Решение № 13919 от 20.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9032/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма Иновации и конкурентоспособност 2014-2020 г. (ОПИК), срещу Решение 1378 от 17.07.2024 г., по адм. дело 247/2024 г. на Административен съд - Сливен. С обжалваното решение съдът е отменил Решение РД-02-16-320 от 26.04.2024 г. на ръководителя на УО на ОПИК, с което на "Узо" ООД е определена финансова корекция в размер на 417,38 лв., представляващи 5 % от финансовата подкрепа със средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ) по проведения избор на изпълнител с предмет Доставка и монтаж на прозрачни ограждащи конструкции прозорци и врати (с рамка от екструдиран поливинилхлорид (PVC) - 60 кв.м. , за нередност за нарушение на чл. 4, § 8 от Регламент (ЕС) 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17.12.2013 г. за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) 1083/2006 на Съвета (Регламент 1303/2013), във връзка с чл. 33, § 1, б. а) от Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юли 2018 година за финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, за изменение на регламенти (ЕС) 1296/2013, (ЕС) 1301/2013, (ЕС) 1303/2013, (ЕС) 1304/2013, (ЕС) 1309/2013, (ЕС) 1316/2013, (ЕС) 223/2014 и (ЕС) 283/2014 и на Решение 541/2014/ЕС и за отмяна на Регламент (ЕС, Евратом) 966/2012 (Регламент 2018/1046) - основание за определяне на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 3 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ, загл. изм. ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.), квалифицирана по т. 2 от Приложение 2 към чл. 2, ал. 3 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (Наредбата - загл. изм. ДВ, бр. 59 от 12.07.2024 г.). Касационният жалбоподател ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност" 2014-2020 г., счита обжалваното решение за неправилно, поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди нарушение на чл. 159, т. 5 АПК, поради непровеждането на проверка относно срочността на подадената жалба и необсъждането на представените доказателства в тази връзка. Счита, че първоинстанционният съд неправилно е установил нарушението, неправилно е интерпретирал фактическата обстановка и не е изследвал фактическите твърдения, съдържащи се в акта. Позовава се на т. 1 от Условията за изпълнение на проекти по Оперативна програма Иновации и конкурентоспособност 2014-2020 - процедура на подбор на проекти BG16 RFOP002-6.002 "Възстановяване на МСП чрез подобряване на енергийната ефективност" (Условията за изпълнение) и Приложение 18.2 към Условията за кандидатстване, като сочи, че в хода на административното производство е установено безспорно, че дружеството-ответник не е изпълнило задълженията си. Твърди, че по процедурата са предоставени две оферти, една от които не отговаря на цените, заложени в Приложение 18.2 и не е следвало да бъде разглеждана като валидна оферта. Счита, че по този начин са съпоставени несъпоставими оферти и няма проведен реален избор. Поддържа извода, изведен в оспорения акт, че като не е осигурил две съпоставими оферти, бенефициерът Узо" ООД е извършил разход, финансиран с безвъзмездни средства, без да е гарантирал, че разходът се извършва при най-доброто съотношение качество-цена, с което не е спазил принципа на добро финансово управление и в частност принципа на икономичност. Според касатора съдът неправилно е изследвал дали са налице нарушения и на трите принципа на добро финансово управление, като по този начин е излязъл извън предмета на спора. Оспорва и извода на съда, че установеното нарушение не попада в хипотезата на чл.70, ал. 1, т. 3 ЗУСЕФСУ. Прави искане решението да бъде отменено. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност предвид материалния интерес на спора и липсата на фактическа и правна сложност на делото, като се позовава на актуалната съдебна практика на Съда на Европейския съюз. Касаторът се представлява от пълномощник Дудевска. Ответникът по касационната жалба Узо ООД, счита същата за неоснователна. Излага подробни възражения на релевираните от касатора доводи. Прави искане решението да бъде оставено в сила. Претендира разноски по делото въз основа на представен списък. Ответникът се представлява от адв. Герджиков. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като обсъди твърденията и доводите на страните и провери обжалваното решение, с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, същата е неоснователна. По делото от фактическа страна е установено следното: На 16.09.2022 г. между Узо ООД и УО на ОПИК е сключен Административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (АДБФП) BG16RFOP002-6.002-0236-C01, за изпълнение на проект Възстановяване на МСП чрез подобряване на енергийната ефективност . Съгласно т. 6 Бюджет (в лева) , за изпълнение на целите по проекта са предвидени разходи за дълготрайни активи, в това число Сумарна стойност на разходите за придобиване на машини, съоръжения, оборудване, системи, СМР, представляващи дълготрайни активи, включени в Списъка на допустимите категории активи (Приложение 18.1) в размер на 269 918,00 лв., от които безвъзмездна финансова помощ в размер на 134 959,00 лв. Съгласно т. 14.1. Условия за допустимост на разходите от Условията за кандидатстване по процедурата, всички разходи за активи, следва да са предвидени от кандидата в Приложение 18.2 Заявени активи съобразно Списъка на допустимите категории активи , като с оглед определяне на реалистичността на предвидените разходи за закупуване на дълготрайни активи, кандидатът следва да заложи в Приложение 18.2 Заявени активи съобразно Списъка на допустимите категории активи стойности, ненадвишаващи стойностите, определени от УО на ОПИК на база извършено проучване. В Приложение 18.2. Заявени активи по процедура BG16RFOP002-6.002, УО е посочил допустимите за закупуване активи и референтните за тях цени, като в настоящия случай, за доставката и монтажа на прозрачни ограждащи конструкции прозорци и врати (с рамка от екструдиран поливинилхлорид (PVC) - 60 кв. м. не трябвало да надхвърля сумата от 16 800,00 лв. без ДДС. Бенефициерът е представил следните оферти: Оферта от Елица-Строй ООД с предложена цена 16 695,00 лв. без ДДС и Оферта от ЕлКомфорт ООД с предложена цена 17 100,00 лв. без ДДС. Представени са протокол от разглеждане, оценка и класиране на получените оферти, видно от който за изпълнител е избрано дружеството Елица-Строй ООД. На 03.10.2022 г. е сключен договор за доставка и монтаж BG16RFOP002- 6.002-0236-C01/16.09.2022-W-01. На 29.02.2024 г. до Узо ООД е изпратено искане за предоставяне на допълнителни документи с описание на констатираните обстоятелства и препоръка за представяне на целия пакет документи - оферти, каталози, разпечатки от официални интернет страници на производители/доставчици и пазарно проучване, събирани от бенефициера към момента на избора на изпълнител по отношение на доставката и монтажа на прозрачни ограждащи конструкции прозорци и врати (с рамка от екструдиран поливинилхлорид (PVC) - 60 кв. м.. На 07.03.2024 г. Узо ООД е представило обяснение/обосновка на направения избор на изпълнител. На 25.03.2024 г. Узо ООД е уведомено за установена нередност и предстоящо определяне на финансова корекция. На 02.04.2024 г. Узо ООД е представило възражения. На 26.04.2024 г. с Решение РД-02-16-320 на ръководителя на УО на ОПИК, на основание чл. 73, ал. 1 във връзка с чл. 70, ал. 1, т. 3, чл. 71, чл. 72 и чл. 75, ал. 1, изр. второ и ал. 2 ЗУСЕФСУ, на Узо ООД е определена финансова корекция в размер на 417,38 лв., представляващи 5 % от финансовата подкрепа със средства от ЕСИФ по проведения избор на изпълнител с предмет Доставка и монтаж на прозрачни ограждащи конструкции прозорци и врати (с рамка от екструдиран поливинилхлорид (PVC) - 60 кв. м. , за нередност за нарушение на чл. 4, § 8 от Регламент 1303/2013, във връзка с чл. 33, § 1, б. а) от Регламент 2018/1046 - основание за определяне на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 3 ЗУСЕФСУ, квалифицирана по т. 2 от Приложение 2 към чл. 2, ал. 3 от Наредбата. Компетентността на издателя на решението е доказана с приложена по делото Заповед РД 14-161/23.04.2024 г. на министъра на иновациите и растежа, с която е определен ръководител на УО на ОПИК. При тези факти първоинстанционният съд е приел от правна страна, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в исканата от закона писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон. Приел е, че в случая при направения избор е спазен принципът на икономичност - избрана е най-добрата цена от предложените, като противоречието на цената по неодобрената оферта с пределната цена по АДБФП не е опорочило избора. Според съда нарушаването на принципа на икономичност не е доказано, поради което изводът за наличие на хипотеза по чл. 70, ал. 1, т. 3 ЗУСЕФСУ е необоснован. Приел е, че липсват доказателства за нарушение и на принципите на ефективност и ефикасност. С оглед фактическите установявания на органа е приел неправилна правна квалификация на нарушението по чл. 70, ал. 1, т. 3 ЗУСЕФСУ. Въз основа на горното е направил извод за незаконосъобразност на оспорения акт и го е отменил. Решението е правилно. На първо място неоснователни са доводите за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Касаторът твърди нарушение на чл. 159, т. 5 АПК, поради непровеждането на проверка относно срочността на подадената жалба и необсъждането на представените доказателствата в тази връзка. Тези доводи не могат да обосноват съществено нарушение на съдопроизводствените правила, доколкото такова би било налице само тогава, когато, ако съответното процесуално нарушение не бе допуснато, то съдът би достигнал до друг краен правен извод. В случая касаторът не спори, че жалбата е подадена в срок, а счита, че липсата на проверка относно срочността й обосновава извод за нарушение. Видно от доказателствата по делото жалбата е подадена в 14-дневен срок от издаване на оспорения акт, което безспорно доказва нейната срочност. Дали съдът е обсъдил представените доказателства за датата на връчването на решението или не, не променя извода за допустимост на жалбата, поради което не е налице допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Доводите на касатора за нарушение на материалния закон и необоснованост на съдебното решение са свързани с преценката на съда относно приетите за осъществени нарушения на приложимото право, обосноваващи нередност, за която е определена финансова корекция. Съгласно чл. 70, ал. 1, т. 3 ЗУСЕФСУ финансовата подкрепа със средства от ЕСИФ може да бъде отменена изцяло или частично чрез извършване на финансова корекция за нарушаване на принципите по чл. 4, параграф 8, чл. 7 и 8 от Регламент 1303/2013. Съгласно чл. 4, параграф 8 от Регламент 1303/2013, Комисията и държавите-членки спазват принципа за добро финансово управление в съответствие с член 30 от Финансовия регламент. Съгласно чл. 33, § 1 от Регламент 2018/1046 бюджетните кредити се използват в съответствие с принципа на добро финансово управление и следователно се изпълняват, като се спазват следните принципи: а) принципа на икономичност, според който ресурсите, използвани от съответната институция на Съюза за осъществяване на нейните дейности, се предоставят своевременно, в подходящо количество и качество и на най-добрата цена; б) принципа на ефикасност, който е свързан с най-доброто съотношение между използваните ресурси, предприетите дейности и постигането на целите; в) принципа на ефективност, който е свързан със степента, в която се постигат поставените цели посредством предприетите дейности. В конкретния случай, в оспорения административен акт е прието, че е нарушен принципът на икономичност. Принципът на икономичност, в контекста на разходването на безвъзмездна финансовата помощ от бенефициер, изисква използвания публичен финансов ресурс да се използва за осъществяване на одобрените дейности по проекта като се предоставя своевременно, в подходящо количество и качество и на най-добрата цена. Следователно този принцип би бил нарушен ако ресурсът не е разходван за одобрена по проект дейност или не разходван своевременно, не е в подходящото количество и качество или не е на най-добрата цена. На първо място административният орган е приел, че съгласно т. 1 "Техническо изпълнение на проектите" от Условията за изпълнение и съгласно подаденото Приложение 18. 2. "Заявени активи" към Условията за кандидатстване, за доставката и монтажа на прозрачни ограждащи конструкции прозорци и врати (с рамка от екструдиран поливинилхлорид (PVC) - 60 кв. м. не е трябвало да бъде надхвърляна сумата от 16 800,00 лв. без ДДС. Според органа едната от двете постъпили оферти надскача определения финансов праг съгласно Условията за изпълнение, което я прави недопустима и в случая изборът е извършен при наличие на една единствена валидна оферта. Обосновал е извод, че проведеният ред за избор на изпълнител е опорочен от приемането и оценката на недопустима оферта, в противоречие с принципите за добро финансово управление и по-конкретно с принципа за икономичност, тъй като икономическият оператор Узо ООД чрез свое действие или бездействие не е осигурил две съпоставими оферти съгласно изискванията по процедурата. Този извод е неправилен. За да бъдат съпоставими офертите, е необходимо същите да отговарят на минималните технически и функционални изисквания към активите, което в случая не е спорно, тъй като органът не твърди подобно несъответствие на някоя от тях. Не съществува забрана оферта да надхвърля максималния ценови праг установен от УО в Приложение 18.2 за закупуване на такъв вид актив и това да е основание за прекратяване на процедурата, за събиране на нови оферти или прекратяване на самия договор за финансиране. Единственото изискване по този повод е финансирането да не надхвърля максималния праг, посочен в т. 9 от Условията за кандидатстване 50% от него, а не самият актив, като стойност, да не надхвърля този праг. В т. 14. 1 Условия за допустимост на разходите е предвидено изрично, че В случай, че общата сума на активите по Приложение 18.2 надвишава общата стойност на активите, заложена в бюджетен ред 1 на т. 4 Бюджет от формуляра за кандидатстване, Оценителната комисия служебно ще коригира бюджета на проекта, спрямо общата сума от Приложение 18.2, като намали процента на безвъзмездната финансова помощ за сметка на собственото финансиране . От посочената клауза е видно, че всъщност допустимо е дори самата доставка, а не само оферта за такава, да е на по-висока стойност, като разликата остава за сметка на бенефициера, но това не обуславя недопустимост нито на направения разход, нито на офертата за такъв. В Ръководство за изпълнение на договори за безвъзмездна финансова помощ по ОПИК е предвидено, че при отпускане на БФП в размер по-малък или равен на 50%, се събират две съпоставими оферти. В това Ръководство са налице правила за определяне на процедура чрез публична покана, каквато настоящата не е, но дори и при тази "по-тежка" процедура в т. 4. 4. "Прекратяване на процедурата за определяне на изпълнител" е предвидено, че това се прави само ако "всички оферти надвишават финансовия ресурс, който бенефициентът може да осигури". В същата точка е предвидено, че "Процедурата за избор на изпълнител "може" да бъде прекратена, "когато е постъпила и само една оферта или само една оферта отговаря на предварително обявените от бенефициента условия. " т. е. дали в този случай процедурата ще се прекрати се решава от бенефициера и наличието на две оферти, при която едната надхвърля максимално допустимата стойност, не е абсолютна пречка за продължаване на процедурата и възлагане на изпълнението й. В случая се твърди, че не е спазен принципът на икономичност, като не е подбрана офертата с най-добра цена, но по делото административният орган нито е доказал, нито твърди, че е налице по-добра цена на конкретните закупени активи от тази, на която бенефициерът ги е придобил. Само въз основа на факта, че той е събрал две оферти, от които едната надхвърля пределната стойност, не може да се презумира извод за наличието на такова нарушение. С оглед изложеното изводът за наличие на хипотеза по чл. 70, ал. 1, т. 3 ЗУСЕФСУ е недоказан и неправилен. Изложените в акта фактически основания по-скоро разкриват елементите на нередност по чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕФСУ, тъй като органът приема, че единият оферент не отговаря на Условията за изпълнение, но правните основания сочат нарушение на принципа на добро финансово управление, което е още едно несъответствие (между правни и фактически основания), водещо до незаконосъобразност на оспорения административен акт. Предвид изложеното правилно първоинстанционният съд е приел, че от издателя на акта не е доказано, че бенефициерът е допуснал констатираното с акта нарушение, квалифицирано като нередност по т. 2 от Приложение 2 към чл. 2, ал. 2 от Наредбата. С оглед горното първоинстанционният съд е постановил правилно съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143 АПК на ответника следва да бъдат присъдени претендираните разноски, съгласно представения списък, в размер на 450,00 лв. - платено адвокатско възнаграждение, доказано с представената разписка от 29.11.2024 г., удостоверяваща извършено плащане в брой. В съдебно заседание касаторът е направил възражение за прекомерност на платеното от ответника адвокатско възнаграждение. Конкретно се твърди, че претендираното адвокатско възнаграждение е прекомерно с оглед материалния интерес но делото, като съдът следва да съобрази и актуалната практика на Съда на Европейския съюз. На първо място неоснователно е възражението, че заплатеното адвокатско възнаграждение не е съобразено с Наредба 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Определената с оспорения административен акт финансова корекция е в размер на 417,38 лв. В съответствие с чл. 7, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 8, ал. 2 от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималният размер на адвокатското възнаграждение следва да бъде 400,00 лв. В случая се претендира адвокатско възнаграждение в размер на 450,00 лв., което малко над минимума, определен с Наредба 1. На следващо място, с оглед възражението на касатора, следва да се съобрази решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/22. В случая, противно на твърденията на касатора, не е налице липса на фактическа и правна сложност на делото. Фактическата сложност е обусловена от доказателствения материал по делото - издаден е административен акт от 13 страници, като част от фактическите установявания на органа се съдържат отделно от него, в уведомлението за нередността. Касае се за едно установено нарушение, квалифицирано като нередност. Ответникът е изготвил писмен отговор от 6 страници, в който подробно и обосновано е анализирал както фактите по делото, така и приложимите правни основания и е цитирал относимата съдебна практика. Правната сложност на съдебното производство се обуславя от факта, че нормативната уредба, регулираща процесните материални правоотношения е регламентирана както в правото на Съюза, така и в националното право, като националната нормативна уредба е в различни законови и подзаконови нормативни актове. Ето защо, като се вземе предвид действителната фактическа и правна сложност на делото, проявената процесуална активност, твърдяната с административния акт нередност и тълкуването дадено в решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/22, настоящият съдебен състав намира, че претендираното адвокатско възнаграждение не е прекомерно по смисъла на чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във връзка с чл. 144 АПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд,