Решение № 2814 от 21.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9517/2019 г.

Решение № 2814 от 21.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9517/2019 г., VI о., докладчик председателят Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от директора на РЗОК Благоевград против решение № 1340/28.06.2019 г. на Административен съд Благоевград по адм. дело № 9662018 /г. С него се отменя изцяло писмена покана изх. № 29-02-827/7.11.2018 г. на директора на РЗОК "Благоевград" за възстановяване на неоснователно получени суми от Многопрофилна болница за активно лечение "Благоевград" АД, със седалище и адрес на управление в гр. Благоевград. Поддържат се доводи за неправилност на решението, вследствие необоснованост и нарушение на материалния закон-отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Ответникът МБАЛ "Благоевград" АД не се представлява и не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за основателна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на дружеството в качеството му на изпълнител по договор с НЗОК срещу цитираната писмена покана изх. № 29-02-827 от 7.11.2018 г. на директора на РЗОК Благоевград в точките 1-6 и 13 и 14. С нея на основание чл. 76б ЗЗО и влязла в сила заповед на 9.03.2018 г. № РД-09-333/19.02.2018 г. на директора на РЗОК Благоевград се постановява внасяне на неправомерно получена сума в общ размер на 11046. 00 лева. Съдът е разгледал по същество жалбата която приел за основателна и отменил изцяло писмената покана. Приел, че има нарушение на административно производствените правила, изразяващи се в това, че няма произнасяне от арбитражна комисия по възраженията на дружеството и не са спазени сроковете за издаване на поканата. При констатации от фактическа и правна страна за нарушения извел изводи за наличие на основанията по чл. 146 АПК за отмяна на административния акт. Решението е неправилно като необосновано и в нарушение на материалния закон. Видно от приложената писмена покана на л. 11 и сл. от делото се установява, че същата е издадена на основание чл. 76 б ЗЗО след влизане в сила на заповед № РД-09-333/19.02.2018 г., с която са наложени финансови неустойки на същото дружество за нарушение по отношение на същите ЗОЛ, посочени и в писмената покана. Приложени са протоколите за констатации и са обсъдени възраженията на дружеството срещу писмената покана. При тези констатации процедурата по издаване на писмена покана е по чл. 76б, ал. 2 ЗЗО след влизане в сила на заповедта за налагане на санкции както е е в настоящият случай. В тази процедура нарушението е констатирано по безспорен начин с влязлата в сила заповед за налагане на санкции и не се налага отново установяване на фактите свързани с нарушението, поради което получените суми следва да бъдат възстановени в бюджета на НЗОК. Предвид изложеното съдът неправилно е подложил на обсъждане фактите и обстоятелствата предмет на писмената покана които са идентични и със заповедта за налагане на санкции. Поради това няма и извършено нарушение на административно производствените правила. На следващо място, жалбата е срещу писмената покана в точки 1-6 и 13 и 14, които са предмет на делото, а съдът в диспозитива е отменил изцяло писмената покана, с което се е произнесъл над искането в жалбата. На следващо място, изводите, че писмената покана следва да бъде издадена в указаните срокове и ако не бъдат спазени е нарушение водещо до отмяната й, са необосновани и в нарушение на материалния закон, тъй като тези срокове са инструктивни, а административно наказващия орган следва да изчака влизането в сила на заповедта за налагане на санкции, което може да продължи извън указаните законови срокове и е извън волята на органа. Предвид изложеното решението като неправилно следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго, по съществото на спора, с което жалбата срещу писмената покана в частите по т. т. 1-6 и т. т. 13 и 14 бъде отхвърлена като неоснователна. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховен административен съд шесто отделение