Решение № 5552 от 28.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 575/2025 г.

Производство по чл.208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на К. И. И., от гр. Сливен против решение 2229/03.12.2024 г. по адм. дело 294/2024 г. на Административен съд Сливен. Поддържат се оплаквания за неправилност поради неточно прилагане на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила, изразяващи се в отхвърляне искането за поставяне на допълнителни въпроси към вещото лице във връзка с приетата по делото съдебно-медицинска експертиза, неизлагане на мотиви по съществени възражения и доводи на жалбоподателката, едностранно обсъждане на събраните доказателства и необоснованост касационни основания по чл.209, т.3 АПК. Ответникът по касационната жалба Националната експертна лекарска комисия, чрез юрисконсулт Х. Дончев изразява становище за неоснователност на същата. Представя писмени бележки, с които моли първоинстанционното съдебно решение да бъде оставено в сила и моли за присъждане на разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Ответникът по касационната жалба Профит КВ ООД, гр. Сливен изразява становище за основателност на същата. Останалите ответници по касационната жалба ТП на НОИ Сливен, РД Социално подпомагане Сливен, ТЕЛК общи заболявания към МБАЛ Д-р Ив.Селимински , Агенцията за хората с увреждания не изразяват становища. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК е неоснователна. С решение 2229/03.12.2024 г. по адм. дело 294/2024 г. Административен съд Сливен е отхвърлил жалбата на К. И. И., от гр. Сливен срещу Експертно решение (ЕР) 90777 от зас. 41 от 15.05.2024 г. на Специализиран състав по нервни, очни болести и ССЗ на НЕЛК, с което е отменено Експертно решение 90353 от зас.18 от 25.01.2024 г. на ТЕЛК-Сливен и е издадено ново по отношение на срока на инвалидност, потвърждавайки го по оценката за ТНР и по датата на инвалидизиране. Присъдил е разноски. Административният съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, след спазване на административнопроизводствените правила, при точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Решението е правилно. По делото е установено, че органите на медицинската експертиза са определили на жалбоподателката К. И. И., от гр. Сливен 23,60% ТНР по диагноза [заличен текст] при условията на преосвидетелстване. НЕЛК е променила определения от ТЕЛК срок за % ТНР и е потвърдила ЕР в останалата му част. С помощта на изслушаната и приета в първоинстанционното производство съдебно-медицинска експертиза административният съд е направил обоснования извод за съответствие на медицинското заключение от обжалваното експертно решение с наличия функционален дефицит на освидетелстваното лице към датата на определяне на % ТНР. Настъпилите последващи промени (след издаването на оспорените актове), дължащи се на оперативни интервенции и касаещи зрителната острота са неотносими към настоящия спор и могат да бъдат основание за промяна на определения % ТНР в последващо производство по преосвидетелстване. В този смисъл не следва да се категоризира като съществено нарушение на съдопроизводствените правила отказът на съда да постави допълнителни въпроси към съдебно-медицинската експертиза. Специализираните състави на НЕЛК разглеждат и се произнасят по обжалваните решения на ТЕЛК въз основа на медицинската документация към момента на постановяване на обжалваното решение (чл.43, т.1 ПУОРОМЕРКМЕ). Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. Съдебното решение е надлежно мотивирано и не са налице наведените с касационната жалба пороци за съществени нарушения на съдопроизводствени правила, изразяващи се в едностранно обсъждане на събраните по делото доказателства. Съдът е обсъдил задълбочено приобщените доказателствени средства, анализирайки съдържащия се в тях доказателствен материал и съпоставяйки установените фактически обстоятелства по отделно и в тяхната съвкупност, достигайки до верни изводи, които се споделят и от настоящата инстанция. Предвид изхода на спора в тежест на касатора следва да бъдат поставени заявените от ответника по касационната жалба НЕЛК разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция, които на основание чл. 143, ал.3 от АПК във връзка с чл. 37, ал.1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ съдът определя в размер на 100,00 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение