Решение № 8613 от 4.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3268/2017 г.
ВАСIV отделение04.07.2017 г.докладчик Татяна Хинова
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 332 от 16.01.2017 г., постановено от Административен съд С.-град, второ отделение, 22 състав по адм. д. № 5136/2016 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н. М. Д. срещу уведомително писмо с изх. № 02-230-6500/6533 от 20.09.2013 г. издадено от вр. и. д. изпълнителен директор на Д. фонд "Земеделие" за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2012 г., с което е отказано финансово подпомагане по подадено от Н. Д. заявление с УИН 23/210512/58134 за кампания 2012 г. по схемите за единно плащане на площ /СЕПП/ в размер на 3945.50 лв. и са наложени санкции за бъдещ период в размер на 2890.37 лв. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 8613 от 4.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3268/2017 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" срещу решение № 332 от 16.01.2017 г., постановено от Административен съд С.-град, второ отделение, 22 състав по адм. д. № 5136/2016 г. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго решение по същество на спора, с което да бъде отхвърлено оспорването. Не прави искане за присъждане на сторени в производството разноски. Ответникът по касационната жалба Н. М. Д. излага доводи за неоснователност на касационната жалба, поради което прави искане обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба и излага съображения за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането на касационната жалба е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е ОСНОВАТЕЛНА. Производството пред административния съд е образувано във връзка с оспорване на уведомително писмо с изх. № 02-230-6500/6533 от 20.09.2013 г. издадено от вр. и. д. изпълнителен директор на Д. фонд "Земеделие" за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2012 г. С оспореното уведомително писмо е отказано финансово подпомагане по подадено от Н. Д. заявление с УИН 23/210512/58134 за кампания 2012 г. по схемите за единно плащане на площ /СЕПП/ в размер на 3945.50 лв. и са наложени санкции за бъдещ период в размер на 2890.37 лв. Съдът е отменил изцяло уведомителното писмо, включително и в частта, с която е оторизирана сума по НР1 в размер на 495,80 лв и в която част уведомителното писмо не е било оспорено. За да стигне до правен извод за незаконосъобразност, съдът приема, че уведомителното писмо е постановено при неспазване на изискуемата форма, при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие с материално-правни разпоредби и при несъответствие с целта на закона - отменителни основания по чл. 146, т. 2, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК. На първо място съдът приема, че оспореното уведомително писмо не съдържа ясни фактически и правни основания за издаването му. Съдът счита, че форматирането на оспореното уведомително писмо в табличен вид и посочени пояснения за всяка от колоните не отговаря на изискванията по чл. 59, ал. 2, т. 4 и т. 5 от АПК. На следващо място, съдът приема, че оспореното уведомително писмо е издадено при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Като такова нарушение съдът е преценил посочването в уведомителното писмо, че допустимостта на заявените площи се определя и след извършване на проверки на място от техническия инспекторат, но в таблицата - колона 4, липсва посочване на конкретни площи, както и липсват данни за извършване на такива проверки. Като съществено процесуално нарушение съдът е преценил и неуведомяването на земеделския стопанин за извършени специализирани теренни проверки от съответните общински служби по земеделие. Като съществено нарушение на административнопроизводствените правила, съдът е преценил неизясняване на факти и обстоятелства от значение за разрешаване на поставения пред административния орган въпрос, както и нарушаване на принципите за достъпност, публичност, прозрачност, последователност и предвидимост. В тази връзка е обсъдил проведената процедура за отстраняване на двойно заявени площи и е приел, че административния орган не е изложил ясни мотиви, поради които е разрешил застъпването в полза на конкуриращия кандидат. Като съществено нарушение на административнопроизводствените правила, съдът е преценил липсата на обсъждане на заявено оттегляне на част от заявлението, сторено с изрична молба от 5.10.2012 г. По тези доводи съдът е отменил оспореното уведомително писмо като постановено при неспазване на изискуемата писмена форма, при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие с материално-правни разпоредби и несъобразено с целта на закона. Обжалваното решение е неправилно. Необоснован е правният извод на решаващия съд, че оспореното уведомително писмо не отговаря на изискванията за форма, тъй като в него не са посочени фактическите основания за постановяване на оспорения отказ. До този извод съдът е стигнал без да обсъди доказателствата по преписката, посочени в обжалваното решение като фактически установявания. Съгласно ТР № 16 от 31.03.1976 г. на ОСГК на ВС, което не е загубило сила, необходима и задължителна част от съдържанието на индивидуалния административен акт е излагането на фактическите и правни основания за издаване на акта. Изискването за мотивиране на акта представлява гаранция за законосъобразност на акта, които законът е установил за защитата на правата и правнозащитените интереси на гражданите и организациите - страни в административното производство. Тази гаранция се проявява в две насоки. С излагането на мотивите се довеждат до знанието на страните съображенията, по които административният орган е издал или е отказал да издаде искания административен акт. Това изискване е необходимо за страната с оглед организиране на защитата при оспорване на акта. От друга страна, наличието на мотиви дава възможност за ефективен контрол по отношение на законосъобразността на акта, упражняван при обжалването му пред по-горния административен орган или пред съд. Съгласно приложимата тълкувателна практика възможно е мотивите да предхождат издаването на акта и да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт. Ако административният акт е издаден на основание на такива подготвителни документи, изложените в тях съображения са такива и за издаването на самия акт. С оглед приложимата тълкувателна практика, съдът е следвало да разгледа и обсъди приложените в административната преписка документи, които са послужили като основание за издаване на уведомителното писмо. По делото е установено, че при извършена административна проверка е констатирано наличие на застъпване на част от заявените БЗС. В тази връзка е проведена процедура по изясняване принадлежността на двойно заявените площи по реда на чл. 17 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г., при която земеделският производител се е отказал от тези заявени БЗС и на това основание те са изключени от допустимите за подпомагане площи. Този факт изобщо не е обсъден от решаващия съд. В проведената процедура за отстраняване на двойно заявените площи тези БЗС са конкретизирани с посочване на номера им, като при отказ на жалбоподателя те се изключват от допустимите за подпомагане площи по съответно заявените мерки и този факт се отразява в таблицата, обобщаваща одобрените за подпомагане площи. Абсолютно необосновано съдът приема, че след уведомяването на земеделския стопанин за установените двойно заявени площи, той може да оттегли или измени подаденото заявление. Съгласно разпоредбата на чл. 14, ал. 6 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания (Наредба № 5/2009) кандидата за подпомагане не може да оттегли подаденото заявление или част от него, когато е уведомен за установени нередности. В случая молбата, която съдът е обсъдил е подадена на 5.10.2012 г., а с уведомително писмо от 19.09.2012 г. кандидата е уведомен за установените двойно заявени площи. Подадената молба след преклудиране на възможността за оттегляне или изменение на заявлението е без правно значение, поради което правилно административния орган е оставил тази молба без обсъждане. По заявената мярка СЕПП в таблиците като причина за определяне на част от заявена площ от като недопустима е посочено неподдържане в добро земеделско състояние, съгласно специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" за 2012 г., одобрен със заповеди № 09-4 от 3.01.2013 г. и № РД 09-148 от 28.02.2013 г. Отбелязано е, че този резултат се базира само на административни проверки, като на заявените площи не са извършвани проверки на място по чл. 37, ал. 4 от ЗПЗП. За извършената актуализация на цифровите и географски данни за специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" за 2012 г. земеделският производител е бил уведомен, дадена му е възможност да подаде възражение по отношение на установеното състояние на ползваните от него парцели. Словесната и табличната част на уведомителното писмо представляват едно цяло, като правният извод, че в административния акт не се съдържат фактически основания, е изцяло необоснован. В оспореното уведомително писмо са посочени конкретни обстоятелства и като цяло са налице мотиви, въз основа на които издателят му е приел, че са налице недопустими за подпомагане площи. Освен това установеното от административния орган изцяло се потвърждава от констатациите на изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза, която не е обсъдена от решаващия съд. Неясни са съображенията, изложени от съда във връзка с изискванията при извършване на проверки на място. По силата на чл. 30 и сл. от Регламент № 1122/2009 г. на Комисията от 30.11.2009 г. ДФЗ има задължение да извършва проверки на място на поне 5 % от общия брой на подадените заявления за всяка отделна кампания по схемите за директни плащания. Т. е. такава проверка не е задължителна, а Разплащателната агенция е длъжна да я извърши на 5 % от земеделските производители, кандидатстващи за подпомагане. Съгласно чл. 28, ал. 2 от Регламент № 1122/2009 /ЕО/ данните за наличието на нередности, получени в резултат от провеждането на кръстосани проверки, могат да бъдат следвани от всякаква друга подходяща административна