Решение № 962 от 19.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8395/2010 г.

Решение № 962 от 19.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8395/2010 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ по касационна жалба на Председателя на Народното събрание на Република България против решение от 6.04.2010 г., постановено по адм. дело № 89/2010 г. на Административен съд София - град /АССГ/. Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението, като постановено при допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - Огнян Добрев Добрев от град София, чрез пълномощника си оспорва касационната жалба и поддържа становище за нейната неоснователност. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба и неправилност на оспореното решение, което следва да бъде отменено. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С оспореното решение е отменена заповед № ДС-96/31.08.2009 г. на председателя на Народното събрание на РБългария, с което е прекратено служебното правоотношение на Огнян Добрев Добрев от длъжността "началник на отдел "Достъп и охрана" в Дирекция "Сигурност" в Народното събрание, на основание чл. 106, ал. 1, т. 5 от Закона за държавния служител /ЗДСл/ - поради придобито право на пенсия поради осигурителен стаж и възраст". Установено и по делото, че със заповед № 781/20.05.2009 г. на началника на Национална служба за охрана при президента на Република България на основание чл. 169 във връзка с § 11, ал. 1 от ЗОВС Добрев е освободен от военна служба поради придобиване право на пенсия, освободен е от заеманата длъжност и е прекратен договора му за кадрова военна служба. Същият е подал заявление до главния секретар на Народното събрание от 10.06.2009 г. за назначаване на длъжността "началник отдел "Достъп и охрана" в Дирекция "Сигурност" по чл. 16 а от ЗДСл. Със заповед № ДС-49/11.06.2009 г. на председателя на Народното събрание същият е назначен на посочената длъжност на основание чл. 16а и чл. 12 от ЗДСл. С разпореждане № 5405316382/29.06.2009 г. на Районно управление "Социално осигуряване" София на Добрев е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 30.05.2009 г. С оспорената пред АССГ заповед председателят на Народното събрание е прекратил служебното правоотношение на Огнян Добрев на основание чл. 106, ал. 1, т. 5 от ЗДСл. При така обсъдените доказателства, АССГ е отменил оспорената заповед като противоречаща на материалноправната разпоредба на чл. 106, ал. 1, т. 5 от ЗДСл, като е изложил мотиви, че органът по назначаване не е изложил фактически обстоятелства в заповедта за прекратяване на служебното правоотношение дали са били налице условията на чл. 68 от КСО по отношение на Добрев, както и че след като същият е придобил право на пенсия след като е бил назначен за държавен служител, то служебното му правоотношение следва да бъде прекратено на някое от станалите основания, изброени в чл. 106, ал. 1 от ЗДСл. Касационната инстанция намира така постановеното решение за правилно, като постановено в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби. Със заповед № ДС-96/31.08.2009 г. председателят на Народното събрание е прекратил служебното правоотношение на Огнян Добрев на основание чл. 106, ал. 1, т. 5 от ЗДСл., поради придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 1.09.2009 г. Материалноправните предпоставки за придобиване на това гражданско субективно право се съдържат в чл. 68 от КСО, според който право на пенсия за осигурителен стаж и възраст се придобива при навършване на възраст 60 години и 6 месеца за мъжете и 55 години и 6 месеца за жените, при условие че сборът от продължителността на осигурителния стаж и възрастта не е по-малък от 98 за мъжете и 88 за жените, като от 31 декември 2000 г. възрастта по ал. 1 се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с 6 месеца за мъжете и за жените до достигане на 63 години за мъжете и 60 години за жените, а сборът от продължителността на осигурителния стаж и възрастта се увеличава с 1 до достигане на 100 за мъжете и 90 за жените. Жалбоподателят към датата на издаване на заповедта е придобил право на пенсия при условията на § 9 от ПЗР на КСО - което се установява от приложеното по делото разпореждане № 5405316382/29.06.2009 г. на РУ "Социално осигуряване" София. Неоснователно е оплакването в касационната жалба, което е направено и пред първоинстанционния съд, че придобиването на пенсия е факт, настъпил след назначаването на лицето по служебно правоотношение, като се излагат съображения, че възникването на служебното правоотношение дори и при съществуващо придобито право на пенсия, стои вън от възможните пороци на административния акт и не рефлектира върху неговата законосъобразност. Съдът е дал точно тълкуване на разпоредбата на чл. 106, ал. 1, т. 5 ЗДСл. Освобождаването на държавния служител поради придобито право на пенсия за изслужено време и старост по израза на закона не е безусловно, както правилно е прието в мотивите на съдебното решение. Независимо от придобиването на правото от държавния служител, административният орган може да не извърши прекратяване на правоотношението, ако прецени, че интересът на службата налага лицето да продължи да изпълнява служебните си задължения . От друга страна, не е налице основанието по чл. 106, ал. 1, т. 5 ЗДСл, ако към датата на освобождаване от държавна служба лицето е упражнило правото си на пенсия и пенсията му е била отпусната. Огнян Добрев е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 68, ал. 1 КСО, считано 30.05.2009 г., от когато с разпореждане на ръководителя на Районно управление "Социално осигуряване" София му е била отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст. При положение, че към момента на прекратяване на служебното правоотношение на жалбоподателя със заповед № ДС-96/31.08.2009 г., пенсията за осигурителен стаж и възраст вече е било отпусната, статутът му не е бил съответен на лице, придобило право на пенсия, а на работещ пенсионер. Служебното правоотношение на такива лица може да се прекратява на останалите, предвидени в закона основания, но не и по чл. 106, ал. 1, т. 5 ЗДСл, който има друг смисъл. Още повече, че касационният ответник вече е бил освободен от длъжност на основание "придобито право на пенсия". Предвид на изложеното оспореното решение като обосновано, постановено при спазване разпоредбите на материалния закон и при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила. Съобразно изхода на спора пред настоящата инстанция и направеното искане от пълномощника на касационния ответник, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата и чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, касаторът следва да бъде осъден да му заплати разноски по делото в размер на 150 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,