Решение № 11896 от 13.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7821/2009 г.

Решение № 11896 от 13.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7821/2009 г., VII о., докладчик съдията Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) . Образувано е по касационната жалба на Серафим Димитров Табаков от гр. София против решението от 4.03.2009 год., постановено по адм. д. № 03112/ 2006 год. на Софийски градски съд, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № К 1970 от 12.06.2006 год. на началника на Седмо РПУ при СДВР (СДП) за отнемане на разрешение за носене на огнестрелно оръжие. Релевират се оплаквания за неправилност на съдебния акт поради съществено нарушение на процесуалните правила и несъответствие с материалноправните разпоредби. Твърди се, че съдът неправилно се е произнесъл по процедура за отнемане на разрешително, а не по направено от жалбоподателя искане за продължаване срока на издадено разрешение за притежаване на огнестрелно оръжие. Претенцията е за отмяна на решението и произнасяне по същество с отмяна на оспорената заповед. Претендират се разноски. Ответникът началникът на Седмо РУ на МВР чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение, намира касационната жалба по същество за неоснователна. С атакуваното решение Софийският градски съд е отхвърлил жалбата на Серафим Табаков срещу заповед№ К 1970 от 12.06.2006 год. на началника на Седмо РПУ при СДВР (СДП). С нея на жалбоподателя е отнето разрешение за съхранение и носене на огнестрелно оръжие, тъй като молителят в административното производство не е доказал необходимост от това. За да постанови този правен резултат, решаващият съд е приел, че не са налице отменителни основания по чл. 146 от АПК. Изложил е съображения, че в конкретното административно производство в тежест на заявителя е било да докаже изискуемата от закона необходимост от съхраняване, носене и употреба на притежаваното от него огнестрелно оръжие. Съдът е достигнал до заключение, че представените от Табаков в първоинстанционното съдебно производство доказателства и развитите доводи, свързани със служебни пътувания и носене на специална техника като служител на БАН не сочат на обстоятелства, обуславящи наличието на твърдяната необходимост от самоотбрана и охрана на личното имущество. С оглед липсата на данни по делото за съществуваща заплаха за живота, здравето или имуществото на жалбоподателя или на негови близки, обосноваващи нужда от ползването на оръжие за граждански цели, в процесното решение е прието, че отнемането на разрешението е постановено законосъобразно. Изводът на решаващия съд по същество за неоснователност на първоначалната жалба се споделят от касационната инстанция, но при корекция на фактическата обстановка. По искане на жалбоподателя от 1.04.2003 год. му е издадено разрешение за носене и употреба на огнестрелно оръжие за срок до 16.05.2006 год. В срока по чл. 5, ал. 6, т. 1 от ППЗКВВООБ - на 10.04.2006 год. Табаков е сезирал компетентния административен орган със заявление за подновяване срока на издаденото разрешително. Мотивирал е искането си с дейността си като преподавател по специалността "Медицинска и ядрена електроника" и пренасяне на скъпа апаратура; с работата си като вещо лице по съдебни дела; самоохрана на семейството и придобитото оръжие по наследство. Към искането са приложени декларация на лицето, удостоверение от Националната следствена служба, удостоверение от СБАЛНП "Свети Наум" - София, за липса на финансови задължения към държавата, за техническа годност на огнестрелното оръжие. Разпоредбата на чл. 16, ал. 1, т. 4 от ЗКВВООБ регламентира, че разрешения за придобиване, носене, съхранение и употреба на огнестрелни оръжия, взривни вещества и боеприпаси не се издават, а издадените се отнемат, в случаите на недоказана или отпаднала необходимост. Обосноваването на необходимост от носене и съхраняване на оръжие е въведено като задължителен елемент на искането за издаване на разрешение и в текста на чл. 41, ал. 2 от ППЗКВВООБ, към който препращат разпоредбите на чл. 43 и чл. 44 от същия подзаконов нормативен акт. Следователно основна предпоставка за издаването на разрешение за дейностите по закона е наличието на необходимост от ползването на оръжие за някоя от изрично изброените в закона цели (граждански) служебни; за самоотбрана, за ловни, спортни или културни нужди. Отсъствието само на това изискване е основание за постановяване на отказ да се издаде разрешение, без значение дали са удовлетворени останалите критерии на закона. С оглед изпълнение целта на специалния закон, с него е установен строг разрешителен режим, който изисква императивно при всеки конкретен случай да бъде доказана по несъмнен начин нуждата от използването на тази мярка. ЗКВВООБ и правилникът за неговото прилагане не въвеждат специални изисквания или отклонения от общия ред и условия за издаване на разрешение по този закон за хипотезата, при която на лицето, подало искането, вече е издавано такова, т. е. за продължаване, подновяване по смисъла на закона, на срока на издадено разрешение. Това налага извода, че и в тези случаи се спазват процедурата и изискванията, които се прилагат при първоначалното издаване на разрешения за дейностите, предвидени в закона. В подкрепа на горното се явява и обстоятелството, че разрешенията за дейностите с огнестрелни оръжия и боеприпаси са обусловени със срок (чл. 5, ал. 1 от ППЗКВВООБ ), с чието изтичане правата на адресата по тях се погасяват. Ако желае издаване на разрешение за нов срок, последният следва отново да установи, че отговаря на всички изисквания на закона и не са налице пречки да му бъде издадено такова. Анализът на приложимите правни норми води на извод, че в случаите на издаване на разрешение законът е възложил в тежест на заявителя да обоснове искането си, като представи съответните доказателства в зависимост от конкретното основание, посочено от него, от които да е видно, че действително е налице необходимост от издаване на исканото разрешение. В процесния казус за административния орган не съществува задължение да провежда процедура по установяването на тези релевантни за издаването на административния акт факти. Законово изискване за издаване на разрешение за придобиване, съхранение, носене и употреба на оръжие е лицето, подало искането, да е доказало необходимостта от издаване на разрешението, както при първоначално подаване на заявление, така и в случаите когато иска продължаване срока на действие, на вече издаденото разрешение. В обжалвания административен акт органът е изложил съображенията, поради които отказва издаване на разрешение и те се заключават именно в отсъствието на данни в административната преписка, които да обосноват необходимост за Серафим Табаков от ползването на огнестрелното оръжие. Твърденията в заявлението и в допълнението към него, обсъдени в контекста на представените по административната преписка доказателства, не обосновават нуждата от самоотбрана. Както правилно е приел първоинстанционния съд в изводите си, осъществяваната от лицето дейност по служба не сочи на необходимост от носене и употреба на оръжие. Позоваването по принцип на криминогенна обстановка, както и че притежава оръжие по наследство не е от естество да породи за заявителя желаните правни последици, изразяващи се в право да полза оръжие за самозащита. Фактът, че на жалбоподателя вече е било издадено разрешение за носене на оръжие, също не може да формира заключение, че са налице основания за продължаването му с оглед изложеното по-горе относно необходимостта за установяване на законовите предпоставки за това, които в случая не са изпълнени. При това положение изводите на първоинстанционния съд за законосъобразност на оспорения административен акт поради наличие на предпоставката по чл. 16, ал. 1, т. 4, предл. първо от ЗКВВООБ, са верни и правно обосновани. Като е извел заключение, че правомощието на органа да откаже продължаване срока на издадено разрешително е упражнено съобразно закона, поради което липсват основания за отмяна на процесната заповед, съдът правилно е отхвърлил подадената срещу нея жалба. Предвид изложеното, касационната жалба се явява неоснователна, тъй като не са налице претендираните с нея пороци на обжалваното решение. Съдебният акт, като обоснован и постановен в съответствие със закона, следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд