Решение № 2612 от 11.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7346/2014 г.

Решение № 2612 от 11.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7346/2014 г., III о., докладчик съдията Емилия Георгиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на председателя на Държавна агенция за бежанците /ДАБ/, гр. София, чрез юрисконсулт Светлин Начков против решение № 2068 от 31.03.2014 г., постановено по адм. д. № 1532/2014 г. на Административен съд София - град /АССГ/, с което е отменено решение № 2784 от 4.12.2013 г., в частта, с която е отказано предоставянето на хуманитарен статут на Имад Халаф Карим, гражданин на Ирак. С жалбата се сочат касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, изложени са твърдения за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение, както и нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Жалбоподателят твърди, че първоинстанционният съд неправилно е формирал изводите си въз основа на представените по делото доказателства, както и че неправилно тълкува цитираните решения на съда в Люксембург. Иска от касационния съд да отмени решението на АССГ, включително и по отношение на присъдените разноски за преводач. В съдебно заседание, чрез юрисконсулт Славова поддържа жалбата и не сочи нови доказателства. Ответникът - Имад Халаф Карим оспорва жалбата, не представя нови доказателства. Иска от съда да му бъде предоставен статут, тъй като не може да се върне в Ирак, защото е заплашван, а съпругата и децата му са в САЩ. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на жалбата. Намира обжалваното решение за неправилно и незаконосъобразно, което следва да бъде отменено. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, след като прецени доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства в рамките на сочените касационни основания и с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено от фактическа и правна страна: Жалбата е подадена от надлежна по чл. 210 от АПК страна в преклузивния по чл. 211 от АПК срок, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение в производство по чл. 87 от ЗУБ, АССГ е отменил решение № 2784 от 4.12.2013 г. на председателя на ДАБ, в частта, с която е отхвърлена молбата на Имад Халаф Карим за предоставяне на хуманитарен статут и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне. В останала част относно предоставянето на статут на бежанец е отхвърлил жалбата на Имад Карим. В тази част решението не е обжалвано и е влязло в законна сила. Установените обстоятелства по делото не са спорни между страните: Имад Карим е със страна на произход Ирак. През 2003 г. напуснал със семейството си Ирак и се установили в Йордания, откъдето впоследствие съпругата и децата му заминали за САЩ, където се намират и към настоящия момент. Той бил в Йордания до 2007 г., после заминал за Сирия, където до юли 2012 г. живял и работил. През октомври 2012 г. напуснал Ирак с международен паспорт и виза за Турция. В България пристигнал през ноември 2012 г. нелегално с помощта на трафикант. В проведените интервюта посочва като причина да напусне Ирак своите роднини и семейството му, които живеят в САЩ, страхувал се, защото в Ирак мразели САЩ. АССГ е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган при спазване на административнопроизводствените правила. След като е установил обстоятелствата по делото, които не са спорни между страните е обсъдил материалноправните предпоставки на чл. 8, ал. 1 ЗУБ и е установил от събраните по делото доказателства, че в тази част оспореното решение на административния орган е правилно и законосъобразно. В тази част решението на АССГ не е предмет на касационната жалба. По отношение предоставянето на хуманитарен статут съдът е направил пространно тълкуване на решение на Съда на Европейския съюз /СЕС/ от 17.02.2009 г. по дело № С-465/07 и решение от 30.01.2014 г. по дело № С-285/2012 г. на същия съд, както и на чл. 15, буква "в" от Директива 2004/83/ЕО и е приел, че ситуацията в държавата на произход на кандидата за закрила достига до такова високо равнище на безогледно насилие, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че жалбоподателят, в качеството му на цивилно лице, ако бъде върнат в Ирак ще претърпи посегателствата и заплахите по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ само поради самото си присъствие на територията на страната. Приел е, че не следва да доказва че е специфично засегнат поради присъщи на личното му положение елементи. За ситуацията в страната на произход на кандидата - Ирак, съдът е събрал данни от Агенция "Фокус", интернет сайт News. bg и БГНЕС. От тази информация съдът е анализирал ситуацията в страната на произход на молителя и е приел, че в столицата Багдад обстановката може да се квалифицира като международен въоръжен конфликт, съобразно даденото определение в Допълнителен протокол към Женевските конвенции от 12 август 1949 г. Като е приел, че липсва основание за приложение на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ съобразно тълкуването, дадено в решение на СЕС от 17.02.2009 г. по дело № С-465/07 и в решение от 30.01.2014 г. по дело № С-285/2012 на СЕС, административният орган допуснал неправилно приложение на материалния закон, което е отменително основание по чл. 146, т. 4 АПК и АССГ е отменил в тази част оспореното решение. Освен тези мотиви, първоинстанционният съд е приел, че дори молбата за закрила да е неоснователна поради липса на основанията по чл. 8 и 9 ЗУБ, преценката при произнасяне по молба за закрила трябва да включва мотивиране относно принципа "non refoulement" - /забрана за връщане/, който е залегнал в чл. 4, ал. 3 ЗУБ, чл. 33, ал. 1 от Женевската конвенция и чл. 19, ал. 2 от Хартата на основните права на човека в ЕС. Според административния съд изследването на евентуалното нарушение на този принцип касае същите факти, които са относими към наличието на основания за предоставяне на статут и е приел, че евентуално връщане в страната на произход на Имад Карим би било нарушение на забраната по чл. 4, ал. 3 ЗУБ чужденецът да бъде върнат в страната, където има опасност да бъде изложен на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне. Още АССГ намира, че същите обстоятелства биха били нарушение и на абсолютната забрана по чл. 3 от ЕКПЧ. По тези съображения е отменил административния акт в частта, с която е отказано предоставянето на хуманитарен статут на Имад Карим и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне по молбата за статут, съобразно с указанията и мотивите на съдебното решение и е осъдил ответника да заплати 40 лева разноски за преводач. Решението е валидно и допустимо, но е постановено в нарушение на материалния закон. Предмет на оспорване е решението в частта за предоставяне на хуманитарен статут. Материалноправните предпоставки, които следва да са налице, за да се предостави хуманитарен статут на чужденец са регламентирани в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ: чужденецът, търсещ защита в РБ да е принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: смъртно наказание или екзекуция; изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Предвид на тези изисквания на закона, административният орган е анализирал положението в Ирак въз основа на приложените по делото справки от дирекция "Международна дейност и Европейски бежански фонд" на ДАБ № 01-2547 от 1.04.2013 г. и вх. № 01-7899 от 1.10.2013 г. е приел, че обстановката, макар и опасна от спорадични терористични актове за търсещия защита не е налице заплаха, поради безогледно насилие в държавата по произход. Всички тези обстоятелства и изводи, административният орган е изложил подробно в своето решение. Цитираните в контролираното решение факти от информационна агенция и други информационни сайтове не противоречи на установеното и от административния орган по отношение ситуацията в Ирак. АССГ е основал своите правни изводи въз основа на цитираните решение на Съда на Европейския съюз /СЕС/ от 17.02.2009 г. по дело № С-465/07 и решение от 30.01.2014 г. по дело № С-285/2012 г. на същия съд, както и на чл. 15, буква "в" от Директива 2004/83/ЕО. При правилно установяване на фактите по делото съдът е приложил неправилно закона и съдебните решения на СЕС. Съгласно решение от 30.01.2014 г. по дело № С-285/2012 г. на СЕС, за да се предостави субсидиарна защита, чийто аналог е предоставянето на хуманитарен статут по националното ни право, следва да се установят тежките посегателства, определени в чл. 15, буква "в" от Директива 2004/83/ЕО и които представляват условията, които трябва да бъдат изпълнени, за да може на дадено лице да бъде предоставена субсидиарната закрила. Да има сериозни и потвърдени основания да се смята, че молителят е изложен на реална опасност от такива посегателства в случай на връщане в съответната страна на произход /същото и по решение 17.02.2009 г. по дело № С-465/07/. Определеното в този текст на директивата посегателство се състои в тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен вътрешен или международен конфликт. Законодателят на Съюза е пожелал да предостави субсидиарна закрила на засегнатите лица не само в случаи на въоръжени международни конфликти и на въоръжени конфликти, които нямат международен характер, така както са определени в международното хуманитарно право, но също така и в случаи на въоръжени вътрешни конфликти, при условие че тези конфликти се характеризират с употребата на безогледно насилие. Видно е от текста на решението на СЕС по предоставяне на преюдициално заключение относно запитване за тълкуването на чл. 15, буква "в" от Директива 2004/83/ЕО, че съдът поставя като условие съществуващата опасност да е реална за лицето, търсещо закрила и следващото условие е въоръжените конфликти да се характеризират с безогледно насилие. Двете условия са взаимно свързани и наличието им е обусловено от конкретната бежанска история и установените за всеки един търсещ закрила индивидуални обстоятелства. В настоящия случай не е установено по делото и не се твърди от молителя Карим срещу него да съществува реална опасност, която да е била повод за напускането на страната му на произход. Все в подкрепа на това в решение от 30.01.2014 г. по дело № С-285/2012 г. на СЕС се казва, че "съществуването на въоръжен вътрешен конфликт може да доведе до предоставянето на субсидиарна закрила само когато сблъсъците между редовните въоръжени сили на дадена държава и една или повече въоръжени групи или между две или повече въоръжени групи бъдат приети, по изключение за пораждащи тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила, по смисъла на чл. 15, буква в) от директивата". В същото решение съдът установява, че преценката за необходимостта от предоставянето на субсидиарна защита се обуславя от обстоятелството колко е специфично засегнато лицето, търсещо защита - "колкото по-способен евентуално е молителят да докаже, че е специфично засегнат поради присъщи на личното му положение елементи, толкова по-ниска ще бъде степента на безогледно насилие, която се изисква, за да може той да търси субсидиарната закрила". Отново може да се направи извод, че за всеки търсещ защита следва националната юрисдикция да прецени спецификата на конкретния случай. Настоящият касационен състав намира, че първостепенният съд е формирал неправилни и незаконосъобразни изводи по отношение на тези обстоятелства. Пред административния орган Имад Карим не е доказал, че съществува за него реален риск да понесе тежки и лични заплахи срещу неговия живот или личност. Правилно председателят на ДАБ е отказал предоставянето на хуманитарен статут и като е приел обратното в своето решение, АССГ е приложил неправилно материалния закон, което е касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК, водещо до незаконосъобразност на контролираното решение, което следва поради това да се отмени и съответно да се отхвърли жалбата на на Имад Халаф Карим срещу решение № 2784 от 4.12.2013 г. на председателя на ДАБ, в частта, с която е отказано предоставянето на хуманитарен статут. Решението на АССГ е неправилно и в частта, с която е осъдена ДАБ да заплати по сметка на АССГ на основание чл. 78, ал. 6 ГПК във връзка с чл. 144 АПК разноски за преводач. Съгласно чл. 92 ЗУБ, който закон е специален и урежда реда на тези производства, както и заплащането на такси и разноски, в това производство се дължат само разноски за експертизи, каквито в случая не са направени. Следва да се отмени изцяло, а разноските за преводач остават в тежест на органа на съдебната власт. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение