Решение № 147 от 21.03.2011 г. на ВКС по н. д. № 1033/2011 г.

Решение № 147 от 21.03.2011 г. на ВКС по н. д. № 1033/2011 г., III н. о., НК, докладчик съдията Елияна Карагьозова Производството е образувано по касационна жалба на подсъдимия А. Н. К. срещу въззивно решение № 236 от 6 декември 2010 г. по внохд № 476/2010 г. по описа на Пловдивския апелативен съд. В жалбата се прави искане за оправдаване по повдигнатото обвинение, алтернативно-да се намали наказанието. Прави се искане и за намаляване размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди. В мотиви към жалбата, подсъдимият излага съображения в подкрепа на искането. Гражданските ищци и частни обвинители молят решението да се остави в сила. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, за да се произнесе съобрази следното: С горната присъда Пазарджишкият окръжен съд е признал подсъдимия А. Н. К. за ВИНОВЕН в това, че на 30.04.2010 г. в [населено място] е извършил действия с цел да удовлетвори полово желание без съвъкупление по отношение на две ненавършили 14 годишна възраст лица - М. С. Б. на 9 години и А. А. А. на 6 години, двамата от [населено място], като деянието е извършено при условията на опасен рецидив, поради което и на основание чл. 149, ал. 5, т. 1 и 3 във връзка с ал. 1 и във вр. с чл. 29, ал. 1, б. "а" и "б" и чл. 54 НК ГО ОСЪДИЛ на ШЕСТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. На основание чл. 58а, ал. 1 НК съдът е НАМАЛИЛ наказанието с една трета, при което подсъдимият следва да търпи наказание от ЧЕТИРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА в З. при СТРОГ режим. ОСЪДИЛ е подсъдимия да ЗАПЛАТИ на малолетния М. С. Б. представляван от неговите родители и законни представители С. Й. Б. и К. П. Б. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 3000 лева ведно със законните последици и сумата 600 лева разноски по делото. ОТХВЪРЛИЛ е иска за разликата до 10 000 лева. С обжалваното решение Пловдивският апелативен съд е ИЗМЕНИЛ присъдата, като е ПРЕКВАЛИФИЦИРАЛ престъплението по чл. 149, ал. 5, т. 1 и 3 вр. с ал. 1 вр. с чл. 29, ал. 1, б. "а" и "б" в такова по чл. 157, ал. 3 НК, ОПРАВДАЛ е подсъдимия по първоначалното обвинение и НАМАЛИЛ размера на наложеното наказание на ТРИ ГОДИНИ и ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. ИЗМЕНИЛ е присъдата и в частта по чл. 59, ал. 1 НК. ПОТВЪРДИЛ е присъдата в останалата й част. Касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА: Доводите на подсъдимия за несъставомерност на деянието, неправилна квалификация и липса на пострадало лице, респ. вреди от деянието, са обсъдени от въззивния съд по реда на чл. 339, ал. 2 НПК. Мотивите на съда се споделят от настоящия касационен състав. Възражението за несъставомерност на деянието е в разрез с доказателствата по делото. От показанията на разпитаните пострадали лица и другите свидетели е установено, че подсъдимият е пипал с ръка двете малолетни момчета по половия им орган. Установено е от дос. производство посредством показанията на М. Б., че подсъдимият не за първи път се е появил на мястото където са играели децата. С. е заявил, че в понеделник той също "се въртеше около нас" и ги оглеждал. Извършените от подсъдимия действия на пипане по половите им органи са установени от свидетелите М. С. Б. и А. А. А.. Разпита на посочените малолетни свидетели е проведен при спазване на процесуалните правила-в присъствието на инспектор от Детската педагогическа стая и на техните родители. Оспорваното от подсъдимия действие, според когото същото не съдържа опипване, а неволно докосване е несъстоятелно. Двете деца описват извършеното от подсъдимия с думите "щипане", "хващане" по половите органи. Тези действия, независимо от описанието, безсъмнено сочат на престъпно сексуално поведение, насочено към половата неприкосновеност на малолетните лица, и имат за цел именно полово удовлетворение за подсъдимия. Доводът, че подсъдимият не е постигнал полово удовлетворение, следователно деянието не съдържа признаците по чл. 157, ал. 3 НК е неоснователен. Приетата от въззивната инстанция квалификация, съответства на фактическите обстоятелства установени по делото и е в съгласие със съдебната практиката. Безсъмнено е доказано, че подсъдимият е извършил неправомерни развратни действия с лица от един и същ пол. Инкриминираните действия са насочени към постигане на полово удовлетворение за подсъдимото лице. За съставомерността на деянието не е необходимо доказване на това дали е постигнато целеното полово удовлетворение, или не. Достатъчно е да е извършил такива действия. В случая, независимо от начина на съприкосновение с половите органи на малолетните момчета, действията на подсъдимия обективират конкретна цел-полово удовлетворение. Няма никакво съмнение, че последните са насочени именно към постигане на тази цел. От експертното заключение по делото е установено, че у подсъдимия е налице разстройство в сексуалното влечение в посока на педофилия. Установено е също така, че за неговото възникване са от значение както "дефектното" развитие на половата му система/анатомична и физиологична непълноценност-крипторхизъм/, но и произтичащите от това психологични проблеми. Експертите са категорични, че извършеното деяние произтича от педофилните му наклонности. Следва да се отбележи, че подсъдимият предвид предходните му две осъждания за блудство, е бил наясно, че извършените от него действия са престъпни по смисъла на закона. Ето защо, тезата, че действията му са неволни, респ. че доколкото има докосване, то последното е в съприкосновение единствено с дрехите на малолетните момчета, е несъстоятелно и форма на защита. С оглед на установените по делото фактически положения, почиващи на доказателствата по делото, събрани, проверени и анализирани в съгласие с чл. 13, чл. 14 , чл. 18 , чл. 107 НПК, изводът на въззивната инстанция за извършено от жалбоподателя - подсъдим деяние съдържащо признаците на престъпление по чл. 157, ал. 3 НК е законосъобразен. Съдебните инстанции са спазили процесуалните правила, а материалният закон е приложен в съответствие с доказателствата по делото. Наказанието е съобразено с разпоредбата на чл. 58а НК и с чл. 36 НК. С оглед степента на обществена опасност на деянието и данните за личността на подсъдимия, наказанието не е явно несправедливо. Същото е отмерено в пределите на закона и е съобразено с всички обстоятелства по делото. Предвид квалификацията по чл. 157 НК, наказанието е намалено по размер от въззивния съд. Съдът не е допуснал нарушение по чл. 348, ал. 5, т. 1 вр. с чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК, поради което не е налице основание за изменяване на решението. Решението е законосъобразно и досежно гражданско осъдителна част на присъдата. Присъдената на пострадалия М. Б. процесна сума съответства на причинените морални вреди-страдание, емоционален стрес, уплаха, смущение, страх и срам от случилото се с него. Определената от съда сума е съобразена с изискването на чл. 52 ЗЗД, възрастта на детето-девет годишно към момента на деянието, продължителността на действията, извършването им на публично място. Сумата е справедлива и отговаря на степента на претърпените морални вреди. Не е налице основание да бъде намалена. По изложените съображения, тъй като при постановяване на решението не са допуснати визираните в жалбата нарушения, съдебният акт като законосъобразен и правилен следва да се остави в сила. Воден от тези мотиви и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение