Решение № 11015 от 12.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10175/2019 г.

Решение № 11015 от 12.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10175/2019 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. Г., против решение № 5027 от 17.07.2019 г. на Административен съд - София-град, постановено по адм. дело № 929 по описа за 2018 г. С него е отхвърлена жалбата му срещу заповед № Л-1952/12.12.2017 г., издадена от началника на Областна служба "Изпълнение на наказанията " гр. София потвърдена със Заповед №Л-24/2 от 04.01.2018 г. на изп. дл. главен директор на ГД "Изпълнение на наказанията " - София. Касаторът С. Г. чрез процесуалния си представител адв. А. Илиев твърди, че решението е неправилно, поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че съдът неправилно е преценил фактите по делото и е допуснал нарушение на чл. 110, ал. 5 от ЗИНЗС относно формата на акта. От изложените мотиви на решението не става ясно, как е изведен извода за допуснато дисциплинарно нарушение, след като са дискредитирани свидетелските показания, а са възприети единствено писмените обяснения на служителите на затвора. Подробно излага и мотивира доводите си за незаконосъобразност на решението и моли за отмяна на обжалваното решение, отмяна на оспорената заповед и присъждане на разноски. Ответната страна - Началник на Областната служба "Изпълнение на наказанията" - София, не се представлява в съдебно заседание, в писмен отговор приложен по делото оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но по същество поддържа доводи за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Административният съд е бил сезиран с жалба срещу заповед № Л-1952/12.12.2017 г., издадена от началника на Областна служба "Изпълнение на наказанията" – гр. София и потвърдена със заповед на изп. дл. Главен Директор на ГД "Изпълнение на наказанията"гр. София, с която на задържания под стража С. Г. е наложено дисциплинарно наказания "лишаване за срок от три месеца от хранителни пратки" за допуснати нарушения на чл. 100, ал. 1 и ал. 2, т. 1, т. 5 и т. 7 от ЗИНЗС. Жалбоподателят е изложил пред първоинстанционния съд доводи, че в случая посоченото дисциплинарно наказание може да се наложи на само на лишените от свобода. Той има мярка задържане под стража и като такъв не е с ограничени права, което прави заповедта незаконосъобразна. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на Г. срещу заповедта като неоснователа и недоказана. За да постанови това решение съдът е обсъдил събраните доказателства и е приел, че нарушението е установено. Анализирани са подробно писмените и гласни доказателства и в крайна сметка съдът е приел, че посочените изрази в заповедта, възприети, като закани действително са отправени от Г. към дежурния главен надзирател. Съдът е посочил, че показанията на св. Й. Г. са ценени в съвкупност с останалите доказателства и с оглед преценката на роднинската връзка с жалбоподателя. При установената фактическа обстановка, съдът е приел, че жалбата е неоснователна. Изложени са мотиви, че същата е индивидуален административен акт, който засяга пряко и непосредствено правата и интересите на жалбоподателя, и че за него е налице интерес от търсената съдебната защита. Съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган в изпълнение на административната му дейност, в писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и с целта на закона. Като краен извод, съдът е счел преценката на органа на посочените обстоятелства за обоснована и правилна относно извършването на дисциплинарното нарушение от касатора, а издадената заповед е приел за законосъобразна. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е анализирал подробно събраните по делото доказателства и е приложил правилно материалния закон. Неоснователни са оплакванията на касатора, че заповедта не е била мотивирана. От съдържанието и съпътстващите я документи е видно, че са изпълнени законовите изисквания на чл. 59, ал. 2 АПК за излагане на фактическите и правни основания за издаването и. Изложените в касационната жалба нарушения на чл. 110, ал. 5 от ЗИНЗС относно формата на акта постановен от по-горестоящия административен орган са неотносими и не следва да бъдат обсъждани, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 98, ал. 2 изр. последно предмет на съдебен контрол в случая е първоначалния административен акт - заповедта за налагане на дисциплинарно наказание на Г. В тази връзка Административния съд - София град правилно е обсъждал и преценявал законосъобразността на Заповед № Л-1952/12.12.2017 г. на началника на Областната служба"ИН " – София потвърдена със Заповед № Л-24/2/04.01.2018 г. на изп. д. главен директор на ГДИН – София, с която на С. Г., задържан в ареста на ул. "Майор Векилски"№ 2, гр. София на основание чл. 16а, ал. 2, т. 1 - 4 от ЗИНЗС, чл. 289а, ал. 1 и ал. 2 ППЗИНЗС, връзка с чл. 101, т. 5 и чл. 240 ЗИНЗС му е било наложено дисциплинарно наказание "Лишаване от хранителна пратка за срок от 3 (три) месеца", за нарушение на чл. 100, ал. 1 и ал. 2, т. 1, т. 5 и т. 7, пр. 2 от ЗИНЗС, вр. с чл. 289а ППЗИНЗС и чл. 240 ЗИНЗС. Съдът се е обосновал за установеното по делото в мотивите си и е отхвърлил жалбата срещу заповедта. Противно на твърдяното в касационната жалба за недоказаност на извършеното дисциплинарно нарушение при осъществения от съда съдебен контрол върху процесната заповед категорично е установено, че задържаният в ареста С. Г. на 28.11.2017 г. при излизане от помещението предназначено за свиждане е отправил към дежурния главен надзирател закани - "Аз такива като теб по друг начин ги оправям", "Аз казвам, други действия", "Имам връзки и хора навсякъде", "Какъв си ти бе, че ще ми връщаш багаж", "Аз съм по-различен от другите и не се занимавай с мен, защото ще си имаш проблеми, разбра ли ме, бе?". Обосновано е преценено от съда, че отправените реплики са от такова естество, че могат да бъдат възприети като закана и заплаха за саморазправа. Отправянето на тези реплики с такова съдържание С. Г. е предприел, поради връщането на част от донесените му вещи – храна, която била над 5 кг. (чл. 279, ал. 3 ППЗИНЗС) и зимни обувки, понеже били повече от допустимите 2 чифта, съгласно издадената заповед № ЛС-04-1366/16.08.17 г. на министъра на правосъдието на основание чл. 258а ЗИНЗС и чл. 289, ал. 1 ППЗИНЗС. Правилно в случая съдът е кредитирал свидетелските показания на бащата на касатора, в съответствие с разпоредбата на чл. 172 от ГПК приложим на основание чл. 144 от АПК, както и на Д. Йончев съдържащи факти и изявления различни от приложените по делото официални удостоверителни документи – докладни записки на служители при ГДИН присъствали по време на отправените от задържания към дежурния главен надзирател заканителни реплики. Правилно са преценени показанията на втория свидетел още повече, че в с. з на 01.07.2019 г. е заявил, "че е станала разправия, но няма спомен за това ", а в писмените си обяснения на л. 25 от делото разказва за станалата разправия между задържаното лице и надзирателя по повод на това, че не му е разрешено да получи цялата пратка. С това си поведение задържаният е осъществил състава на нарушението по чл. 100, ал. 2, т. 7 ЗИНЗС - закана за саморазправа, поради което правилно е прието от съда, че законосъобразно на основание чл. 101, т. 5 ЗИНЗС му е наложено дисциплинарно наказание "Лишаване от хранителна пратка за срок от 3 /три/ месеца". Пред касационната инстанция не се представят доказателства, които да налагат изводи различни от тези на първата съдебна инстанция и не се обосновава отмяна на обжалваното съдебно решение. Неснователни са и доводите за неотносимост на разпоредбите по отношение на задържаните лица, какъвто е конкретния случай. Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража изрично посочва, че той се прилага по отношение изпълнение на наказанията наложени от съдилищата с влезли в сила съдебни актове, както и правното положение на лицата задържани по реда на НПК т. е. за двете категории лица са относими разпоредбите посочени в ЗИНЗС и ППЗИНЗС и противното тълкуване е неприемливо и не съответства на целта на закона. Лицата които са задържани под стража са длъжни да спазват установените правила в местата за изтърпяване на наказанието, каквито задължения имат и тези които изтърпяват наказание наложено с влязъл в сила съдебен акт. Неспазването им не може да се санкционира различно в зависимост от причината, поради която са ограничени в правата си. Предвид горното административният съд като е приел процесната заповед за законосъобразна - издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при наличието на материалноправните предпоставки за нейното издаване, в съответствие с целта на закона и при спазване на административнопроизводствените правила, и е отхвърлил жалбата е постановил правилно решение. Не са налице твърдените касационни основания за неправилност на решението, а и с касационната жалба не се представиха други доказателства, които да доведат до различни изводи от установите по делото. Предвид изложеното обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,