Решение № 5963 от 30.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 927/2014 г.
ВАСVI отделение30.04.2014 г.докладчик Румяна Папазова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 126 от 2.12.2013 г. по адм. дело № 168 по описа за 2013 г. на Административен съд - Ловеч. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 5963 от 30.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 927/2014 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Славенка Борисова Матеева от гр. Троян, обл. Ловеч, против решение № 126 от 2.12.2013 г. по адм. дело № 168 по описа за 2013 г. на Административен съд - Ловеч, с което е отхвърлена жалбата й против заповед № Т-1383/4.07.2013 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Троян за отказ за отпускане на еднократна помощ за отглеждане на дете по чл. 8в, ал. 1 от Закона за семейни помощи за деца. Изложените съображения за пороци на съдебното решение релевират необоснованост, неправилно прилагане на чл. 8в от Закона за семейни помощи за деца (ЗСПД), чл. 10, ал. 2, т. 3, б. "в", чл. 45, ал. 1 и чл. 66, ал. 2 от Закона за висшето образование (ЗВО), като касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Директорът на Дирекция "Социално подпомагане" - Троян е оспорил касационната жалба в писмена защита. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за основателност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. За да се произнесе по същество, Върховният административен съд взе предвид следното: Предмет на оспорване в производството пред Ловешкия административен съд е заповед № Т-1383 от 4.07.2013 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Троян, с която на Славенка Борисова Матеева с постоянен адрес в гр. Троян е отказано отпускане на еднократна помощ за отглеждане на дете по чл. 8в, ал. 1 от ЗСПД с мотиви, че към датата на подаване на молба-декларацията лицето не е записано като редовен студент - чл. 16а, ал. 3, т. 3 от ППЗСПД. Решението на Ловешкия административен съд, с което жалбата е отхвърлена като неоснователна, е постановено при правилно тълкуване и прилагане на материалноправната норма на чл. 8в, ал. 1 от ЗСПД във вр. с чл. 66, ал. 2 от ЗВО и § 4д, т. 5 от ДР на ЗВО. "Действащи студенти" по смисъла на § 4д, т. 5 от ДР на ЗВО са тези, които вземат пряко участие в учебния процес и изпълняват учебния план за съответната учебна година. По отношение на жалбоподателката е установено, че е била записана в редовна форма на обучение за висше образование на образователно квалификационна степен "магистър" по специалност "музикална педагогика" през учебната 2011/2012 г. и през месец юли 2012 г. е завършила семестриално, но не се е явила на редовните две държавни изпитни сесии по учебния план за 2011/2012 г., проведени през м. октомври 2012 г. и през месец март 2013 г. Поради това тя не е "учаща студентка в редовна форма на обучение" по смисъла на чл. 8в, ал. 1 от ЗСПД и не изпълнява всички законови изисквания за отпускане на исканата еднократна помощ. Неоснователни са касационните доводи за необоснованост на съдебното решение и материалноправни нарушения. Правото по чл. 8в, ал. 1 от ЗСПД на еднократна помощ за отглеждане на дете до навършване на една година възниква за майка (осиновителка) студентка, учаща в редовна форма на обучение. Помощта се предоставя независимо от доходите на семейството, когато детето не е оставено за отглеждане в специализирана институция за деца. В разглеждания случай е установено, че жалбоподателката е родила детето си Даяна на 28.03.2013 г. и е подала молба-декларация за отпускане на еднократна помощ по чл. 8в, ал. 1 от ЗСПД на 21.06.2013 г. в срока по чл. 12, ал. 7 от ЗСПД. В приложеното уверение, изх. № 374/19.06.2013 г. на СУ "Св. Климент Охридски", изискуемо съгласно чл. 16а, ал. 3, т. 3 от ППЗСПД, е удостоверено, че майката е била записана във Факултета по начална и предучилищна педагогика като студентка редовна форма на обучение през учебната 2011/2012 г. и е завършила семестриално през м. юли 2012 г.; предстои защита на изпитна работа. В отговор на извършеното служебно запитване е постъпило писмо, изх. № 12-00-97/4.07.2013 г. от ректора на СУ "Св. Климент Охридски", в което горните данни са потвърдени, като е добавено, че първата държавна изпитна сесия по учебния план е била през м. октомври 2012 г., втора държавна изпитна сесия - през м. март 2013 г. Не се спори, че жалбоподателката не се е явила на двете държавни изпитни сесии по учебния план за 2011/2012 г. Гореустановените обстоятелства сочат, че към датата на подаване на молба-декларацията жалбоподателката не е имала статут на студент в редовна форма на обучение и следователно - на "учаща" по смисъла на чл. 8в, ал. 1 от ЗСПД. Неотносимо към хипотезиса на цитираната правна норма е обстоятелството, че има право да се яви на следващите две последователни редовни сесии съгласно чл. 170, ал. 3, изр. 2 от Правилника за устройството и дейността на Софийския университет "Свети Климент Охридски". След като студентката е приключила семестриалното си обучение през м. юли 2012 г. и в срок от една година от полагането на последния семестриален изпит не се е явила на първа и втора сесия за полагане на държавен изпит и/или защита на дипломна работа, както е регламентирано в чл. 170, ал. 3, изр. 1 от цитирания правилник, тя не може да се счита за "майка (осиновителка) студентка, учаща в редовна форма на обучение". Законосъобразно първоинстанционният административен съд е обвързал тълкуването на чл. 8в, ал. 1 от ЗСПД с допълнителната разпоредба на § 4д, т. 5 от ЗВО, който определя понятието "действащ студент" като този, който взема пряко участие в учебния процес и изпълнява учебния план за съответната учебна година. Целта на чл. 8в, ал. 1 от ЗСПД е да се подпомогнат финансово майките, които не могат да работят, защото учат в редовна форма на обучение във висше учебно заведение и през същото време отглеждат дете под едногодишна възраст. Оспорената заповед е издадена при спазване на материалноправните предпоставки за законосъобразност и като е отхвърлил оспорването, Ловешкият административен съд е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК Върховният административен съд, шесто отделение,