Решение № 9112 от 30.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3724/2014 г.

Решение № 9112 от 30.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3724/2014 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по постъпила касационна жалба от Людмил Спасов Георгиев от гр. Стара Загора, срещу Решение № 8373 от 30.12.2013 г. по адм. дело № 1389/2011 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № 01-РД/3820 от 28.12. 2010 г. на ИД на ДФЗ. Касационният жалбоподател счита, че решението е постановено в нарушение на материалния закон, допуснати са съществени процесуални нарушения и е необосновано. По подробно развити съображения за така заявените пороци моли да бъде отменено. Ответникът - ИД на ДФЗ, в писмено становище счита касационната жалба за неоснователна. Поддържа доводи, че осп орения акт е издаден от компетентен орган, при спазване на законовите изисквания. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е неоснователна, поради което атакуваното решение на Административния съд е законосъобразно. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав, като прецени доводите на страните и доказателствата по делото, прие следното: Касационната жалба е депозирана в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен срок от съобщаване на решението от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява неоснователна. С Решение № 8373/30.12.2013 г. по адм. дело № 1389/2011 г. на Административен съд София - град, в производство по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), на основание чл. 172, ал. 2 от АПК е отхвърлил жалбата на Людмил Георгиев против заповед № 01-PД/3820 от 28.12.2010 г., издадена от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" в оспорената и част. Първоинстанционният съд, е констатирал, че оспореният акт е издаден от компетентен орган и в установената форма, и при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и е съобразен материалния закон. Съдът след анализ на събраните доказателства е стигнал до извода, че проектът на касатора не касае инвестиции в "съществуващо животновъдно стопанство", а изграждане на ново такова, на друг терен, макар и в землището на същото село. В самия проект е посочено, че съществуващата кравеферма, не позволява разширение и изграждане на нови обекти, налице е спор относно имота, като касатора е бил добросъвестен и е заявил че е закупил друг имот за изграждане на нова ферма. след подробен анализ на нормативната уредба съдът е стигнал до извода че неодобрените инвестиции правлино са отчетени като непопадащи в гарантираните бюджети съгласно чл. 25, ал. 1, т. 2 от Наредба № 8/2008 г. Така постановеното съдебно решение е правилно. При напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка, съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. Няма спор по делото че Георгиев е подал заявление по мярка 121 на 18.12.2009 г. - "Модернизиране на земеделските стопанства " с проект: Изграждане и оборудване на кравеферма за 100 дойни крави и закупуване на машини, оборудване и съоражения за транспортиране, съхранение, оползотворяване на животински отпадък с цел защита на водите от замърсяване с нитрати в землището на с. Коларово, общ. Раднево. Със заповед № 01-РД/1598 от 16.10. 2009 г. на ИД на ДФЗ е разпоредено спиране на приема на заявления за подпомагане по тази конкретна мярка, считано от 02.11. 2009 г., с изключение на заявления за подпомагане, които попадат в обхвата на така наречените "гарантирани бюджети "по чл. 25, ал. 1 от Наредба № 8 от 3.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Модернизиране на земеделските стопанство"от Програма за развитие на селските райони за периода от 2007 г. -2013 г. По същество, по делото не се спори, че процесното заявление е подадено на 18.12.2009 г. след определения срок 02.11.2009 г. за спиране на приема на заявления за подпомагане по мярка 121 със заповед от 16.10.2009 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие"приложена на (л. 196) от делото и издадена на основание чл. 29, ал. 1 от Наредба № 8/2008 г. Заявлението е било прието, доколкото в него са се съдържали инвестиции по някои от точките в чл. 25, ал. 1 от Наредбата. Спорни са разходите за инвестиции в останалата им част, които не са свързани с прилагане на Директива 91/676/ЕИО и които не са одобрени порди това, че не попадат в гарантираните бюджети по чл. 25, ал. 1 т. 2 от наредбата. От събраните по делото доказателства, включително и от назначената експертиза безпорно е установено, че проектът на жалбоподателя не касае инвестиции в съществуващо животновъдно стопанство, а за изграждане на ново такова. С оглед на установеното обоснован е изводът на съда, че административният акт в оспорената му част е законосъобразен предвид разпоредбата на чл. 25, ал. 1, т. 2, т. 7 от приложение 9 към чл. 26, ал. 1, чл. 26, ал. 4 и 6 от Наредба № 8/2008 г. на МЗХ. В касационната си жалба касаторът само констатира, че административният съд е отбелязал, че претендираното подпомагане, което е отказано, не е свързано с инвестиции в съществуващо животновъдно стопанство, а за изграждане на ново такова на друго място в землището на същото село, но не сочи кои доказателства не са обсъдени за да се приеме, че е налице необоснован от на съдебното решение. В тази връзка, подробният анализ на § 1, т. 19 от Наредба № 8/2008 г. и цитираните разпоредби от МЗХ направен от първоинстанционния съд е довел до верен извод, затова че животновъдното стопанство следва да е териториално обособено, а подпомагането би било допустимо ако се отнасяше за съществуващото такова и ако категорията му е II или III, а не I, както в процесния случай, предвид приложение 9, т. 7 към чл. 26, ал. 1, т. 4 от Наредба 8/2008 г. Съгласно чл. 37, ал. 1-3 от Указ № 883 за приложение на Закон за нормативните актове думи и изрази с утвърдено правно значение се използват в един и същ смисъл във всички нормативни актове, а ако се налага отклонение от общоприетия смисъл на дума или израз с допълнителни разпоредби се определя смисъла за съответния нормативен акт, което е съобразено от административния съд. Изводите за съобразяване с действащите редакции на относимите норми към момента на произнасянето са в съответствие с чл. 142, ал. 1 АПК, след като не се съдържат изрични разпоредби за приложение на нормите в предходните им редакции. Основателно, е позоваването и на чл. 26, ал. 6, вр. с ал. 1, т. 4 от Наредба № 8/2008 г., с оглед достигане на стандартите от кравеферми I-ва категория до 01.01.2010 г., а на отказаното финансиране, е за изграждане на нова кравеферма след този срок. Затова следва да се приеме, че обжалваното решение не страда от пороци по чл. 209, т. 3 АПК, налагащи отмяната му. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,