Решение № 8112 от 31.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14914/2018 г.

Решение № 8112 от 31.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14914/2018 г., VI о., докладчик съдията Десислава Стоева Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на А. Балабанова от [населено място], чрез процесуалния й представител адв. Ж. Бойчев, против Решение № 1823/23.10.2018 г. по адм. дело № 1953/2018 г. на Административен съд- Бургас. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 68, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Изложени са конкретни доводи за налично несъответствие в трудовия стаж на А. Балабанова, описан в Разпореждане № 2113-02-3356#3 от 13.02.2018 г. Изразено е несъгласие с незачитане на времето, през което Балабанова е била в чужбина като съпруга на български гражданин, работещ там, като е направено позоваване на трудовата книжка, която е официален удостоверителен документ и следва да се ползва с материална доказателствена сила. Изразено е становище, свързано с незачитането на издаденото след образуване на първоинстанционното дело удостоверение, обр. УП-9 от "Метални панели и конструкции" АД за времето от 10.06.1985 г. до 2.04.1990 г., което следва да се зачете за трудов стаж според жалбоподателката. Отправено е възражение за съобразяване с ПМС № 2 от 26.01.1983 г., § 7, с който се изменя чл. 3 от Наредба за условията, при които български граждани могат да бъдат изпращани в чужбина, приета с ПМС № 13/1975 г. Моли съда да отмени решението на административния съд и да постанови ново, с което да отмени атакувания акт. Ответникът по касационната жалба - директорът на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ)-Бургас, редовно призован, не се представлява и не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Намира за обосновани и законосъобразни изводите на съда, че не са налице предпоставките по чл. 68, ал. 3 от КСО, тъй като жалбоподателката не притежава изискуемите по закон 15 години действителен осигурителен стаж. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, жалбата се явява неоснователна. От фактическа страна по делото е установено следното: Административното производство е започнало с подадено от А. Балабанова заявление с вх. № 2113-02-3356 от 24.10.2017 г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Към заявлението са били приложени следните документи за стаж- трудова книжка № 59 и удостоверения от "Метални конструкции" ЕАД, "Елкабел" АД, "Метални панели и конструкции" АД, съгласно които тя е работила като проектант в Метални конструкции от 13.04.1974 г. до 21.06.1979 г., в ЦТКА-Бургас от 7.09.1979 г. до 20.02.1984 г., като счетоводител в СК "Кабели и проводници" от 20.02.1984 г. до 10.06.1985 г. и като главен специалист в СК "Метални конструкции" от 10.06.1985 г. до 4.06.1987 г. Съгласно заверката в трудовата книжка, положена от този работодател: "от 4.06.1987 г. до 2.04.1990 г., лицето е било в неплатен отпуск, съгласно ПМС № 2 от 26.01.1983 г. и следва да се зачете за трудов стаж". След това Балбанова е получавала обезщетение по чл. 222 от КТ от "Метални конструкции" ЕАД за периода от 2.04.1990 г. до 2.05.1990 г., а от 11.05.1990 г. до 1.01.1991 г. е била безработна. По повод на заявлението е била изготвена нарочна таблица от ТП на НОИ-Бургас, от която е видно, че на Балабанова са зачетени 13 години, 9 месеца и 23 дни стаж при ІІІ-та категория труд, навършена [възраст] при подаване на заявлението и действителен осигурителен стаж от 13 години 1 месец и 3 дни. Компетентните контролни органи от ТП на НОИ-Бургас извършили проверка на разходите на държавното обществено осигуряване на "Метални панели и конструкции" АД, за която бил съставен Констативен протокол № 14 от 19.12.2017 г. По отношение на трудовото правоотношение било установено, че Балабанова била назначена със Заповед № ІІ-78 от 27.05.1985 г. на длъжност "гл. специалист АСУ" и постъпила на работа на 10.06.1985 г. Тя фигурира в разчетно-платежните ведомости за периода 10.06.1985 г. -30.06.1986 г. под № 9102 и за периода 1.07.1986 г. -04.06.1987 г. под № 3102. За периода 10.06.1985 г. -04.06.1987 г. са й начислявани възнаграждения за отработено време и има положени подписи за изплащането им, поради което това време следва да се зачете за осигурителен стаж. За времето от 04.06.1987 г. до 02.04.1990 г. Балабанова не фигурира в разчетно-платежните ведомости, няма отчетени отработени дни или дни в отпуск (вкл. неплатен), няма начислявани и изплащани възнаграждения. В осигурителя няма открити съхранени документи, удостоверяващи наличието на основание посочения период да се зачете за трудов стаж. С оглед гореизложените факти и обстоятелства е последвало издаването на Разпореждане, изх. № 2113-02-3356#3 от 13.02.2018 г. от ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ-Бургас, с което, на основание чл. 68, ал. 3 от КСО, е отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст на А. Балабанова. В разпореждането е описана хипотезата на чл. 68 от КСО и е посочено, че в понятието "действителен стаж" не се включва: времето на наборна военна служба; времето за отглеждане на малко дете на неработещи майки; времето за което е изплащано обезщетение за безработица; времето след 1.01.1996 г., през което родител или осиновител е полагал постоянни грижи за дете инвалид до навършване на 16-годишна възраст; времето след 1.01.2001 г., през което родител (осиновител) или съпруг (съпруга) не са били осигурени или не са получавали пенсия, тъй като са полагали грижи за инвалиди със загубена работоспособност над 90 на сто, които постоянно се нуждаят от помощ; времето, което се зачита за осигурителен стаж със заплащане на осигурителни вноски от лицата, съгласно чл. 9а от КСО. Изчислено е, че общият осигурителен стаж на Балбанова, превърнат към ІІІ-та категория труд, възлиза на 13 години, 9 месеца и 23 дни, поради което е направен извод, че на лицето не следва да бъде отпускана пенсия за осигурителен стаж и възраст, тъй като не отговаря на условието за наличие на 15 години действителен осигурителен стаж, защото има 13 години, 1 месец и 3 дни. Недоволна от така постановеното разпореждане, Балабанова го е обжалвала пред директора на ТП на НОИ-Бургас. С обжалваното Решение № 1012-02-103#3 от 03.07.2018 г., директорът на ТП на НОИ-Бургас е отхвърлил жалбата на оспорващата. Повторил е направените изводи досежно това кой общ стаж не се включва в действителния стаж, както и че на Балабанова е бил зачетен стаж от ІІІ-та категория в размер на 13 години, 9 месеца и 23 дни. Обяснено е, че след приспадане на времето на обезщетение по чл. 222 от КТ и обезщетението за безработица в размер на 8 месеца и 20 дни, действителният стаж става в размер на 13 години, 1 месец и 3 дни, поради което не е изпълнено изискването за придобиване на право на пенсия по чл. 68, ал. 3 от КСО – наличие на 15 години действителен осигурителен стаж. По отношение на незачетения трудов стаж за периода от 4.06.1987 г. до 2.04.1990 г. и записването в трудовата книжка, че за този период лицето е било неплатен отпуск, съгласно ПМС № 2/26.01.1983 г. и той следва да бъде зачетен за трудов стаж, горестоящият орган посочил, че съгласно чл. 69, ал. 1 и 2 от НТППЗС (отм.); , на неработещата в чужбина съпруга на задграничен служител, половината от времето, през което нейният съпруг е бил на задгранична работа, се приравнява на трудов стаж ІІІ категория без внасяне на осигурителни вноски, а трудовият стаж се установява с удостоверение, издадено от съответното ведомство, в чиято система е задграничното представителство. Горестоящият орган се е позовал на констатациите от извършената проверка в "Метални панели и конструкции" АД, съгласно гореописания констативен протокол, на Заповед № РД-10 815 от 13.10.1989 г. за прекратяване на договора за изпращане на работа в чужбина на П. Балабанов, в периода от 4.11.1986 г. до 8.10.1989 г. и отпуск до 7.11.1989 г. Посочено е, че удостоверение от съответното ведомство на името на А. Балабанова не е представено. По тази причина е счетено, че тя не е удостоверила пребиваването си в чужбина, за да й бъде зачетено половината от времето като неработеща съпруга на задграничен служител. Недоволна от така постановеното решение, Балабанова го обжалва пред административния съд, като представя Удостоверение, изх. № 16 /обр. УП-3 от 13.09.2018 г., издадено от "Метални панели и конструкции" АД, съгласно което е изпълнявала длъжността "главен специалист АСУ" за периода от 10.06.1985 г. до 2.04.1990 г. – общо 4 години, 9 месеца и 22 дни трудов стаж при трета категория труд, като на лицето е внасяно 30 % ДОО. С Решение № 1823 от 23.10.2018 г. по адм. дело № 1953/2018 г. Административен съд - Бургас е отхвърлил жалбата на А. Балабанова против Решение № 1012-02-103#3 от 03.07.2018 г. на директора на ТП на НОИ-Бургас, с което е оставено в сила Разпореждане № 2113-02-3356#3 от 13.02.2018 г. на ръководителя на пенсионно осигуряване на ТП на НОИ-Бургас досежно отказ за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. За да постанови този резултат, съдът е приел, че обжалваното решение е взето при спазване на изискуемата форма, съдържа фактически и правни основания за издаването си и е надлежно мотивирано. При направеното фактическо установяване, съдът макар и по различни съображения, е приел за верни изводите на директора на ТП на НОИ-Бургас в проверяваното решение, че не са налице основанията на чл. 68, ал. 3 от КСО за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Решението е правилно. В съответствие с разпоредбата на чл. 168, ал. 1 АПК, първоинстанционният състав извършва проверка на законосъобразността на оспореното решение на всички, посочени в чл. 146 АПК основания. Решението е постановено след подробно обсъждане на доводите и възраженията на жалбоподателя. Изводите на съдебния състав са подробно аргументирани и направени след съвкупна