процедура и, ако това е целесъобразно, от проверка на място. От прочита на текста се установява, че извършването на проверка на място при констатиране на нередности не е задължително. Такава проверка може да бъде извършена по преценка на органа, и то само ако е целесъобразно. В случая не са установени недопустими за подпомагане площи в резултата на извършена проверка на място, а по искането за кандидата за извършване на такава проверка, органа е счел, че такава проверка не е необходима, което е в рамките на предоставената дискреция. Необоснован е правният извод на решаващия съд, че заключението на приетата експертиза по недопустим начин допълва фактическите основания за издаване на оспорения акт в производството по оспорване. В случая заключението е изготвено при съобразяване на данните за състоянието на заявените от оспорващата страна парцели, приложими за референтната кампания. Съществено значение има и факта, че още с подаване на заявлението е стартирала проверка, при която е установена грешка за два от заявените БЗС. З. тази проверка и установените недопустими за подпомагане площи, земеделския производител е уведомен и този факт е удостоверен с подпис, поради което още при стартиране на процедурата по издаване на оспореното уведомително писмо, земеделския производител е бил редовно уведомен, че част от заявените парцели са недопустими за подпомагане. Необосновани са изводите на съда, че при подаване на заявлението за подпомагане кандидата е бил лишен от възможност да очертае границите на заявените парцели, съобразно актуализирания специализиран слой за референтната година. Съгласно чл. 10, ал. 2 от Наредба № 5/27.02.2009 г. "въвеждането на данните за заявлението по чл. 3, ал. 1 и регистрирането на земеделските площи по реда на чл. 7 се извършват в присъствието на кандидата. Данните за земеделските парцели по чл. 3, т. 3, буква, "а" се изчисляват автоматично от СРКЗП въз основа на регистрираните граници на всеки парцел. Общото заявление за подпомагане в частта, която е попълнена за съответния кандидат за подпомагане и подадените от него декларации с въведените в СРКЗП данни се разпечатва в три екземпляра, всяка страница от които се подписва от кандидата и се подпечатва от кандидатите - юридически лица или еднолични търговци". Именно с цел преодоляване на допуснати технически грешки е предвидена процедурата по чл. 10, ал. 2 от Наредба № 5/2009 г., съгласно която очертаването следва да става в присъствие на кандидата за подпомагане, заявлението за подпомагане с въведените в него данни в системата за регистрация на кандидатите, на заявленията за подпомагане и на заявките за плащане (СРКЗПЗП) да се разпечатва в три екземпляра. С подаването на заявление кандидата декларира, че площите са в добро земеделско състояние и поема ангажимент да ги поддържа в добро земеделско състояние до края на годината. Одобряването на специализирания слой не променя границите за заявените парцели, както грешно приема решаващият съд, а определя референтните площи, допустими за подпомагане с оглед установеното състояние на парцелите. С оглед на тези доводи настоящият състав счита, че при издаване но оспореното уведомително писмо не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. С оглед констатациите на назначената съдебно техническа експертиза, неправилен е изводът на съда за нарушаване на материално-правни разпоредби и несъобразяване с целта на закона. От заключението на вещото лице по безспорен начин се установява, че наддекларираните площи са правилно установени. Както бе посочено след проведената процедура по отстраняване на двойно заявените площи, отказът за оторизация е постановен само по отношение на парцелите, за които кандидата е подал декларация за отказ. По отношение на парцелите, за които е отказано оторизация на основание чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП, вещото лице е извършило анализ на представените протоколи за извършени специализирани теренни проверки, приложения снимков материал, както и данни от сателитно заснемане, извадени от интернет. След обстойния анализ на тези обективни доказателства, вещото лице е потвърдило становището на административния орган, че тези площи не се поддържат в добро земеделско състояние и са неподходящи за подпомагане. С оглед на изложеното настоящият състав счете, че обжалваното решение е неправилно. Правните изводи на решаващият съд са необосновани и незаконосъобразни, поради което обжалваното решение следва да бъде отменено. Тъй като не се налага събиране на нови доказателства на основание чл. 222, ал. 1 от АПК след отмяна на обжалваното решение следва да бъде постановено друго решение по същество на спора, с което оспорването като неоснователно следва да бъде отхвърлено. В хода на касационното производство процесуалния представител на касационния жалбоподател не е направил искане за присъждане на разноски по делото, поради което не се дължи произнасяне по незаявено искане. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1, във връзка с чл. 221, ал. 2, предложение второ от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение