Решение № 175 от 28.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 301/2011 г.

ВКСII гражданско отделение28.07.2011 г.докладчик т Елса Ташева

Диспозитив

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на А. С. Ж. от [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение от 7.03.2007 г. по гр. дело № 8924/1996 г. на Софийски районен съд, 53 състав, на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК.

Мотиви

Решение № 175 от 28.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 301/2011 г., II г. о., ГК, докладчик председателят Елса Ташева Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 5 и сл. ГПК, образувано по молбата на А. С. Ж. от [населено място] за отмяна на влязло в сила решение по гр. дело № 8924/1996 г. на Софийски районен съд, 53 състав. Молителката твърди, че е била ненадлежно представлявана, защото е била лишена от възможността да обжалва първоинстанционното делбено решение, като счита, че пропускането на срока за неговото обжалване се дължи на адвокатска грешка, при изчисляване на определените от закона срокове. Ответникът по молбата за отмяна *, [населено място] не изразява становище по нея. Ответникът по молбата за отмяна Н. М. И. от [населено място] изразява становище за нейната неоснователност и моли да се остави без уважение Молбата за отмяна е процесуално допустима, защото отговаря на изискванията на чл. 305 и чл. 306 ГПК, но разгледана по съществото на оплакванията в нея е неоснователна, по следните съображения: по искова молба на молителката А. С. Ж. за делба на недвижим имот е образувано делбено производство, под № 8924/1996 г. на Софийски районен съд, 53 състав. В хода на делото в стадия по допускане на делбата молителката се е представлявала от адвокати Д. Д. и С. П., от които, с молба от 4.03.1997 г. се е отказала и до постановяване на решението от 3.05.1998 г., с което е допусната делбата на процесния имот, между страните и при съответните делбени квоти, се е представлявала надлежно от адв. А. М., с пълномощно от 26.02.1997 г., представено по делото. Видно от забележката на гърба на съдебния акт молителката е била уведомена за постановяването му, чрез адв. М., на 9.02.1999 г., както и за отразения в него 7-дневен срок за обжалването му. Във фазата по извършване на делбата молителката е била представлявана от адв. С. С.. Постановеното решение на 7.03.2006 г. по гр. дело № 8924/1996 г. на СРС, 53 състав, с което на основание чл. 288, ал. 1 ГПК (отм.) имотът е изнесен на публична продан, е съобщено на молителката на 18.10.2006 г., редовно, чрез нейния съпруг В. А.. Срокът за обжалването му е изтекъл на 1.11.2006 г., а въззивната жалба срещу него е постъпила с вх. № 34961, на следващия ден - на 2.11.2006 г. и като просрочена е била върната с резолюция на районния съдия. Молителката е поискала възстановяване срока за обжалване, но с определение от 12.05.2009 г. районният съд е отхвърлил молбата й. Определението е оставено в сила от въззивния съд, със съдебен акт № 14363/9.12.2009 г. по ч. гр. дело № 8619/2009 г. на СГС, по който касационният съд, с определение № 144/7.04.2010 г. по гр. дело № 86/2010 г. на ВКС на РБ, II-ро г. о. не е допуснал касационно обжалване. К. съд счита, че не са налице предпоставките на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение, постановено на 7.03.2006 г. по гр. дело № 8924/1996 г. на СРС, 53 състав, защото пропускането на срока за неговото обжалване не се дължи на нарушаване на съответните правила, нито в хода на съдебното производство молителката не е била надлежно представлявана. Напротив, тя е използвала надлежно процесуалната си възможност да иска възстановяване на срока за обжалване на съдебния акт, но молбата й не е била уважена. По изложените съображения, ВКС на РБ, II-ро г. о. счита, че молбата за отмяна, като неоснователна следва да се остави без уважение, затова

Цитирани разпоредби

1