преценка на всички събрани писмени и гласни доказателства. Административен съд-Бургас е издирил и правилно приложил относимите за случая правни норми, дал е верни, пълни и мотивирани отговори на всички спорни въпроси и е изследвал всички периоди на положен осигурителен стаж. За пълнота на изложеното е разгледал и трите категории осигурителен стаж на лицето и е направил правилно разграничение между общия осигурителен стаж и действителния такъв. Релевантните по спора факти сочат, че действителният осигурителен стаж на А. Балабанова е в размер на 13 години, 1 месец и 3 дни, а общият осигурителен стаж е в размер на 13 години, 9 месеца и 23 дни. Съгласно чл. 68, ал. 3 от КСО, в случай, че лицата нямат право на пенсия по ал. 1 и 2, до 31.12.2016 г. те придобиват право на пенсия при навършване на възраст 65 години и 10 месеца за жените и мъжете, и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж. От 31.12.2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по два месеца до достигане на 67-годишна възраст. За да отговаря на условията на материално правната норма на чл. 68, ал. 3 от КСО за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст, за лицето следва да са налице кумулативно две изисквания- да е навършило изискуемата от закона възраст и да има признат най-малко 15 години действителен осигурителен стаж. Липсата на което и да е от тези две изисквания има за правна последица невъзникването на правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст. По делото е безспорно установено, че А. Балабанова е [дата на раждане] и към момента на подаването на заявлението за отпускане на пенсия на 24.10.2017 г. е навършила [възраст], с оглед на което за нея е било налице условието за достигната и изискуема от закона възраст. Второто кумулативно изискване, предвидено в нормата на чл. 68, ал. 3 от КСО, е наличието на най-малко 15 години действителен осигурителен стаж. Действителният стаж се определя с разпоредбата на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО, според която това е действително изслуженото време по трудово или служебно правоотношение, времето, през което лицето е работило по друго правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт, както и времето, през което лицето е подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите осигурителни вноски. От цитираните правни норми е видно, че законодателят прави разлика между действителен осигурителен стаж и общ осигурителен стаж. В случая КСО въвежда две самостоятелни правни понятия, които не са тъждествени и на които се придават различни особености, различна регламентация и правен ред, както и различен смисъл в отделни хипотези. Действителният осигурителен стаж е изрично и изчерпателно дефиниран в § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО и неговата регламентация го разграничава от общия осигурителен стаж. Общият осигурителен стаж, погледнато дори и семантично, представлява по-обширен и всеобхватен стаж от действителния, който от своя страна е по- конкретен и в него може да се включва част от общия такъв, но само този който е изброен и се съдържа в легалното определение за "действителен осигурителен стаж". В решението си административният съд правилно определя спорните въпроси, като приема, че трябва да се отговори дали когато едно лице е безработно и получава обезщетение за това, този период следва ли да се приеме за действителен осигурителен стаж, както и дали в понятието "действителен стаж" се включва времето, през което едно лице е било в неплатен отпуск. За да отговори на тези въпроси, съдът е разделил стажа, положен от Балабанова на три категории и е разгледал подробно и обстойно всеки един период, който попада в тях, както и приложимите за всяка категория осигурителен стаж норми. Правилно в решението си първоинстанционният съд приема, че първата категория стаж от 13 години, 1 месец и 3 дни представлява действителен стаж по смисъла на чл. 68, ал. 3 от КСО, тъй като е действително изслуженото време по трудово правоотношение на Балбанова като проектант в Метални конструкции от 13.04.1974 г. до 21.06.1979 г., в ЦТКА-Бургас от 07.09.1979 г. до 20.02.1984 г., като счетоводител в СК "Кабели и проводници" от 20.02.1984 г. до 10.06.1985 г. и като главен специалист в СК "Метални конструкции" от 10.06.1985 г. до 4.06.1987 г. Този стаж безспорно се приема за действителен и изводите на съда и административния орган в тази насока се подкрепят от всички приложени по делото доказателства – трудовите и осигурителни документи, констативния протокол от извършената от НОИ проверка и установените при проверката налични разчетно-платежни ведомости. Спорни са периодите, попадащи в другите две категории осигурителен стаж. Втората категория, както правилно я е разграничил административният съд, обхваща периода от 2.04.1990 г. до 2.05.1990 г. и от 11.05.1990 г. до 1.01.1991 г., т. е. времето, през което на Балабанова са били изплащани обезщетение по чл. 222 от КТ и обезщетение за безработица – общо 8 месеца и 20 дни. Това време не може да се счита за действителен стаж и не попада в съдържанието на понятието "действителен стаж" съгласно § 1, т. 12 от ДР на КСО. Верни са изводите на съда, че с разпоредбата на чл. 9, ал. 2, т. 4 от КСО законодателят е приравнил времето, през което лицето е получавало обезщетение за безработица на осигурителен стаж единствено за целите на придобиване правото на пенсия по смисъла на чл. 68, ал. 1 от КСО, но не и с оглед изискването за "действителен стаж". По този начин периодът, в който едно лице е безработно и получава обезщетение за това, не представлява действителен стаж, макар да се зачита за осигурителен стаж по силата на чл. 9, ал. 2, т. 4 от КСО. Третата категория стаж, определена от първоинстанционния съд, обхваща времето от 4.06.1987 г. до 2.04.1990 г., когато Балабанова е била в неплатен отпуск, съгласно отбелязването в трудовата книжка. За това време е установено, че нейният съпруг П. Балабанов, в периода от 4.11.1986 г. до 8.10.1989 г. е работил в чужбина, включително с ползван отпуск до 7.11.1989 г. Правилно е приложена от съда нормата на чл. 160, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ), съгласно която "отпуск до 30 работни дни в една календарна година се признава за трудов стаж, а над 30 работни дни - само ако това е предвидено в този кодекс, в друг закон или в акт на Министерския съвет". Тази уредба, преценена през призмата на приложението на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО, води до извода, че неплатеният отпуск, дори в хипотезата до 30 работни дни, при която се признава за трудов стаж, или пък се признава по силата на друг закон или акт на МС, не може да бъде квалифициран като действителен стаж, тъй като през времето на ползването му за лицето не са били внасяни осигуровки. Това тълкуване е в съответствие и с нормата на § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО, която повелява, че времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31.12.1999 г., съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по КСО. Това време обаче не може да бъде квалифицирано като "действителен стаж" по смисъла на чл. 68, ал. 3 от КСО, вр. § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО поради неплащането на осигурителни вноски. Във връзка с третата категория труд, административният съд е обсъдил правилно и разпоредбата на § 7 на ПМС № 2/26.01.1983 г. и въвеждането на нова ал. 4 от Наредбата за условията, при които български граждани могат да работят в български предприятия и обекти в чужбина, която се припокрива с чл. 70 от НТППЗС /отм/, съгласно който на съпругите /съпрузите/ на задграничните служители се разрешава неплатен отпуск за цялото време на отсъствието им от страната, който продължава до 30 дни след окончателното завръщане на техните съпрузи. От гореизложеното могат да се направят обосновани изводи, че от отбелязването в трудовата книжка се установява, че А. Балабанова е ползвала неплатен отпуск, считано от 4.06.1987 г., времето, през което съпругът й е работел в чужбина. Тази негова работа обаче е била преустановена на 7.11.1989 г. след ползването на отпуска, следователно при добавянето на още 30 дни за окончателното завръщане, нормативно предоставената възможност за ползване на такъв неплатен отпуск от страна на Балабанова е от 04.06.1987 г. до 7.12.1989 г., т. е. за 2 години, 6 месеца и 3 дни. Именно при този размер може, на основание чл. 69, ал. 1 и 2 от НТППЗС (отм.); , да се изчисли половината от времето за приравняване към трудов стаж ІІІ категория без внасяне на осигурителни вноски, което би било 1 година, 3 месеца и 2 дни. Правилно първоинстанционният съд е установил, че дори този стаж да се добави към установения действителен стаж от 13 години, 1 месец и 3 дни, пак не може да бъде изпълнено изискването на чл. 68, ал. 3 от КСО за 15 години действителен стаж. Изчисляване по чл. 69, ал. 1 и 2 от НТППЗС (отм.); , чрез намаляването на неплатения отпуск наполовина, би било необходимо, ако се извършваше изчисляване на трудовия стаж при пенсиониране при условията на чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО. В настоящата хипотеза обаче, приложение намира чл. 68, ал. 3 от КСО, изискващ наличието на действителен осигурителен стаж, а както се изложи по-горе и както правилно е приел съдът, времето на неплатения отпуск не може да бъде счетено за действителен осигурителен стаж, включително когато е било за придружаване на работещ в чужбина съпруг. А. Балабанова е навършила необходимата възраст, но не притежава минимално изискуемия осигурителен стаж. Отсъствието на тази законова материалноправна предпоставка сочи невъзникнало право за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Достигайки до същите изводи, административният съд е постановил законосъобразно и обосновано съдебно решение, което следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение