Решение № 273 от 9.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6498/2019 г.

Решение № 273 от 9.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6498/2019 г., VI о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Районна здравноосигурителна каса – Видин, чрез процесуален представител юрисконсулт Димитрова, срещу решение № 627/25.03.2019 г., постановено по адм. дело № 293/2019 г. по описа на Административен съд – Варна, с което е отменена заповед № РД-09-16/15.01.2019 г., издадена от директора на РЗОК – Видин за налагане на санкция. Наведените в жалбата пороци досежно неправилност на първоинстанционния съдебен акт, като постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу издадената заповед за налагане на санкция. Претендира се присъждане на съдебни разноски. Ответникът – "Димирафарма" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Варна, представлявано от управителя В. Марешка, в писмен отговор, оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд – състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, настоящият състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е заповед № РД-09-16/15.01.2019 г., издадена от директора на РЗОК – Видин, с която на "Димирафарма" ЕООД е наложена финансова неустойка в размер на 100 лв. и е постановено сумата от 12.64 лв. да бъде възстановена на НЗОК, ведно със законната лихва, считано от датата на превеждане на сумата на изпълнителя, а именно за период 01-15.07.2018 г, за нарушение на чл. 6, ал. 1, т. 7 от Индивидуален договор № РД-29-05-0544/15.04.2016 г. Горната заповед е издадена във връзка с извършена проверка на 4.12.2018 г. в аптека "Марешки", находяща се в гр. Видин, при която е констатирано нарушение, свързано с отпуснати лекарствени средства на ЗОЛ. Проверяващите констатират, че в аптеката е изпълнена рецептурна бланка № 8888, по която са отпуснати 2 опаковки Oftidorix, Eye drops, solution, 20 mg. /5 mg/5 ml. с код SF 130 за МКБ Н 40. 1 за ЗЗ дни. При липса на данни в заповедта досежно начина на установяване на нарушението, служителите на РЗОК – Видин приемат, че на същото ЗОЛ са отпуснати същите лекарства на 18.06.2018 г., но по РБ № 04237 от аптека "Рени". Нарушението е квалифицирано по чл. 6, ал. 1, т. 7 от ИД с НЗОК. Срещу констативния протокол жалбоподателят подава възражения, които са разгледани от Арбитражната комисия за обжалване констатациите на контрольорите на РЗОК – Видин. Арбитражната комисия не уважава възражението. Позовавайки се на решението й, директорът на РЗОК – Видин издава процесната заповед. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, първоинстанционният съд намира, че заповедта е издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия, но същата е незаконосъобразна. Развити са съображения относно недоказаност на твърдяното нарушение, обуславяща неправилно приложение на материалния закон. Върховният административен съд – шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на производството пред Административен съд – Варна, инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на обжалвания административен акт, са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването му. Първоинстанционният съд събира и цени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства. Решаващият съд надлежно и аргументирано обсъжда и анализира релевантните за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, като проверява законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. Неоснователни са наведените от касатора възражения относно допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Първоинстанционният съд не се е произнесъл изрично по направеното в срока (до първото по делото съдебно заседание) възражение за местна подсъдност. Горното макар и да е процесуално опущение на съда, не съставлява съществено процесуално нарушение, тъй като разглеждането на делото пред този съд е в изпълнение на нормата на чл. 133, ал. 1 АПК, съгласно която делото се разглежда от съда по седалището на адресата на акта. В конкретния случай седалището на адресата на акта "Димирафарма" ЕООД е гр. Варна, бул. "Република", сграда на Медицински център "Младост". Последното е послужило като основание на Административен съд – Видин с определение № 32-Р3/28.01.2019 г. по адм. дело № 34/2019 г. да изпрати делото по подсъдност на Административен съд – Варна. Неоснователно е оплакването в касационната жалба, релевиращо неправилно приложение на материалния закон. Клаузата на чл. 6, т. 7 от ИД, по силата на която е ангажирана отговорността на лицето, установява, че рецепта не се изпълнява в аптеката и се връща на приносителя й при дублиране на предписанията в рамките на срока, за който са предписани лекарствени продукти. При издаване на заповедта, административният орган в нарушение на нормите на чл. 35 и чл. 36 АПК, не е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за преценката досежно релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и доколко същите се субсумират в нормата, възприета като правно основание за неговото издаване, съответно – следват ли се разпоредените с акта правни последици. От представените по делото доказателства е видно, че наказаната аптека е отпуснала на 13.07.2018 г., лекарствените продукти по РК № 7433595 и въз основа на РБ № 8888, отрязък "А", в която е вписано, че Рецептурната книжка на ЗОЛ е именно с № 7433595. Приложен е отрязък "В" от РБ № 07567 издадена към РК № 6378314, по която на същото ЗОЛ са били отпуснати същите лекарствени продукти на 18.06.2018 г. В констативния протокол, както и в заповедта не е описано, че всъщност рецептурните бланки са обр. МЗ – НЗОК 5 А. С оглед на обстоятелството, че двете рецептурни книжки не са събрани като доказателство от проверяващите, недоказани остават обективираните от тях констатации. По делото са наведени твърдения от административния орган, че РК № 6378314 е анулирана, но не са представени доказателства. Предвид изложеното, касационната инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд, формирани при осъществения съдебен контрол, обосноваващи материална незаконосъобразност на оспорения административен акт. Първоинстанционният съд извършва правилна преценката досежно недоказаност на относимите юридически факти, изложени като мотиви в акта. Същите не се субсумират в нормата, възприета като правно основание за неговото издаване. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,