Решение № 3390 от 21.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4602/2016 г.
ВАСV отделение21.03.2017 г.докладчик Донка Чакърова
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 1614/9.03.2016 г., постановено по адм. д. 740/2016 г. по описа на Административен съд-С.-град и вместо него постановява: ОТМЕНЯ решение № 1-У-ЗДОИ-68/05.01.2016 г. на директорът на Дирекция "Човешки ресурси и административно обслужване" при Министерство на финансите. ИЗПРАЩА на ответната страна заявление вх. № У-ЗДОИ-68/22.12.2015 г. на М. Д. Д., П. В. С. и М. Б. А. за ново произнасяне в четиринадесетдневен срок от получаването му при спазване на задължителните указания по приложението на закона, посочени в настоящото решение. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 3390 от 21.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4602/2016 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. Д. Д., П. В. С. и М. Б. А. против решение № 1614/9.03.2016 г., постановено по адм. д. 740/2016 г. по описа на Административен съд-С.-град. К. обжалват съдебното решение като твърдят, че е постановено при неправилно приложение на материалния закон, неправилно е стеснен кръга на дължимата за предоставяне обществена информация, неправилно е определена търсената обществена информация като "данъчно-осигурителна информация", допуснато е нарушение на административнопроизводствените правила и противоречие с практиката на Върховния административен съд, липсва произнасяне по доводите за нарушение на принципите на разумност, добросъвестност и справедливост, за противоречие с международните правни норми и практиката на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ), както и на наличието на "повторност" на заявената обществена информация - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. Касационните жалбоподатели искат да бъде отменено обжалваното съдебно решение. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и искането са изложени в касационната жалба и пледоарии по същество на спора в открито съдебно заседание. Не претендират заплащане на разноски. Ответникът - директорът на Дирекция "Човешки ресурси и административно обслужване" при Министерство на финансите оспорва касационната жалба по подробни съображения, изложени в писмен отговор и в открито съдебно заседание. Не претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба като подадена от страна в производството, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения: С обжалваното решение № 740/2016 г. по описа на АССГ е отхвърлена жалбата на М. Д. Д., П. В. С. и М. Б. А. против решение № 1-У-ЗДОИ-68/5.01.2016 г. на директорът на Дирекция "Човешки ресурси и административно обслужване" при Министерство на финансите, с което им е отказано предоставяне на обществена информация по заявление вх. № У-ЗДОИ-68/22.12.2015 г. Административният съд е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган: надлежно оправомощено на основание чл. 28, ал. 2 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) от задължен субект по чл. 3 от ЗДОИ; поисканата информация представлява обществена информация с официален характер, но също така се определя и като данъчна и осигурителна информация, поради което на основание чл. 4, ал. 1 от ЗДОИ не се прилага този закон, защото е предвиден друг специален ред по чл. 74 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Допълнително са изложени аргументи, според които искането за достъп до информацията не е обусловено от желание да се създаде собствено мнение относно дейността на Министерство на финансите (МФ) или Агенция "Митници", а от друга цел. Изрично първоинстанционният съд е обосновал извод, че в правомощията на Комисията за защита от конкуренцията, а не на МФ е упражняването на контрол върху монополите. Поради решаващия извод за неприложимостта на ЗДОИ първоинстанционният съд е приел, че не следва да бъде обсъждано наличието/отсъствието на надделяващ обществен интерес по смисъла на § 1, т. 6 от допълнителните разпоредби на ЗДОИ. Така постановено съдебно решение е неправилно. Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо като постановено от законен състав на АССГ по допустимо оспорване, упражнено от заинтересовани лица в срок спрямо подлежащ на обжалване акт. При разглеждане на спора пред първата инстанция не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, фактическата обстановка по спора е правилно установена въз основа на събраните по делото доказателства, но формираните правни изводи противоречат на материалния закон. Независимо, че съдебното решение не съдържа подробни съображения по всички доводи на жалбоподателите, мотивите му са достатъчно подробни и направените правни изводи са ясно изразени и недвусмислени, което позволява осъществяването на касационен контрол относно спазването на материалния закон. Правилно и в съответствие с дефинициите, предвидени в ЗДОИ, административният съд е преценил, че е поискана от задължен субект по чл. 3 от ЗДОИ официална обществена информация. Настоящият съдебен състав не споделя извода, че в случая е приложима процедурата по чл. 74 от ДОПК, която на основание чл. 4, ал. 1 от ЗДОИ изключва приложението на ЗДОИ. Действително в обратния смисъл е налице съдебна практика, която е цитирана и в обжалваното съдебно решение, но анализът на правната уредба, включително от гледна точна на принципите, регулиращи обществените отношения в областта на достъпа до информация и правилата на логическото мислене, не подкрепя подобен извод. Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗДОИ всеки гражданин на Р. Б. има право на достъп до обществена информация при условията и по реда, определени в този закон, освен ако в друг закон е предвиден специален ред за търсене, получаване и разпространяване на такава информация. Според чл. 7, ал. 1 от ЗДОИ не се допускат ограничения на правото на достъп до обществена информация и на повторно използване на информация от обществения сектор, освен когато тя е класифицирана информация или друга защитена тайна в случаите, предвидени със закон. Разпоредбата на чл. 72 от ДОПК определя, че данъчна и осигурителна информация са конкретни индивидуализиращи данни за задължените лица и субекти относно: 1. банковите сметки; 2. размера на доходите; 3. размера на начислените, установените или платените данъци и задължителни осигурителни вноски, ползваните намаления, освобождавания и преотстъпвания на данък, размера на данъчния кредит и данъка при източника на доходите, с изключение на размерите на данъчната оценка и дължимия данък по Закона за местните данъци и такси; 4. данните от търговска дейност, стойността и вида на отделните активи и пасиви или имущества, представляващи търговска тайна; 5. всички други данни, получени, удостоверени, подготвени или събрани от орган по приходите или служител на Националната агенция за приходите при осъществяване на правомощията му, съдържащи информация по т. 1 - 4. Данъчната и осигурителната информация се обработва, съхранява и унищожава по ред, определен от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, и се предоставя по реда на този кодекс, но на основание чл. 73, ал. 1 от ДОПК органите и служителите на Националната агенция за приходите, експертите и специалистите и всички други лица, на които е предоставена или им е станала известна данъчна и осигурителна информация, са длъжни да я пазят в тайна и да не я използват за други цели освен за прякото изпълнение на служебните си задължения. В определени случай (чл. 73, ал. 1 от ДОПК) предоставянето на данъчна и осигурителна информация не представлява нарушение. Следователно по смисъла на чл. 7 от ЗДОИ достъпът на граждани до данъчната и осигурителната информация е допустимо да бъде ограничаван, защото тя представлява защитена тайна по силата на закон (ДОПК). Но не е възможно да бъде споделено становището, че за достъпът на граждани до данъчна и осигурителна тайна е налице специален ред, предвиден в закон, който изключва приложението на ЗДОИ на основания чл. 4, ал. 1 от ЗДОИ, защото процедурата по чл. 74 от ДОПК е за разкриване на данъчна и осигурителна информация и е възможно да бъде инициирана само от ограничен кръг субекти при упражняване на служебни функции или с писмено съгласие на засегнатото лице, което изключва изцяло възможността на гражданите да я започнат сами т. е. тя не е приложим за тях специален ред. Тази процедура е установена за преодоляване на защитата на информацията спрямо определен кръг длъжностни лица, а по отношение на всички останали тя представлява тайна и достъпът до нея е допустимо да бъде ограничаван на основание чл. 7, ал. 1 от ЗДОИ, защото за тях не е налице специален ред за достъп, а е предвидено законно основание за ограничаване на правото на достъп - чл. 37, ал. 1, т. 1 от ЗДОИ. Процедурата по чл. 74 от ДОПК се прилага само за органите по приходите и определените в ДОПК лице, които могат да я инициират, но не и за всички останали правни субекти. Задължени субекти в тази процедура са органите по приходите, а не всички останали субекти по чл. 3 от ЗДОИ. Това тълкуване е в синхрон с установената съдебна практика и държи сметка за основните принципи при осъществяване правото на достъп до обществена информация: откритост, достоверност и пълнота на информацията; осигуряване на еднакви условия за достъп до обществена информация; осигуряване на законност при търсенето и получаването на обществена информация; защита на правото на информация; гарантиране на сигурността на обществото и държавата. Обратното тълкуване би довело до логически абсурд: изключване на общите правила, поради наличие на специален ред, който се прилага само от органите по приходите и във всички случаи обаче води до недопустимост на искането за достъп до информация поради липса на активна легитимация на заявителя. Следователно като е достигнал до извод, че не е приложим въобще ЗДОИ административният съд е постановил решение в противоречие на материалния закон. Допълнителни аргументи в подкрепа на изложените от настоящия съдебен състав съображения се съдържат и в съдебни решения и на други съдебни състави на Върховния административен съд. (например Решение № 2045/16.02.2010 г., постановено по адм. д. 9995/2019 г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение). Основателно е и касационното оплакване, че първоинстанционният съд е извършил стеснително тълкуване относно изискването за цел на искането за достъп до обществена информация. Съгласно чл. 41 от Конституцията на Р. Б. всеки има право да търси, получава и разпространява информация. Осъществяването на това право не може да бъде насочено срещу правата и доброто име на другите граждани, както и срещу националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала. Гражданите имат право на информация от държавен орган или учреждение по въпроси, които представляват за тях законен интерес, ако информацията не е държавна или друга защитена от закона тайна или не засяга чужди права. Според дефиницията, съдържаща се в чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, обществена информация по смисъла на този закон е всяка информация, свързана с обществения живот в Р. Б. и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти.