Решение № 12028 от 11.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13237/2016 г.

Решение № 12028 от 11.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13237/2016 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 вр. чл. 129, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на Р. Й. Т. от гр. С. против решение № 5922/17.09.2016 г. на Административен съд - С.-град /АССГ/, постановено по адм. д. № 12214/2015 г., с което е отхвърлена жалбата й против Акт за прихващане или възстановяване /АПВ/ № 1500840/25.08.2015 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - С., потвърден с решение № 1697/9.11.2015 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно -осигурителна практика" /"ОДОП"/ - С. при ЦУ на НАП. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на решението и се претендира неговата отмяна. Ответникът по касационната жалба - директора на Дирекция "ОДОП" - С. при ЦУ на НАП - оспорва същата чрез процесуалния си представител юрк. Зарева и заявява, че не претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, имаща правен интерес от оспорването, против подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима. Предмет на съдебен контрол в производството пред АССГ е бил АПВ № 1500840/25.08.2015 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - С., потвърден с решение № 1697/9.11.2015 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - С. при ЦУ на НАП, с който е отказано възстановяване на надвнесени осигурителни вноски в размер на 73.52 лв. върху реализиран доход по граждански договор с "VAE С." ООД съгласно сметка за изплатени суми от 15.09.2007 г. по подадената от Р. Т. молба с вх. № 05941738/5.08.2015 г. АССГ е приел, че оспореният АПВ е постановен от компетентен орган по приходите и в изискуемата писмена форма без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Изложил е съображения за това, че искането, по което е образувано производството, е подадено след срока по чл. 129, ал. 1, изр. второ ДОПК, по отношение на който правилно органът по приходите е приел, че започва да тече 01.01.2009 г. и е изтекъл на 31.12.2013 г. Подробно е обсъдил доводите на жалбоподателката за това, че срокът тече от датата на постановеното от АССГ решение № 5304/24.07.2015 г. по адм. д. № 3282/2015 г., и е приел същите за неоснователни. Настоящият касационен състав преценява така постановеното решение за правилно. С него правилно е разрешен основният спорен въпрос по делото, а именно представлява ли решение № 5304/24.07.2015 г. на АССГ по адм. д. № 3282/2015 г. основание за възстановяване на надвнесени осигурителни вноски по смисъла на чл. 129, ал. 1 ДОПК, от възникването на което тече преклузивният срок, регламентиран в същия законов текст, в рамките не който искането е допустимо. По аргумент на чл. 129, ал. 5 ДОПК такова основание е влязъл в сила съдебен или административен акт, с който в полза на задълженото лице е признато правото на получаване на суми за неправилно или недължимо платени, внесени или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, такси, глоби, имуществени санкции, установени, събрани или наложени от органите по приходите, включително внесени по писмено указание или становище. Решение № 5304/24.07.2015 г. на АССГ по адм. д. № 3282/2015 г., което не е влязло в сила, тъй като е отменено с решение № 9034/19.07.2016 г. по адм. д. № 10946/2015 г. на Върховния административен съд, шесто отделение, е постановено във връзка с оспорването от страна на Р. Й. Т. на решение на директора на ТП на НОИ С.-град № РО-147/09.03.2015 г. по жалбата й против разпореждане от 7.11.2014 г. на длъжностно лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 КСО при ТП на НОИ - С.-град за изменение на отпуснатата пенсия. Както е посочено в мотивите и на двете съдебни решения претенцията за възстановяване на част от осигурителните вноски, заплатени за нея от осигурителя "VAE С." ООД, над признатия размер от 675.65 лв. осигурителен доход не е предмет на спора, с който е бил сезиран първоинстанционният съд. Поради това съдебното решение не съдържа и няма как да съдържа диспозитив, с който в полза на задълженото лице е признато правото на получаване на суми за недължимо внесени задължителни осигурителни вноски. Вярно е, че съгласно чл. 129, ал. 1 ДОПК възстановяването може да се извърши и по инициатива на органа по приходите освен по писмено искане на лицето, но законодателят не вменява задължение на органа по приходите служебно да възстановява всички недължимо внесени суми. С оглед изложеното правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че искането за възстановяване на надвнесени осигурителни вноски е недопустимо като подадено след срока по чл. 129, ал. 1 ДОПК. С изтичането на този срок се погасява правото на възстановяване на недължимо платени суми по реда на чл. 128 - чл. 129 ДОПК. Подаването на искането след като е изтекъл преклузивният срок е основание за неговата недопустимост и налага прекратяване на производството на основание чл. 56 АПК вр. чл. 27, ал. 2, т. 6 АПК вр. § 2 ДР ДОПК. Съгласно специалната разпоредба на чл. 129, ал. 7 ДОПК АПВ и в този случай обаче подлежи на обжалване по реда, по който се обжалват РА. По така изложените съображения решението на АССГ като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложения първо АПК, Върховният административен съд, първо отделение