Решение № 470 от 21.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 691/2009 г.

Решение № 470 от 21.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 691/2009 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Теодора Гроздева Производството е по реда на чл. 290 и сл. от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. Г. М. и Н. К. М. срещу решение № 625 от 9.01.2009 г. на Смолянския окръжен съд, постановено по в. гр. д. № 611 от 2008 г. в частта му, с която е отменено решение № 86 от 14.04.2008 г. по гр. д. № 260 от 2007 г. на Ч. районен съд и вместо него е постановено решение за отхвърляне на предявения от Н. Г. М. и Н. К. М. иск с правно основание чл. 108 от ЗС за 300 кв. м., находящи се в северната част на парцел ****I-57 в кв. 6 по плана на с. П., общ. Чепеларе. Касаторките твърдят, че решението е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано- основания за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 от ГПК. Ответниците по жалбата М. Г. М. и Г. Б. М. оспорват жалбата като неоснователна и недопустима. Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение, след като взе предвид становищата на страните във връзка с наведените касационни основания, приема следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирани лица /ищци по делото/, в срока по чл. 283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд, което е допуснато до касационно обжалване с определение на ВКС № 979 от 07.09.2009 г. За да отхвърли предявеният от Н. Г. М. и Н. К. М. срещу М. Г. М. и Г. Б. М. иск с правно основание чл. 108 от ЗС за 300 кв. м., находящи се в северната част на парцел ****I-57 в кв. 6 по плана на с. П., общ. Чепеларе, Смолянският окръжен съд е приел, че наследодателят на ищците Г е придобил целия парцел ****I-57 в кв. 6 по плана на с. П., общ. Чепеларе по силата на договор за покупко-продажба от 15.10.1970 г., но че ответниците са станали собственици на процесните 300 кв. м. от този парцел ****а основание осъществявано от бабата на ответницата М непрекъснато владение в периода от 1970 г. до 1994 г. Това решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС по въпроса може ли да се придобива по давност реална част от парцел **** оглед нормите на чл. 59, ал. 1 от ЗТСУ (отм.) и чл. 181, ал. 1 от ЗТСУ (отм.). Тази практика е обективирана в Тълкувателно решение № 186 от 19.02.1987 г. на ОСГК на ВС, решение № 793 от 17.03.1982 г. по гр. д. № 331 от 1982 г. на ВС, Първо г. о., решение № 1* от 26.10.2001 г. по гр. д. № 2* от 2000 г. на ВС, Четвърто г. о. и др. и според нея реална част от парцел **** може да се придобива по давност, само ако давностният срок е изтекъл до влизане в сила на ЗТСУ от 1973 г. и ако владяната реална част от парцела и останалата част от парцела могат да бъдат обособени в самостоятелни парцели по правилата, които са действали до приемането на ЗТСУ или съгласно правилата на ЗТСУ и правилника за неговото приложение. Настоящият състав на ВКС счита за правилна практиката, обективирана в горепосочените решения на ВКС, тъй като тя напълно съответства на смисъла и целта на разпоредбите на чл. 59 от ЗТСУ /в редакцията му преди изменението с ДВ бр. 34 от 25.04.2000 г./ и на чл. 181, ал. 1 от ЗТСУ (отм.). С оглед на това разрешение на поставения по делото правен въпрос, постановеното от въззивния съд решение е неправилно: В случая, съгласно чл. 181, ал. 1 от ЗТСУ (отм.) срокът на владение от 1970 г. до 1973 г. върху реална част от процесния парцел **** е може да се зачете, тъй като до 1973 г. не са били изтекли необходимите за придобиване по давност 10 години. С оглед забраната на чл. 59 от ЗТСУ /до изменението му с ДВ бр. 34 от 25.04.2000 г./ владението на тази реална част от процесния парцел **** през периода от 1973 г. до 2000 г. също не се зачита и не може да доведе до придобиването й по давност. Ответниците не са могли да придобият по давност процесната реална част от парцела и след отмяната на ЗТСУ през 2000 г. на основание чл. 200 от ЗУТ /дори и ако се установи, че тази реална част от парцела може да бъде обособена като самостоятелен парцел **** или ако се присъединява към съседен парцел- че остатъкът от парцела може да съществува самостоятелно/, тъй като от изменението на чл. 59 от ЗТСУ с ДВ бр. 34 от 25.04.2000 г. до подаване на исковата молба на 06.07.2007 г. не е бил изтекъл предвидения в чл. 79, ал. 1 от ЗС 10-годишен давностен срок, а с подаване на исковата молба този срок е прекъснат съгласно чл. 116, ал. 1 б. "б" от ЗЗД. Поради гореизложеното и на основание чл. 293 от ГПК обжалваното решение следва да бъде отменено. Тъй като по делото не се налага извършването на нови съдопроизводствени действия, делото не следва да се връща за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, а ВКС следва да постанови ново решение по съществото на спора. По съществото на спора настоящият състав на ВКС счита следното: Не се е споряло между страните и от показанията на свидетеля В, чийто показания като такива на близък роднина на праводателите на двете страни съдът кредитира /племенник на праводателя на ищците П син на праводателя на ответниците А/ се установява, че парцел ****I-57 по регулационния план на с. П. от 1952 г. е бил наследствен от бащата на П. и А. В. Т. С., починал през 1957 г. Не е установено след смъртта на В. С. някой от неговите наследници да е придобил процесния парцел **** изключителна собственост по силата на делба. Представеният по делото договор за делба от 30.07.1970 г. е нищожен на основание чл. 26, ал. 2 от ЗЗД, тъй като не е сключен в изискуемата съгласно чл. 35 от ЗС форма за действителност /писмена с нотариална заверка на подписите на страните/. Този договор обаче е основание да се приеме, че от момента на неговото сключване /30.07.1970 г./ двамата братя П са установили владение върху процесния парцел. Братята са владяли този парцел **** със съзнанието, че 232/426 ид. ч. от него са собственост на П. Т., а 194/426 ид. ч. са собственост на А. Т. Това тяхно съзнание за своене на горепосочените идеални части от парцела е било безспорно демонстрирано както помежду им, така и спрямо трети лица, каквито са били Общината и наследодателя на ищците Г/видно от удостоверение № 11-03-22/2 от 29.02.2008 г. на Община Ч., при кадастралното заснемане на процесния имот с оглед изготвянето на регулационните планове на с. П. от 1952 г. и от 1980 г. този имот е бил деклариран и записан в разписните листове като съсобствен на двамата братя П, а видно от нотариално заверена декларация на Г. М. от 11.11.1970 г. Петър и А. Т. са заявили пред него, че считат процесния парцел **** а съсобствен между тях при квоти: 232/426 ид. ч. за П. Т. и 194/426 ид. ч. за А. Т. /. Тъй като за населеното място, в което се намира този парцел **** е се е прилагал ЗСГ, нито ЗРПВПВННИ, тоест не се е прилагала забраната на чл. 29 от ЗСГ за придобиване на този парцел ****о давност, след изтичане на 10 години от установяването на съвладението през 1970 г. и след позоваването на това /нотариален акт № 91, том I по нот. д. № 164 от 14.10.1970 г. за признаване на П. Т. за собственик на процесния парцел **** по давност и нотариален акт № 2* том II по нот. д. № 576 от 25.04.1975 г. за признаване на А. Т. за собственик на ид. ч. от процесния парцел **** по давност/ П. и А. Т. са станали собственици по давност на процесния парцел **** при следните квоти: 232/426 ид. ч. за П. Т. и 194/426 ид. ч. за А. Т. С оглед на това с нотариалния акт № 73 от 15.10.1970 г. Петър Т. е можел да прехвърли на наследодателя на ищците Г само притежаваната от него ид. ч. от парцела /а именно 232/426 ид. ч. /. За останалата част от парцела /194/426 ид. ч./ договорът от 15.10.1970 г. няма транслативно действие, тъй като прехвърлителят по този договор П. Т. не е бил собственик на тези ид. ч. от парцела. Предвид на гореизложеното, ищците са собственици само на 232/426 ид. ч. от процесния парцел **** поради това имат право да претендират от ответниците за предаване само на 232/426 ид. ч. от владяните от ответниците 300 кв. м. от този парцел. С оглед изхода на делото /частично уважаване и частично отхвърляне на иска/ страните не си дължат разноски. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение