Решение № 566 от 31.01.2014 г. на ВКС по н. д. № 2005/2013 г.

Решение № 566 от 31.01.2014 г. на ВКС по н. д. № 2005/2013 г., III н. о., НК, докладчик председателят Саша Раданова Производството пред ВКС е образувано по искане на Главния прокурор за възобновяване на нохд № 349/2013 г. на Разложкия районен съд, отмяна на постановеното по това дело определение от 1.VII. 2013 г., с което на осъдения Л. О. М. е определено общо наказание по правилата на чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 23, ал. 1 НК, и връщане делото на районния съд за ново разглеждане. Соченото в искането касационно основание е по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК: в нарушение на материалния закон съдът е определил общо наказание измежду наказанията, наложени на М. по нохд № 995/2010 г. и 2702/2011 г. макар престъплението, предмет на второто дело, да е извършено след влизането в сила на присъдата по първото дело т.е. престъпленията, санкционирани по тези две дела не са в съвкупност и наложените за тях наказания следва да се търпят отделно. В съдебно заседание представителят на ВКПр поддържа искането, докато служебният защитник на М. го намира за неоснователно и писмено и устно пледира за оставянето му без уважение. Искането за възобновяване е основателно. С определение № 3102 от 1.VII.2013 г., постановено по нохд № 349/2013 г. на Разложкия районен съд в производство по чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК, образувано след влизането в сила на 20.VI.2013 г. на постигнатото между страните по делото споразумение за решаването на това дело, съдът е определил на Л. О. М. 2 общи наказания: от 8 месеца лишаване от свобода измежду наказанията, наложени на М. по това дело, по нохд № 2990/2012 г. на Русенския районен съд, № 56/2013 г. на Несебърския районен съд и по нохд № 30336/2013 г. на Монтанския районен съд, и от 6 месеца лишаване от свобода измежду наказанията, наложени на М. по нохд № 995/2010 г. на Бургаския районен съд и № 2702/2011 г. на Русенския районен съд. Двете общи наказания е постановил да се изтърпят при строг първоначален режим в затворническо общежитие от закрит тип. Определяйки общо наказание за престъпленията, за които М. е санкциониран по нохд № 995/2010 г. и № 2702/2011 г., съдът е нарушил правилото на чл. 23, ал. 1 НК тъй като престъплението, предмет на нохд № 2702/2011 г., е извършено на 14.V.2010 г., след влизането на 11.III.2010 г. на споразумението, постигнато между страните по нохд № 995/2010 г. Двете престъпления не са извършени в съвкупност, преди за някое от тях да е имало влязла в сила присъда, и по арг. за обратното на чл. 23, ал. 1 НК наложените за тях наказания следва да се търпят отделно. Отстраняването на констатираната незаконосъобразност ще доведе до утежняване положението на осъдения с увеличаването на наложеното му наказание и затова искането за възобновяване е следвало да се направи до изтичането на 6 месеца от влизането в сила на атакуваното определение - чл. 421, ал. 1 НПК. Този срок е спазен и искането за възобновяване е допустимо: заведено е в изпращащия съд най-късно на 26.IХ.2013 г., когато са изпратени уведомления до осъдения и до Разложката районна прокуратура, а определението, чиято отмяна се иска, като необжалвано е влязло в сила на 16.VII. с. г. Тъй като допуснатата от районния съд незаконосъобразност е в полза на осъдения и нейното отстраняване ще бъде с обратна насоченост, това, по арг. от чл. 425, ал. 1, т. 3 НПК, не може да бъде сторено в това производство. Неправилното определение следва да се отмени и делото да се върне на първоинстанционния съд за ново разглеждане. Ето защо и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 НПК ВКС