Решение № 440 от 15.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3219/2014 г.

Решение № 440 от 15.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3219/2014 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Агенция "Митници", чрез процесуален представител, против решение № 7749/9.12.2013 г. по адм. дело № 5836/2013 г. на Административен съд София-град (АССГ), с което е отменена негова заповед рег. № 3261/29.04.2013 г. по оспорване на Петър Димитров Сюлеменчев. Касаторът, в касационната жалба и в съдебно заседание поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано - отменителни касационни основания по реда на чл. 209, т. 3 от АПК. Навеждат се доводи за неправилна преценка на съда относно налагане на дисциплинарното наказание без то да е съобразено с тежестта на нарушението. Иска се отмяна на съдебното решение и отхвърляне на оспорването. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - Петър Димитров Сюлеменчев, жив. в гр. Свиленград, редовно призован, чрез своя процесуален представител изразява писмено становище за неоснователност на касационната жалба. Иска се потвърждаване на съдебното решение и се претендират разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна. С решение № 7749/9.12.2013 г. по адм. дело № 5836/2013 г. АССГ е отменил заповед № 3261/29.04.2013 г. на директора на Агенция "Митници", с която на основание чл. 97, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл) на Петър Димитров Сюлеменчев - главен инспектор в Агенция "Митници" в Митнически пункт Капитан Андреево, митница Свиленград, с ранг II младши, е наложено дисциплинарно наказание "понижаване в III младши ранг за срок от една година". От фактическа страна съдът приема, че дисциплинарната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за това, че след като е узнал за привличането му като обвиняем - чрез предявяване на обвинение на 28.08.2012 г. в 13:20 ч. за престъпление по чл. 301, ал. 1, пр. второ, алт. 1-ва във вр. с чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от Наказателния кодекс (НК), съгласно постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение по досъдебно производство № 34-П/2009 г. по описа на СГП - Следствен отдел, не е уведомил незабавно началника на митницата, а е сторил това едва на 22.03.2013 г. Дисциплинарнонаказващият орган е направил извод, че като не е уведомил в срок за образуваното срещу него наказателно производство, жалбоподателят не е изпълнил т. 1 от заповед № ЗАМ-110/8.02.2013 г., както и т. 5.2.2., ал. 14, б. "а" от Правилника за вътрешния трудов ред в Агенция "Митници", утвърден със заповед № ЗАМ-895 от 28.12.2012 г., изменен със Заповед № ЗАМ-202 от 12.03.2013 г. на директора на Агенция "Митници". Прието е също, че е нарушил служебните си задължения, регламентирани в чл. 24, ал. 1 и чл. 6, ал. 1 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация (КПСДА), приет с ПМС № 126/11.06.2004 г., извършено виновно и което е квалифицирано като дисциплинарно нарушение по чл. 89, ал. 2, т. 1 и 5 от ЗДСл, за което следва да му бъде наложено наказанието по чл. 90, ал. 1, т. 4 ЗДСл. За да отмени оспорената заповед, първоинстанционният съд приема от правна страна, че е налице необоснованост на мотивите на заповедта, доколко същите не съответстват в пълнота на всички обстоятелства по чл. 91 ЗДСл, които следва да бъдат взети предвид при налагането на дисциплинарното наказание. Така органът следва задължително да вземе предвид при определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание тежестта на нарушението и настъпилите от него последици за държавната служба или за гражданите - чл. 91, т. 1 от ЗДСл, формата на вината на държавния служител - т. 2 от същата разпоредба и цялостното служебно поведение на държавния служител - т. 4 от същата разпоредба. Неспазването на тази разпоредба е основание за материална незаконосъобразност на заповедта. Решението е неправилно. Няма спор между страните по установените от първоинстанционния съд факти. Предмет на съдебна проверка от настоящата инстанция са правните изводи на съда. Доводите на съда, свързани с липсата на виновно поведение на служителя и необсъдената тежест на нарушението, не могат да бъдат споделени. Нарушението на служебната дисциплина е вид правонарушение, характеризиращо се с всички негови общи признаци като деяние (действие и бездействие), противоправност като обективно несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение. При упражняване на правомощията си в дисциплинарното производство дисциплинарно-наказващият орган е длъжен да дава точна правна квалификация на нарушенията на служебните задължения, свързани със заеманата длъжност, които са били виновно нарушени от наказаното лице. Когато е извършено действие или бездействие във връзка със служебни задължения, това означава, че са нарушени конкретни правила, които очертават съдържанието на служебното правоотношение. От това произтича и задължението на наказващия орган да наложи наказание на онези основания, в чийто фактически състав са включени нарушенията на служебните задължения. Служебните задължения на Сюлеменчев са нормативно установени и подлежат на изпълнение. Следователно при всяко нарушение служителят осъзнава факта на пренебрегване на задълженията, нарушението е извършено виновно и е основание за реализиране на дисциплинарна отговорност. С вътрешноведомствен акт на органа по назначаването е указано в случай на образувано срещу митнически служител наказателно производство за престъпление от общ характер същият, незабавно след узнаването на това обстоятелство следва да уведоми ръководителя, което в случая не е сторено своевременно и е било налице дисциплинарно нарушение, изразяващо се в бездействие от страна на служителя, в следствие на което е санкциониран дисциплинарно въз основа на преценка на тежестта и характера на допуснатото нарушение. В този смисъл са спазени изискванията на чл. 91, ал. 1 от ЗДСл. С оглед изхода на спора претенцията на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателна и следва да бъде уважена, като на основание чл. 143, ал. 3 АПК, вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4, от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, се дължат съдебно-деловодни за осъществената защита в производството по настоящото дело и следва да бъде присъдена сумата от 300 (триста) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение,