Решение № 6583 от 26.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3987/2016 г.

Решение № 6583 от 26.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3987/2016 г., VIII о., докладчик съдията Весела Павлова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по два броя касационни жалби, подадени от директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. В. при ЦУ на НАП и от "Фиш груп" ЕООД, чрез процесуалния представител адв. М. Ж. срещу Решение № 273 от 11.02.2016 г. по адм. дело № 394/2015 г. по описа на Административен съд В., ХХVI състав в съответните му части.

Касаторът - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - гр. В. при ЦУ на НАП обжалва решението в частта, с която е отменен Ревизионен акт № Р-03-1400582-091-01 от 7.10.2014 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП В., потвърден с Решение № 790 от 5.01.2015 г. на директора на дирекция "ОДОП" - гр. В. при ЦУ на НАП относно начислен ДДС на "Фиш груп" ЕООД за м. 11.2013 г. в размер на 904,18 лв. - главница, и съответните лихви, за м. 10.2013 г. в размер на 7 999,99 лв. - главница и съответните лихви, за д. п. м. 08.2013 г. в размер на 3588 лв. - главница и съответните лихви, за д. п. м. 08.2013 г. в размер на 2 990 лв. - главница, и съответните лихви, за м. 03.2013 г. в размер на 7 758,33 лв. - главница и съответните лихви, за м. 11.2013 г. в размер на 4 289,08 лв. - главница и съответните лихви /по фактури с № № 23/06.11.2013 г., 26 и 27 от 11.11.2013 г./, за м. 08.2013 г. в размер на 14 512.40 лв. - главница ведно с лихвите за забава, като счита, че е постановено при съществени процесуални нарушения, нарушение на материалния закон и необоснованост. В касационната жалба се излага конкретни доводи за неправилност на решението в отделните негови части. Иска се отмяната на съдебния акт в обжалваната му част и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на "Фиш груп" ЕООД срещу РА в съответната част. Претендира се юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

Касаторът - "Фиш груп" ЕООД, чрез адв. М. Ж. обжалва решението в частта, в която е отхвърлена жалбата му срещу процесния РА, като излага доводи за неправилност и необоснованост на съдебния акт. На първо място, счита за неправилен извода на съда за законосъобразност на РА относно начисления ДДС за периода м. 11.2013 г. със сумата от 13 225,26 лева във връзка с протокол, отразен в дневника за продажби и дневника за покупки през посочения данъчен период относно ВОП по издадена фактура № 939 от 30.07.2013 г. от M. G. T. S. R. L., като поддържа, че съдът е изместил предмета на спора и не е обсъждал спорния въпрос дали процесната стока е вложена в производството. На второ място, касаторът обосновава извода за неправилност на приетото от АС В. досежно непризнатия ВОД във връзка с ЧМР от 11.03.2013 г. относно фактура № .... 4 от 12.04.2013 г., който не съответства на събраните по делото доказателства. Иска отмяната на решението в посочените му части заедно с отмяна на РА. Претендира присъждане на разноските за двете съдебни инстанции.

Ответниците по касационните жалби оспорват същите.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за частична основателност на касационната жалба на директора на дирекция "ОДОП" - гр. В. и за неоснователност на касационната жалба на "Фиш груп" ЕООД.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:

Касационните жалби са процесуално допустими, като подадени от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледани по същество са неоснователни.

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АС В. е бил Ревизионен акт /РА/ № Р-03-1400582-091-01/7.10.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП-В., потвърден с Решение № 790/5.01.2015 г. на Директор на Дирекция "ОДОП" - В. при ЦУ на НАП, в частта, с която за данъчен период /д. п./ м. 05.2013 г., д. п. м. 07.2013 г., д. п. м. 09.2013 г., д. п. м. 10.2013 г. е установено спрямо "Фиш груп" ЕООД задължение по ЗДДС в общ размер на 12 321,67 лв. главница и 1700.71 лв. лихви, както и в частта, с която за данъчни периоди д. п. м. 03.2013 г., д. п. м. 04.2013 г., д. п. м. 08.2013 г., д. п. м. 11.2013 г., за които задължението по ЗДДС е редуцирано по размер - от общ размер на 59 728,95 лв. главница и 6 655,70 лв. лихви, на 54 575,77 лв. главница и 6 003,58 лв. лихви.

