Определение по допустимост от 04.07.2013 г. на КС по к. д. № 18/2013 г.

Производството е на основание чл. 72, ал. 1, т. 3 и ал. 2, вр. чл. 68, ал. 1, предл. 1 от Конституцията на Република България. Делото е образувано на 28. 06. 2013г. по искане на група от 48 народни представители от 42-то Народно събрание, които са сезирали Конституционния съд за установяване на несъвместимост в качеството на народен представител, по отношение на избрания от 30 многомандатен изборен район – Шумен Иван Валентинов Иванов и обявяване за предсрочно прекратени неговите пълномощия. Иска се с решението си Конституционният съд да разпореди на Централната избирателна комисия определянето на следващия кандидат от съответната листа. Искането е аргументирано със съображения, че с Решение № 2643-НС от 15.05.2013г. Централната избирателна комисия е обявила за избран за народен представител от 30 многомандатен изборен район – Шумен, от листата на коалиция от партии „Коалиция за България” в 42-то Народно събрание Иван Валентинов Иванов. На 21. 05. 2013г. същият е положил клетва като народен представител и е подписал клетвен лист. Поддържа се, че на 19. 06. 2013г. на интернет-страницата на Министерския съвет, в раздел „Новини” е публикувано съобщение за назначаването на заместник- министри, между които и Иван Валентинов Иванов, като заместник- министър на вътрешните работи, с приложена кратка биографична справка за него. На същата дата, след публикации в медиите, съдържащи информация, че в миналото Иванов е работил като управител на клона на групировката „СИК” в гр. Шумен, с ново съобщение в цитираната интернет-страница е оповестено, че той е уволнен като заместник-министър. Твърди се също, че след тази дата Иванов не е подавал оставка като народен представител, а е продължил да участва в работата на Народното събрание. Въз основа на тази фактология вносителите считат, че с назначаването на Иван Иванов като заместник- министър на вътрешните работи, по отношение на него е възникнала несъвместимост с качеството му на народен представител, по смисъла на чл. 68, ал. 1 от Конституцията, и позовавайки се на съществуващата конституционна практика поддържат, че в конкретния казус е налице хипотезата на чл. 72, ал. 1, т. 3 от Конституцията, представляваща основание Конституционният съд да упражни правомощията си по чл. 72, ал. 2 от основния закон, като установи релевираната в искането несъвместимост. Производството е във фазата по допустимостта на искането. Вносител на искането е легитимен субект на инициатива, по смисъла на чл. 150, ал. 1 от Конституцията, а именно една пета от народните представители в 42-то Народно събрание. Искането отговаря на изискванията на чл. 17, ал. 1 от Закона за конституционен съд (ЗКС) и чл. 18 от Правилника за организацията и дейността на Конституционния съд (ПОДКС), по отношение на неговата форма, реквизити, съдържание и предмет. Конституционният съд до настоящия момент не се е произнасял по поставения с искането конкретен въпрос, решаването по същество на който е в неговите правомощия, съгласно чл. 72, ал. 2 от Конституцията. При тези данни Конституционният съд намира искането за допустимо, поради което следва да се допусне разглеждането му по същество. С оглед предмета на настоящото конституционно дело, на основание чл. 21, ал. 1, изр. 1 ПОДКС, като страни в производството следва да бъдат конституирани: Иван Валентинов Иванов, Народното събрание, президентът на Република България, Министерският съвет, министърът на вътрешните работи, Централната избирателна комисия, Върховният административен съд, Асоциация „Прозрачност без граници”, Български хелзинкски комитет и Центърът за изследване на демокрацията. Конституционният съд намира, че следва да изискат от Министерския съвет преписи от заповедите за назначаване и освобождаване на Иван Валентинов Иванов като заместник-министър на вътрешните работи. В останалата си част доказателствените искания следва да бъдат оставени без уважение, тъй като за вносителите- народни представители, няма пречки да представят поисканите доказателства, каквато възможност изрично им е предоставена, поради което съдът не намира необходимост от служебното им събиране. По изложените съображения и на основание чл. 72, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3 и чл. 68, ал. 1, предл. 1 от Конституцията и чл. 19, ал. 1 ЗКС, Конституционният съд на Република България