Решение № 12205 от 1.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6031/2020 г.

Решение № 12205 от 1.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6031/2020 г., VI о., докладчик съдията Александър Митрев Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба от М. Г., [населено място] срещу решение № 8333/23.12.2019 г., постановено по адм. дело № 9414/2019 г. по описа на Административен съд С.-град, с което е отхвърлена жалбата й против Решение No 2153-21-187/18.06.2019 г. на Директора на ТП на НОИ С. град, с което е потвърдено разпореждане No[ЕГН]/23/22.03.2019 г. на длъжностното лице "ПО", с което е постановен отказ за изменение на личната й пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 99, ал. 1, т. 1 от КСО. В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендират се разноски. Ответната по касационната жалба страна, Директорът на ТП на НОИ С.-град, редовно призован, взема становище за нейната неоснователност. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Предлага решението на административния съд да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея, както и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, тя е неоснователна. От фактическа страна по делото е установено, че с разпореждане №[ЕГН] от 06.07.2012 г. на Ръководител "ПО" на касатора е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване по чл. 74, ал. 1 от КСО и социална пенсия за инвалидност, считано от 08.06.2012 г. със срок до 01.06.2014 г. С последващи разпореждания срокът на отпуснатите пенсии е продължаван въз основа на постановени при преосвидетелстването й експертни решения на органите на медицинската експертиза. Въз основа на подадено заявление вх. № 2113-21-8311/19.10.2018 г., с разпореждане №[ЕГН]/24.10.2018 г. на Ръководител "ПО" на касатора е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст /ОСВ/ по чл. 68, ал. 1, 2 от КСО от 14.09.2018 г., като от датата на отпускането й е спряна на основание чл. 95, ал. 1, т. 4 от КСО получавана лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Със заявление/молба вх. № 2121-21-515/28.12.2018 г. касаторът прави искане за изменение на отпуснатата й лична пенсия за ОСВ на основание чл. 99, ал. 1, т. 1 от КСО въз основа на представени нови доказателства за осигури телен стаж, придобит преди пенсионирането й. Посочва, че за времето от 25.02.2013 г. до 31.12.2015 г. вкл. не е била осигурена и е полагала грижи за сина си, който е лице с ТНР и постоянно се нуждае от чужда помощ, като срокът на инвалидността и чуждата помощ са определени пожизнено. Представя ЕР на ТЕЛК № 2043/26.08.1994 г. и удостоверение за раждане. Прави искане за зачитане на осигурителен стаж на основание чл. 43 а от НПОС и преизчисление на пенсията. В заявлението посочва, че през претендирания период е получавала лична пенсия за ИОЗ, което според заявителката не е пречка за зачитане на стаж на основание чл. 43 а от НПОС за период преди 01.01.2018 г. С процесното разпореждане №[ЕГН]/23 от 22.03.2019 г. на длъжностното лице "ПО" е постановен отказ за изменение на пенсията на основание чл. 99, ал. 1, т. 1 от КСО, като в разпореждането са изложени мотиви относно неоснователността на искането на зачитане на осигурителен стаж на основание чл. 43 а от НПОС. С Решение № 2153-21-187/18.06.2019 г. на Директора на ТП на НОИ С. град отказът е потвърден. За да отхвърли сезиралата го жалба, първоинстанционният съд правилно е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган в рамките на предоставените му по закон правомощия и в рамките на неговата териториална компетентност, при спазване на изискванията за писмена форма, съдържа всички реквизити, включително и фактически и правни основания за издаването му. Изложените в касационната жалба доводи за неправилно прилагане на закона са неоснователни. Съдът е приел за установено, че за целия период 2.02.2013 г. -31.12.2015 г., за който касаторът претендира зачитане на осигурителен стаж на основание чл. 43 а от НПОС е получавала лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване. В този смисъл, правилно е становището на директора на НОИ, че до изменението на разпоредбата на чл. 43 а от НПОС от 01.01.2018 г. условие за зачитане на осигурителен стаж на това основание е лицата да не са получавали пенсия, без значение на нейния вид. Съгласно изменението на разпоредбата от 01.01.2018 г., приложима при отпускане и изменение на пенсии след 31.12.2017 г., на визираните в разпоредбата лица ще се зачита осигурителен стаж, ако са получавали наследствена пенсия. Предвид на това, длъжностното лице по пенсионно осигуряване е направило правилна преценка, че независимо, че за претендирания период жалбоподателката не се е осигурявала, е получавала лична пенсия, което обстоятелство е отрицателна предпоставка за зачитане на осигурителен стаж на основание чл. 43 а от НПОС. Действително, заявлението на касатора за изменение на отпуснатата й лична пенсия за ОСВ на основание чл. 99, ал. 1, т. 1 от КСО е от 28.12.2018 г., следователно приложимата, относно заявлението й редакция на чл. 9, ал. 6 от КСО е тази в сила от 01.01.2018 г. Правилно е становището на първоинстанционния съд, че времето, за което се иска зачитане на осигурителен стаж и съответното преизчисляване на пенсията не е определящо за приложимия материален закон, относно този стаж. Приложима е уредбата на КСО, действаща към датата на упражняване на правото за зачитане на осигурителен стаж (отпускане на пенсия), а именно датата на подаване на заявлението - 28.12.2018 г. Споделят се изцяло изводите на първоинстанционния съд, подробно изложени по повод на мотивите на касатора, поради което същите не следва да бъдат повтаряни от настоящата инстанция на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. Не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществени такива. При постановяването на същия са взети предвид относимите за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички релевантни факти от значение за спорното право, като е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде оставено в сила. С оглед на изложеното, съдът счита касационната жалба за неоснователна, а обжалваното решение за правилно и законосъобразно, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Като се съобрази изхода на спора пред настоящата инстанция, действителната му фактическа и правна сложност, и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, в полза на ответника следва да се присъди сумата от 100 лева – юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Воден от горното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,