Решение № 74 от 13.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 12/2013 г.

Решение № 74 от 13.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 12/2013 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Бойка Стоилова Производството е по молбата на Г. Т. Б. от [населено място] вх. № 7314/10.IХ.2012 г., уточнена след дадени от съда указания с молба вх. № 9441/15.ХI.2012 г., за отмяна на влязлото в сила решение на Силистренския РС /СРС/ по гр. д. № 1248/2011 г. /оставено в сила с решение на Силистренския окръжен съд от 23.VII. 2012 г. по гр. д. № 42/2012 г./. Като основание за отмяна се сочат следните обстоятелства: ответникът Е. К. Т. бил виновен за извършени от него три икономически престъпления, с които незаконно задържал пари от предадено му като посредник и експедитор сурово мляко - 650 лв.; ответникът бил виновен за недоизплатени пари на ищеца, които били на млекопроизводителите от с. В. Л.; ответникът трябвало да бъде наказан за нарушаване на договора, за това, че измамил молителя с 1000 лв. и че незаконно задържал парите за предаденото мляко. Ответникът по молбата Е. К. Т. от [населено място] в отговора си е заел становище за нейната неоснователност. Претендира разноски. ВКС на РБ, състав на IV ГО, намира, че молбата е подадена в предвидения в закона преклузивен срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, обаче, молбата е неоснователна, съображенията за което са следните: С решението от 01.ХI. 2011 г. по гр. д. № 1248/2011 г. СРС е отхвърлил предявеният от Г. Т. Б. срещу Е. К. Т. иск за присъждане на 650 лв., представляващи цена на предадено краве мляко. Решението е потвърдено с решение на СОС от 23.VII.2012 г. по гр. д. № 42/2012 г. Съдилищата са приели, че Т. не е страна по договора за изкупуване на сурово мляко, на който ищецът /сега молител/ основава претенцията си - договорът е подписан от ответника, но в качеството му на представител на [фирма] Р., което дружество носи отговорност за изпълнение на поетите задължения. Но дори това да не бе така, вземането на ищеца е погасено по давност. От непрецизно изготвените първоначална молба за отмяна и допълнителна такава, представена след дадено на Б. указание от първоинстанционния съд, е видно, че релевираното в тях от него основание за отмяна е това по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК с оглед твърдението му за извършени от ответника престъпления. Отмяната на влязъл в сила съдебен акт на основание чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК се предпоставя от установяване по надлежния съдебен ред /с присъда или с решение по чл. 124, ал. 4 ГПК/ на неистинност на документ, на показания на свидетел, на заключение на вещо лице, върху които е основано решението, или на престъпно действие на страната, на нейния представител, на чл. от състава на съда или на връчител във връзка с решаване на делото. В разглеждания случай не се твърди, нито се установява наличие на присъда срещу ответника за извършено от него във връзка с решаване на делото престъпление или на решение по чл. 124, ал. 4 ГПК в тази насока. Ето защо в случая твърдяното основание за отмяна не е налице, поради което молбата за това следва да бъде оставена без уважение. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника по молбата следва да бъдат присъдени 200 лв. разноски за настоящото производство, платени по договор за правна защита и съдействие от 01.ХI.2012 г. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,