оперативна грешка от човека, който ги е въвеждал. При проверката е установено, че данните са подадени грешно. Според свидетеля най-вероятно се касае за техническа грешка, защото от представените бележки е видно, че са направили опит да подадат информацията. Съдът е посочил, че в хода на производството пред съда е била оборена доказателствената сила на протокола за извършена проверка, поради което е приел, че не са били налице фактическите основания за издаване на процесната заповед. В мотивите на съдебното решение е посочено, че обжалваната заповед е в противоречие с неоспорените по делото писмени доказателства – служебни бонове за нивомерна доставка и документална доставка на закупено дизелово гориво за процесния период. Според решаващият състав издателят на заповедта не е съобразил обстоятелството, че обектът представлява ведомствена бензиностанция, която се използва единствено за зареждане на собствени МПС и от която не се извършва търговия на гориво. В заключение АССО е приел, че оспорената заповед е незаконосъобразна и въз основа на изводите си я е отменил. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Въз основа на правилно установена фактическа обстановка, съдът е приложил правилно материалния закон. Настоящата инстанция намира изводите на Административен съд – София-област за обосновани и законосъобразни, формирани след подробна и съвкупна преценка на събраните доказателства. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г" ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не подава данни от ЕСФП по чл. 118 в Националната агенция за приходите. Принудителна административна мярка се налага в определените от закона случаи, при констатирано извършено нарушение. По своята правна същност, съгласно чл. 22 ЗАНН, принудителната административна мярка няма санкционен характер, а има за цел предотвратяване и преустановяване на нарушения и вредните последици от тях. По чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г" ЗДДС мярката се налага с преустановителна и превантивна цел, а именно да се преустанови извършването на конкретно административно нарушение и да се предотврати последващото му извършване. В случая ПАМ е постановена в нарушение на материалния закон, тъй като не е доказано нарушаване на разпоредбата на чл. 3, ал. 3 от Наредба № Н - 18/13.12.2006 г. на МФ от страна на провереното дружество. Както правилно е приел съдът обжалваната заповед е в противоречие с неоспорените по делото писмени доказателства – служебни бонове за нивомерна доставка и документална доставка на закупено дизелово гориво за процесния период. Служебните бонове за нивомерна доставка отразяват постъпило гориво в резервоар 1 и съдържат данни за вида на горивото, датата и часа на доставката, обема на горивото в литри. На всички служебни бонове фигурира изписано съобщение "ОК", което сочи че дружеството е подало данни към НАП за закупените количества гориво, постъпили в резервоара на ведомствената бензиностанция и тези данни са получени в НАП. Служебните бонове за документална доставка отразяват номера и датата на акцизния данъчен документ, обема на горивото, датата и часа на доставката. На всички служебни бонове фигурира изписано съобщение "Невалиден АДД номер", което означава, че дружеството е подало данни към НАП за доставчика на закупеното гориво, но тези данни не са получени поради грешка при въвеждане на АДД. От свидетелските показания се установява, че дружеството е подало данни към НАП, но тези данни не са получени поради техническа или оперативна грешка при въвеждане на данните. Тази грешка не може да бъде приравнена на неизпълнение на задължението вменено на дружеството. Административният орган не се е справил с доказателствената тежест да установи по несъмнен начин извършването на нарушението, респ. предпоставката, за да бъде приложена принудителната мярка. Като е достигнал до извод, че жалбата на "Еклиптиктранс" ЕООД срещу заповед №ФК-С106-0033975/25.10.2019 г. на Началник отдел "Оперативни дейности" – София, в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП е основателна и е отменил административния акт, АССО е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, на ответника по касация следва да бъдат присъдени разноски по делото. Претендираният размер съгласно приложен списък по чл. 80 от ГПК и доказателства за плащането им е 1200 лв. Основателно е възражението за прекомерност на договореното възнаграждение направено от процесуалният представител на касатора, поради което и разноските следва да бъдат определени на основание чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 500 лв. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховен административен съд, състав на Осмо отделение