С обжалваното решение АС В. е отменил процесния РА относно начислен ДДС на "Фиш груп" ЕООД за м. 11.2013 г. в размер на 904,18 лв. - главница, и съответните лихви, за м. 10.2013 г. в размер на 7 999,99 лв. - главница и съответните лихви, за д. п. м. 08.2013 г. в размер на 3588 лв. - главница и съответните лихви, за д. п. м. 08.2013 г. в размер на 2 990 лв. - главница, и съответните лихви, за м. 03.2013 г. в размер на 7 758,33 лв. - главница и съответните лихви, за м. 11.2013 г. в размер на 4 289,08 лв. - главница и съответните лихви /по фактури с № № 23/06.11.2013 г., 26 и 27 от 11.11.2013 г./, за м. 08.2013 г. в размер на 14 512.40 лв. - главница ведно с лихвите за забава, като е разгледал всеки един от пунктовете на РА по отделно, събраните в хода на ревизията и на съдебното производство писмени доказателства и заключения по ССчЕ и приложимите материалноправни разпоредби. В останалата част е приел, че РА е материално законосъобразен.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

1. По касационната жалба на директора на дирекция "ОДОП" - гр. Б. при ЦУ на НАП

1.1. Правилно АС В. е отменил РА относно доначисления ДДС в размер на 904.18 лева за данъчен период м. 11.2013 г. във връзка с издадена от ЕТ "Екстрема - Х. Д." фактура № 77 от 19.11.2013 г. с получател РЛ.

Констатирано е, че с фактура № 0000000028/18.11.2013 г. РЛ продава 31,180, т. царевица собствено производство на "И-Комерс-М" ЕООД за сумата 8 262,70 лв. За извършената продажба е издадена експедиционна бележка от 17.11.2013 г., с която РЛ предава от базата си в с. С., бивше ТКЗС, 31,180, т. царевица 2013 г. на "И-Комерс-М" ЕООД, като е посочено, че стоката следва да бъде доставена в направление В. /Пристанище/ - Изток. Транспортът е извършен с МПС № ТХ0506 МХ и № ТХ 2640 ЕХ. Експедиционната бележка е разписана от доставчика "Фиш груп" ЕООД и е положен печат на търговеца, положен е и подпис за "приел стоката". За извършената продажба на 31,180, т. царевица дружеството "И-Комерс-М" ЕООД е заплатило на РЛ 9 915,24 лв. на 18.11.2013 г.

С фактура № 77/19.11.2013 г. издадена от "Е.-Х. Д." с ДО - 4 520,90 лв. и ДДС - 904,18 лв. РЛ е закупило 17,06, т. царевица реколта 2013 г. /л. 1940/, като е издадена пътно прехвърлителна разписка № 31 от 19.11.2013 г., от която се установява, че ЕТ "Екстрема- Х. Д." прехвърля на "Фиш груп" ЕООД процесното количество царевица - 17,06, т.; в графата за изпращач пътно-прехвърлителната разписка е разписана от представител на ЕТ с печат на търговеца, в графата за приел от превозвача е подписана от купувача. Транспортът е осъществен с камион каруца № В 0011, като в пътната разписка е посочено, че отразеното количество царевица е изтеглено с кантарна бележка № 31. За извършената покупка на 17,06, т. царевица "Фиш груп" ЕООД е заплатило 5 425,08 лв. с платежно нареждане на 20.11.2013 г. на ЕТ "Екстрема - Х. Д.".

Съдът е ценил представените в хода на ревизията експедиционни бележки, като е обосновал извод за доказаност на извършената доставка на описаните стоки. Отделно от това, с решението е прието, че от съвкупната преценка на събраните по делото писмени доказателства и основното и допълнително заключение по ССчЕ, се установяват данни за получаване при РЛ, чрез предаване от посочените доставчици, на стоки от вида и количеството на фактурираните. Правилно съдът приема, че експедиционните бележки, с посочени в тях номер на кантарна бележка, са преки доказателства за индивидуализиране чрез отделянето и предаването на процесната стока /царевица/, оформени между доставчиците и получателя, с подписи за предал и за приел, в които се съдържат данни за стоката и количеството й, и съдържат изявление за предаване, същевременно е доказано и извършеното плащане на стоката. Съобразно така изложените съображения обосновано първоинстанционният съд обосновава извода, че ревизиращите органи неправилно са начислили допълнителен ДДС в размер на 904,18 лв. за д. п. м. 11.2013 г. в тежест на дружеството-жалбоподател, доколкото е доказана доставката на процесната стока по фактурата, издадена от ЕТ "Екстрема - Х. Д." и наличието на необоснованост на извода на приходните органи, че липсва пряка връзка между направената покупка и декларираната от дружеството продажба на царевица - собствено производство.

1.2. Решението е правилно в частта, с която АС В. е отменил процесния РА относно начислен ДДС в размер на 7 999,99 лева за данъчен период м. 10.2013 г. на основание чл. 79, ал. 3 от ЗДДС.

С Договор от 28.08.2013 г. за покупко-продажба "Делта инвест" ЕООД продава на "Фиш груп" ЕООД зърнокомбайн Claas DOMINATOR 108 SL MAXI С РЕГ. № ТХ 02330 за сумата от 48 000 лв. Договорът е с нотариална заверка рег. № 548/24.01.2014 г. За извършената покупко-продажба е издадена фактура № 0...071/28.08.2013 г. от "Делта инвест" ООД, по която "Фиш груп" ЕООД е заплатило аванс в размер на 19 999,99 лв., а с фактура от 2.09.2013 г. РЛ е платило и сумата 27 999,99 лв. Съставен е приемо-предавателен протокол от 28.08.2013 г., с който "Делта инвест" ЕООД предава на "Фиш груп" ЕООД зърнокомбайна - предмет на договора за покупко-продажба от 28.08.2013 г., като комбайнът се намира в добро техническо състояние и изправност, с всички необходими документи за пред органите на КАТ. В издадените фактури за съставил е посочено лицето Х. Х. - управител, като е поставен и печат на търговеца. В графата за получил стоката се е разписал М. Кръстев - управител на "Фиш груп" ЕООД. За зърнокомбайна е била сключена валидна застраховка гражданска отговорност от "Делта инвест" ЕООД на 28.01.2014 г. за срок от една година. Представен е контролен талон на зърнокомбайн, от който е видно, че същият е регистриран в КАТ на 18.02.2014 г. За покупко-продажбата на зърнокомбайна е извършено плащане на 19.08.2013 г. в размер на 20 000 лв., видно от приложеното банково извлечение.

Според органите по приходите от извършената проверка, обективирана в Протокол № 1406308/27.05.2014 г., не е установен наличен зърнокомбайн в базата на ревизираното дружество в с. С., община Д.

В обобщение с РА е приета за установена липса на процесния зърнокомбайн и е извършено начисляване на ДДС в размер на приспаднатия данъчен кредит за данъчен период м. 10.2013 г.

Съображенията на АС В. за неправилност на така формирания извод от данъчните органи са правилни и се възприемат от касационната инстанция. Позовавайки се на приложимата разпоредба на чл. 79, ал. 3 от ЗДДС, съдът е приел, че не е установена по категоричен начин липсата на процесния актив - зърнокомбайн. Наличието на протокол за извършена проверка на място от данъчните органи в базата на оспорващия от 27.05.2014 г. не означава, че е доказан факта на липсата на зърнокомбайна. От страна на ревизиращите органи не е извършена инвентаризация по смисъла на § 1, т. 10 от ЗСч чрез проверка в счетоводната документация на дружеството - жалбоподател. На следващо място, съдът е посочил, че неизвършената регистрация на зърнокомбайна към датата на покупко-продажбата му не означава, че такъв не е закупен и не е наличен при РЛ. Обосновано АС В. е отчел и факта, че съгласно заключението по ССчЕ на 02.09.2013 г. в счетоводните регистри на РЛ е заявен ДМА зърнокомбайн Class, както и че към 31.12.2013 г. посоченият акт е включен в инвентаризационния опис на дружеството.

Следователно, при правилно прилагане на закона и при правилна преценка на доказателствата по делото първоинстанционният съд е формирал извод за недоказаност на материалноправните предпоставки за корекция на данъчния кредит в хипотезата на чл. 79, ал. 3 от ЗДДС.

1.3. Решението е правилно в частта относно признатия ВОД във връзка с фактура № 0...08/22.08.2013 г. с получател -"П. П. Г.", както и във връзка с фактури № 03 от 26.03.2013 г., № 09 от 23.08.2013 г., № 023 от 06.11.2013 г., № 027 от 11.11.2013 г. с получател "M. P. U. Commission international".

А. По отношение на първата фактура, е констатирано, че РЛ е декларирало ВОД с получател румънското дружество "П. П. Г." на стойност 17 940 лева. Предмет на доставката е тор. С РА се оспорва наличието на валиден транспортен документ ЧМР. Установено е, че: румънското дружество е с невалиден ДДС номер и че същото не е декларирало осъществен ВОП; не е налице плащане по доставката от страна на румънския контрагент; в ЧМР липсват данни за превозвача; стоката не е допусната до територията на Румъния поради поставяне на черен печат; в кл. 24 липсват дата и място на получаване на стоката.

Съдът е приел, че констатациите на приходните органи са оборени, който извод се споделя от касационната инстанция. Видно от приложения ЧМР / на стр. 2040 от делото/ посоченото количество стока е превозено до Румъния с автомобили № № AG 05 ACE, AG 06 ACE, ACOB ION, като за изпращач е посочен "Фиш груп" ЕООД с номер по ДДС, а за получател - "П. П. Г." с посочен номер по ДДС. П. в ЧМР стока е 22 "чанти торове", натоварена от Дъбмовица, Румъния и разтоварена в гр. Р., като следва да бъде обратното - стоката да е натоварена в гр. Р. и разтоварена в Дъмбовица, Румъния. В ЧМР е поставен подпис и печат на изпращача "Фиш груп" ЕООД, и печат на дружеството-получател. В колона 23 за превозвач е посочено дружеството SX H. U. SRL RO 15735663, за което след извършена проверка във VIES системата се установява, че дружеството е с невалиден номер по ДДС, което обстоятелство правилно съдът е приел, че не е самостоятелно и достатъчно основание да се приеме, че стоката не е превозена от посоченото дружество.

С писмените си обяснения /л. 2047/ по отношение на процесната фактура № 0/22.08.2013 г. РЛ е посочило, че транспортът е включен в цената. Процесното количество стока е закупено от "КВС Агро - България" ООД, за което е издадена проформа-фактура № 23/22.08.2013 г. за 23, т. стока, като с фактура № 3081/23.08.2013 г. е закупена общо 45 320, т. ICL NPK 8/15/15 - БИГ БЕКС. С преводно нареждане от 23.08.2013 г. е извършено плащане от "Фиш груп" ЕООД към "КВС Агро - България" ООД по проформа-фактурата от 22.08.2013 г., за 23, т. стока, поради което съдът е формирал извод, че жалбоподателят е разполагал с продаденото количество стока.

В ЧМР е поставен печат на дружеството получател, което потвърждава факта на транспортиране на стоката в друга държава членка и реалното й получаване.

Поради изложеното, касационната инстанция възприема за обоснован извода на АС В., че неправилно органите по приходите са приели, че в случая е осъществена доставка по чл. 6 от ЗДДС с място на изпълнение на територията на страната, която на основание чл. 12 от ЗДДС подлежи на облагане с 20 % на сто ДДС.

Б. Относно другите фактури във връзка с ВОД по фактури с получател "M. P. U. Commission international" изводът на първоинстанционния съд за доказан ВОД е формулиран при правилна преценка на доказателствата и правилно тълкуване на чл. 7 от ЗДДС и чл. 45 от ППЗДДС. В тази връзка доводите на касатора са бланкетни и потвърждават констатациите, посочени в РД и в РА. Съдът обстойно е разгледал всички ЧМР и придружаващите ги документи, включително и приемо-предавателните протоколи с превод на български език, подписани от шофьора, доставил стоката и представител на румънското дружество. В ЧМР като изпращач фигурира именно РЛ, като получател е посочено румънското дружество "M. P. U. Commission international"; има подробно описание на стоката; посочено е място на натоварване в РБ, както и място на разтоварване на територията на Румъния; в кл. за изпращач има положен подпис и печат на "Фиш груп" ЕООД; като печат и подпис има положени и в кл. 24 за получател. В ЧМР са посочени и съответните превозвачи, като има положени подпис и печат за съответния превозвач. Обстоятелството, че не е отразена дата на получаване на стоката в кл. 24, не означава, че не е доказан процесния ВОД, доколкото от всички останали попълнени реквизити може да се направи обоснован извод за транспортиране/изпращане на стоката извън територията на страната. Освен това правилно АС В. е ценил и представените потвърждения за получена от румънското дружество стока, които са приобщени в превод на български език по делото и не са оспорени от данъчната администрация.

Следователно, като е отменил РА в посочената част и е признал ВОД по описаните фактури, АС В. е постановил правилно решение.

1.4. Изводът на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на РА относно отказания данъчен кредит за м. 08.2013 г. в размер на 14 512,40 лева по фактура № 1.. 123 от 21.02.2013 г., издадена от "Еко тур инвест" ЕООД с предмет на доставката - възнаграждение по чл. 2, ал. 2, т. 2, б. "а" от договор за съвместна дейност, е правилен.

Касаторът споделя тезата, че с посочения договор се прикриват наемни правоотношения, при които "Еко тур Инвест" ЕООД се явява наемодател, а "Фиш груп" ЕООД - наемател на земеделска земя и цитираната фактура не отразява извършена доставка на стока, а документира разпределение на парични средства, т. е. представлява заплащане на наемна цена, върху която не се следва ДДС, тъй като отдаването под наем на земеделска земя предствлява освободена доставка по смисъла на чл. 45, ал. 1 от ЗДДС. Д. органи се позовават на следното: - липсата на заведена аналитична отчетност във връзка с договора за съвместна дейност; - процесната фактура е заведена по сметка 602 и не е отразена себестойността на продукцията; - дружеството не е кандидатствало и не е получило субсидия за земите по договора за съвместна дейност.

Тези твърдения са неоснователни. Решаващият съд е анализирал задълбочено уговорките в сключения между страните договор, поради което фактът, че някои от разпоредбите в договора н еса точно изпълнение от страните, не води до извода за неговото изпълнение и не дава основание да се приеме наличието на друг вид правоотношение. Както правилно е посочил АС В., събрани са доказателства, че всяка от страните е изпълнила своите задължения - страна 1 да предостави притежаваните от нея площи за ползване и да заплати рентата на собствениците на земята, а страна 2 да организира и извърши дейност по засяване, обработка, торене, жънене, съхранение и последваща реализация на продукцията. Във връзка с констатацията, че РЛ не е кандидатствало и усвоило субсидия за обработваните площи, то съгласно чл. 2, ал. 2, т. 3 от договора това е право на "Е. Т. инвест" ЕООД /страна1/ да включи земеделските земи в ежегодно подаваното пред ДФЗ - РА общо заявление за подпомагане на площ и да получи отпуснатите за тези земи субсидии и национални доплащания за кампания 2013 г. Това нейно право кореспондира с поетото задължение от същата страна да заплати рентата на собствениците на ползваните по договора за съвместна дейност земеделски площи. Следователно, касационната инстанция споделя обстойно развитите съображения на АС В. относно вида на възникналите отношения между страните по процесния договор и относно наличието на реално осъществена облагаема доставка по повод договора, с който е уговорено в полза на едната страна възнаграждение в размер на 5 % от печалбата на реализираните приходи. Правилно е позоваването от страна на съда на приложения приемо-предавателен протокол /на л. 1533/ във връзка с произведено и реализирано от "Фиш груп" ЕООД количество слънчоглед в размер на 370 тона за стопанската 2012 г-2013 г., върху който е поставен подпис и печат на "И комерс - М" ЕООД" /за приел стоката/.

По тези съображения, решението и в тази си част е правилно и следва да бъде оставено в сила.

1. По касационната жалба на "Фиш груп" ЕООД

2.1. Решението е правилно в частта на приетия за законосъобразен РА в частта, в която според данъчните органи доставените от Румъния семена по фактура № 939/30.07.2013 г. от "MAREX GRAIN TRADING S. R. L." не са вложени в производството и не са налични в дружеството, като са извършени доставки на територията на страната, поради което на осн. чл. 82 от ЗДДС е увеличен размера на дължимия от ревизираното лице ДДС за д. п. м. 11.2013 г. със сумата 13 225.26 лв.

В хода на ревизията е установено, че по проформа фактура № 001/20.02.2013 г. /л. 1882/ на обща стойност 162 940,50 леи (37313,81 евро/72 979,47 лв), издадена на чужд език от "MAREX GRAIN TRADING S. R. L.", на 22.02.2013 г. е извършено плащане в размер 37 205 евро/72 766,66 леи. Представен е Протокол по чл. 117 от ЗДДС № 2-1/25.02.2013 г. към проформа № 1/20.02.2013 г. за начисляване на ДДС в размер 14 917,50, който според констатациите в РД не е включен в дневника за покупки и продажби по ЗДДС за д. п. м. 02/2013 г. При преглед на извлечение от сч. сметка 302 е видно, че за периода 01.06.2012 г. - 30.04.2013 г. липсва счетоводно отразяване на посочената проформа фактура.

С фактура № 939/30.07.2013 г. "М. Г. Т." ООД продава на "Фиш груп" ЕООД семена слънчогледово семе 212 чувала на стойност 148 398,39 леи /66 126,32 лв и ДДС 13 225,26 лв./ За издадената фактура е съставен приемо-предавателен протокол от 30.07.2013 г., с който се предават от "М. Г. Т." ООД на ревизираното лице посочените във фактурата от 30.07.2013 г. семена слънчоглед. За извършеното ВОП ревизираното дружество е изпълнило задължението си по чл. 117 от ЗДДС и е издало протокол № 95 от 30.07.2013 г., който е включило в следващ данъчен период - м. 11.2013 г. Съгласно направена справка от аналитичния регистър на сметка 302/2"Семена, торове и препарати" за периода 1.01.2013 г. - 31.12.2013 г. не е установено счетоводно отразяване на сумата от 66 126,32 лева по дебита на сметката.

При тези констатации и кредитирайки заключението на в. л. по ССчЕ, съдът обосновано е приел, че липсват категорични доказателства за реалното предаване на стоката на 20.02.2013 г. и 20.04.2013 г., поради което не може да се формира извод, че процесната доставка на стока е използвана за засяване на земеделските земи по сключения договор за съвместна обработка и заявените от РЛ земи за обработване и това води до законосъобразност на РА относно извършеното увеличение на размера на дължимия ДДС за д. п. м. 11.2013 г. Касационната инстанция възприема като правилни и обосновани мотивите на решаващия съд за противоречие на приемо-предавателния протокол от 30.07.2013 г. с приемо-предавателния протокол от 26.02.2013 г., като е констатирано, че и за двата протокола няма доказателства за превоз на процесната стока. В протокола от 30.07.2013 г. липсва отбелязване, че стоката се предава от "М. Г. Т." ООД на "Фиш груп" ЕООД на територията на РБ в база на оспорващия или друго място, като не е отбелязано и какво количество по вид се предава, няма данни и кой е извършил транспорта.

Съобразно изложеното, правилно е прието от съда, че доставените от Румъния семена по фактурата от 30.07.2013 г. не са вложени в производството и не са налични в дружеството, респ. с тях са извършени доставки на територията на страната.

2.2. Решението е правилно и в частта относно непризнатия с РА ВОД на стоки за д. п. м. 04.2013 г. и определения с РА ДДС в размер на 7470,00 лева ведно с лихви за забава.

Установено е, че е издадена фактура № .... 4 от 12.04.2013 г. с предмет - препарат за растителна защита на стойност 44 820 лева, платена на 23.07.2013 г. Съгласно писмени обяснения /л. 2084/ на РЛ в цената е включен транспорта. За процесната доставка е съставено ЧМР от 11.04.2013 г., в което като изпращач е посочен "Агро свят 98 Д." ООД, с положени печат и подпис, и посочен номер на МПС № СС 3717 СС; посочен е и номер по ДДС на продавача "Фиш груп" ЕООД, а за получател е посочен адрес и номер по ДДС на "МПУ КОМИШЪН ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ООД. За място на натоварване е посочен гр. Д., а за място на разтоварване - Калугърени, Румъния. На ЧМР е поставен черен печат с надпис - "Финансова охрана на Националната агенция за данъчна администрация". Стоката е била задържана от граничните органи на Румъния, тъй като в ЧМР количеството й е посочено в литри, а е следвало да бъде в килограми. Стоката е била разтоварена в най-близкия възможен склад "Б. Г.", от където представител на "Фиш груп" ЕООД е я взел и доставил на румънското дружество. Продаденото количество стока е закупено от "Агросвят 98 Д." ООД с фактура № 962/25.03.2013 г. /л. 2066/, в която количеството препарат е 3 400 л., като плащането е извършено по банков път и сумата е постъпила по сметка на "Агросвят 98 Д." ООД на 8.04.2013 г. съгласно приложено извлечение от банкова сметка. За осъществения превоз от "Агросвят 98 Д." ООД до Румъния е издадена Заповед № 125/12.04.2013 г., с която управителят на дружеството разрешава МПС рег. № СС 3717 СС да извърши превоз за собствена сметка на 12.04.2013 г. с маршрут гр. Д. - с. К., Румъния - гр. Д., като е посочен и вида на товара - ПРЗ /препарати за растителна защита/. В ЧМР не е посочено кой е получил стоката и на коя дата, представена е стокова разписка за получени стоки № 177 от 12.04.2013 г. на превозеното количество ПРЗ, като в графата за "получил стоката" не е положен подпис, поради което не може да се приеме, че същата е получена от "МПУ КОМИШЪН ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ООД.

Обосновано съдът е потвърдил РА в тази му част, като правилно не е ценено ЧМР за удостоверяване факта на транспортиране /изпращане на стоката извън територията на България - в него като изпращач е посочен "Агросвят 98 Д." ООД, а не "Фиш груп" ЕООД; в кл. 24 няма положени печат и дата, че стоката е получена от румънското дружество. От друга страна, в представената стокова разписка от 12.04.2013 г. липсва подпис за получил стоката. По отношение на представения в съдебното производство приемателен протокол с превод на български език, според който стоката, описана въ фактура от 12.04.2013 г. е получена от "МПУ К. И." ООД на 15.04.2013 г., обосновано първоинстанционният съд не го е кредитирал, тъй като същият противоречи на ангажираната по-рано стокова разписка от 12.04.2013 г.

Следователно, правилен е изводът на АС В. за законосъобразност на РА относно дължимост на ДДС в размер на 7470,00 лева и лихви за забава по процесната фактура поради непризната ВОД.

Съобразно изложеното, доводите на касационните жалбоподатели се явяват неоснователни и обжалваното решение следва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо и правилно.

При този изход на спора с оглед отхвърляне на касационните жалби, на страните не се дължат разноски.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховен административен съд, състав на Осмо отделение