Решение № 3225 от 14.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 468/2018 г.

Решение № 3225 от 14.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 468/2018 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Диана Добрева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 323, ал. 4 от Закона за съдебната власт (ЗСВ).

Образувано е по касационна жалба, подадена от Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС), чрез процесуален представител, против решение № 14346 от 27.11.2017 г., постановено по адм. дело № 7046/2016 г. по описа на Върховния административен съд (ВАС), шесто отделение. Иска се отмяната му като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Основните оплаквания на касатора са за неправилно приложение на закона относно констатираните нарушения, които счита за съставомерни по чл. 307, ал. 4, т. 1 и 2 от ЗСВ.

О. Р. П. М. оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за частична основателност на касационната жалба и неправилност на обжалваното решение. Счита за доказана обективната и субективна съставомерност на дисциплинарното нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 1 от ЗСВ, поради което допуснатото нарушение на императивната разпоредба на чл. 314 от ЗСВ при преквалификацията му не води до отмяна на решението на Прокурорската колегия на ВСС само на това основание.

Върховният административен съд, петчленен състав, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. При разглеждането й по същество установи следното:

С обжалваното решение тричленният състав на Върховния административен съд е отменил Решение по т. 8 от Протокол № 1/26.04.2016 г. на Прокурорската колегия на ВСС, с което е потвърдена на основание чл. 314, ал. 3 от ЗСВ заповед № 864/29.12.2015 г. на и. ф. административен ръководител на Специализираната прокуратура, с която на М. й е наложено дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 1 от ЗСВ - "забележка", за извършени от нея дисциплинарни нарушения по чл. 307, ал. 4, т. 1 и т. 4 (изменена от ВСС на т. 2) от ЗСВ. Въз основа на приетата административна преписка и допълнителните доказателства, събрани в хода на съдебното производство по искане на страните, съдът е отговорил на доводите на оспорващата и е извел правни изводи за наличие на съществено нарушение на административнопроизводствените правила от съответната колегия на ВСС, изразяващо се във въвеждане на ново правно основание за налагане на дисциплинарното наказание, което не е посочено в заповедта на и. ф. административния ръководител - това по чл. 307, ал. 4, т. 2 от ЗСВ. Съдът е приел също така недоказаност на някои от вменените на М. дисциплинарни нарушения по чл. 307, ал. 4, т. 1 от ЗСВ и в заключение е счел, че дисциплинарното наказание "забележка" е незаконосъобразно наложено и е уважил жалбата.

Съгласно чл. 218, ал. 1 и 2 от АПК в касационното производство съдът извършва проверка на обжалваното съдебно решение, съобразно посочените в жалбата негови пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон е длъжен да следи и служебно. Съдът преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд. Съобразно това, като взе предвид доводите на страните и извърши проверка на обжалваното решение, касационният съд намира, че същото е валидно, допустимо и правилно.

Установява се, че със Заповед № 864/29.12.2015 г. на и. ф. административен ръководител на Специализираната прокуратура на Р. П. М. е наложено дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 1 от ЗСВ - "забележка" за допуснати дисциплинарни нарушения по чл. 307, ал. 4, т. 1 и 4 от ЗСВ.

В мотивите на заповедта са посочени четири преписки, по които са извършени конкретни нарушения, а именно:

1. По пр. пр. № 187/2014 г. по описа на СП, докладвана на 20.05.2014 г., прокурор М. се е произнесла на 23.12.2014 г. с постановление за възлагане на проверка след период от 7 месеца. В заповедта се твърди, че срокът за това бил едномесечен, като не се посочва основанието за това твърдение.

2. По пр. пр. № 251/2014 г. по описа на СП, докладвана на 20.06.2014 г., прокурор М. не се е произнесла до командироването й в СГП на 12.01.2015 г., което е довело до прекратяване на наказателното производство.

3. По пр. пр. № 257/2013 г. по описа на СП прокурор М. не се е произнесла повече от три месеца по молба на защитник за отмяна на мярка за неотклонение в хипотезата на чл. 234, ал. 8 от НПК.

4. По пр. пр. № 173/2014 г. по описа на СП, докладвана на 12.05.2014 г., прокурор М. в качеството си на наблюдаващ прокурор не се е произнесла до командироването й в СГП на 12.01.2015 г.

Съгласно чл. 307, ал. 4, т. 1 от ЗСВ налице е дисциплинарно нарушение, когато прокурорът допуска системно неспазване на сроковете, предвидени от процесуалните закони, а според чл. 307, ал. 4, т. 4 от ЗСВ налице е и дисциплинарно нарушение, когато от страна на прокурора има действие или бездействие, което накърнява престижа на съдебната власт. Във връзка с дисциплинарното нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 4 от ЗСВ Прокурорската колегия на ВСС по мотивирано предложение на Комисията по дисциплинарни производства е приела, че не са налице доказателства за извършване на такова нарушение в конкретния случай, но е доказано извършено нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 2 от ЗСВ - действие или бездействие, което неоправдано забавя производството.

След обсъждане на събраните по делото доказателства, включително и на тези, които сочи в съдебното заседание по настоящето дело представителят на Върховната административна прокуратура, петчленният състав приема следното от фактическа и правна страна за извършеното нарушение по смисъла на чл. 307, ал. 4, т. 1 от ЗСВ:

1. По пр. пр. № 187/2014 г. по описа на СП - в НПК няма определен срок, в който прокурорът е длъжен да се произнесе по въпроса дали да се възложи или не проверка. Поради това се налага извод, че произнасянето след 7 месеца по преписката от прокурор М. не може да бъде квалифицирано като неспазване на срок, предвиден в процесуалните закони.

2. По пр. пр. № 251/2014 г. по описа на СП - настоящият състав споделя фактическите констатации и правни аргументи на тричленния състав за липса на дисциплинарно нарушение, извършено от прокурор М., поради дублиране на преписките в деловодството. Преповтарянето на изложените от първоинстанционния съд мотиви е безпредметно.

3. По пр. пр. 257/2013 г. по описа на СП - от събраните по делото доказателства е видно, че преписката се отнася за повдигнато обвинение за извършено тежко престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, а именно такова, попадащо под квалификацията на чл. 211 във вр. с чл. 210, вр. с чл. 209, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, като на обвиняемия на 16.11.2012 г. е наложена мярка за неотклонение "задържане под стража", което на 03.01.2013 г. е заменено с "парична гаранция в размер на 2000 лева". Съгласно чл. 234, ал. 8 от НПК прокурорът е длъжен да отмени наложената мярка за процесуална принуда, когато е изтекъл срок от една година и шест месеца, считано от налагането й, когато става въпрос за тежки престъпления. Следователно прокурор М., която е била наблюдаващ прокурор по тази преписка, е била длъжна да отмени тази мярка на 16.04.2014 г. - датата на изтичане на определения от процесуалния закон срок. Тя не е извършила това, въпреки че е била сезирана за изтичането на срока и с три последователни молби от адвоката на обвиняемия - на 11.09.2014 г., 20.10.2014 г. и 18.12.2014 г. Произнасянето по отношение на вдигане на наложената мярка за процесуална принуда е станало на 18.12.2014 г. или 8 месеца след изтичане на срока, определен в чл. 234, ал. 8 от НПК. Мярката за процесуална принуда се налага служебно от прокурора и след изтичането на определения в процесуалния закон срок следва да бъде вдигната също така служебно. За нейното вдигане процесуалният закон не въвежда изискване да има специална молба от обвиняемия или неговия защитник. Извършеното дисциплинарното нарушение на прокурор М. не е непроизнасянето й по молби на защитника, а неспазването на срока по чл. 234, ал. 8 от НПК. Ето защо възражението, направено от нея, че непроизнасянето по молбите е станало поради обективни причини, защото на 11.09.2014 г. и в периода 06.10.2014 г. до 17.10.2014 г. включително е била в отпуск, не може да бъде възприето. Определеният процесуален срок е бил изтекъл преди депозирането на тези молби, още към момента, когато за пръв път й е била докладвана преписката на 14.05.2014 г. във връзка с направено предложение от разследващия полицай за удължаване срока на разследването. В този случай не е налице безвиновно поведение на прокурор М.. За пълнота обаче следва да се отбележи, че това дисциплинарно нарушение е било "споделено" и от административния ръководител на СП в този период, който е удължавал сроковете на разследването по предложение на наблюдаващия прокурор М.. Съгласно чл. 234, ал. 6 от НПК прокурорът, който удължава срока за извършване на разследването, се произнася и по мерките за процесуална принуда, което не е направено от ръководителя на СП, въпреки че сроковете са били удължавани три пъти преди датата на произнасяне по този въпрос от прокурор М..

4. По пр. пр. № 173/2014 г. по описа на СП - тази преписка е образувана във връзка с получени писмо и справка от ДАНС, съдържащи данни за извършени престъпления от общ характер. От прокурор М. се е изисквало да се произнесе по въпроса дали да се извърши предварителна проверка или не. Тъй като в НПК няма срок за произнасяне на прокурора по този въпрос, то забавянето, ако има такова, не може да бъде квалифицирано като неспазване на срок, определен от процесуалните закони.

Предвид гореизложеното касационната инстанция намира за неоснователни оплакванията за неправилно приложение на материалния закон и за необоснованост на решението на тричленния състав. Настоящият петчленен състав споделя доводите на съда за отсъствие на съставомерност на деянието по чл. 307, ал. 4, т. 1 от ЗСВ - системно неспазване на сроковете, предвидени в процесуалните закони.

В практиката си по повод на такива нарушения, ВАС приема, че в ЗСВ няма легално определение на понятието "системност". Нормативната уредба, касаеща правонарушенията изобщо, използва термините "еднократност", "повторност" и "системност", които именно поради тази употреба предполага различност между тях. Системността изключва еднократността и повторността на правонарушението, от което се прави извод, че системност е налице при минимум три случая на нарушения, в т. ч. и от дисциплинарен характер. В други случаи се приема, че за да е налице системност на деянието по смисъла на посочената разпоредба от ЗСВ, е необходимо същото да е извършвано редовно, постоянно, за значителна (три или повече) част от актовете, които магистратът постановява. В случая е установено само едно забавяне на срок, установен от процесуалния закон, и това е по пр. пр. № 257/2013 г. по описа на СП. Следователно липсва системността като елемент от състава на това нарушение, поради което, като е приела обратното Прокурорската колегия на ВСС е постановила незаконосъобразен административен акт, а решението на съда е правилно и законосъобразно.

Съгласно чл. 314, ал. 3 от ЗСВ (ред. ДВ, бр. 28 от 2016 г.), съответната колегия на ВСС може да потвърди, отмени или измени наложеното от административния ръководител наказание по общия ред. В случая, Прокурорската колегия към ВСС е потвърдила заповед № 864/29.12.2015 г., като освен основанието по чл. 307, ал. 4, т. 1 от ЗСВ е добавила и такова по чл. 307, ал. 4, т. 2 от ЗСВ. Настоящият състав споделя разбирането на решаващия спора по същество съд и на участващия прокурор, че включването на ново, неразглеждано от дисциплинарно наказващия орган основание за ангажиране на дисциплинарната отговорност във фазата по чл. 314 от ЗСВ е съществено нарушение на административнопроизводствените правила и обосновава незаконосъобразност на административния акт в тази част. От изложеното следва, че касационната жалба с доводи за наличие на дисциплинарни нарушения, съставомерни както по чл. 307, ал. 4, т. 1, така и по т. 2 от ЗСВ е неоснователна, а обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на делото на ответника по касационната жалба следва да се присъдят направените разноски пред настоящата инстанция в размер на 600 лева.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, петчленен състав на Втора колегия,