Решение № 810 от 17.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2976/2012 г.

Решение № 810 от 17.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2976/2012 г., V о., докладчик председателят Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция за насърчаване на малките и средните предприятия против решение № 138 от 9.01.2012 г., постановено по адм. д. № 8252/2011 г. по описа на Административен съд София - град. В жалбата се навеждат доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Жалбоподателят моли решението да бъде отменено и да се постанови ново по съществото на спора, с което жалбата срещу оспорената заповед да бъде отхвърлена и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответницата - Ира Петрова Малоун, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна като съображенията за това са следните: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил заповед № РД-17-7/22.08.2011 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция за насърчаване на малките и средните предприятия, с която на Ира Петрова Малоун е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното й правоотношение. За да постанови този резултат, съдът е направил извод, че оспорената заповед е издадена в нарушение на императивната разпоредба на чл. 93, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл.), поради което и на основание чл. 93, ал. 2 от ЗДСл. е отменил наложеното дисциплинарно наказание без да разглежда спора по същество. Решението е постановено в съответствие с материалния закон. По несъмнен начин по делото е установено, че държавната служителка е била поканена да даде писмени обяснения и е била изслушана от главния секретар на агенцията, а дисциплинарното наказание е наложено от органа по назначаването. Съгласно императивното изискване на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл. дисциплинарно наказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител и да му даде срок за писмени обяснения, да събере и оцени посочените от него доказателства. В настоящия случай дисциплинарно наказващия орган преди налагане на дисциплинарното наказание не е изслушал държавния служител, с което е нарушил императивното изискване на чл. 93, ал. 1 ЗДСл, изискващо кумулативно административния орган да изслуша държавния служител, да му даде срок за писмени обяснения, да събере и оцени посочените доказателства. По несъмнен и безспорен начин по делото е установено, че Малоун е изслушана от главния секретар на агенцията. Императивната разпоредба на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл не дава възможност за делегиране на това задължение на органа другиму. Изслушването на държавния служител и приемане на писмените му обяснения могат да бъдат осъществени от друго длъжностно лице само в хипотезата на заместване в правомощия, какъвто настоящият случай не е. Такова заместване би било налице при временно отсъствие на изпълнителния директор поради отпуск, командировка или други причини и издадена нарочна заповед за изпълняване на функциите му от негов заместник за съответния период на отсъствие. Ето защо като е направил извод, че при налагане на дисциплинарното наказание е нарушено изискването на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл., поради което заповедта за дисциплинарно наказание е издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, първоинстанционният съд е постановил съдебен акт в съответствие с материалния закон. Позоваването на касатора на заповед № РД-13-15/8.04.2010 г., с която изпълнителният директор на агенцията е делегирал права на главния секретар, е неоснователно. Видно от т. 3.1 от заповедта е, че на главния секретар са делегирани правомощия на орган по назначаването, с изключение на правомощията за налагане на дисциплинарни наказания по чл. 91, ал. 1, т. 3, 4 и 5 от ЗДСл. В т. 3.3 от заповедта изрично е посочено, че се делегират права на главния секретар да изслушва устните обяснения на служителите и изисква писмени такива при констатирани нарушения на служебните задължения при условията и по реда на ЗДСл. и да налага дисциплинарни наказания по чл. 90, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗДСл. Следователно делегираните права за изслушване и приемане на писмени обяснения са само относно случаите на извършени нарушения, за които се налагат дисциплинарни наказания "забележка" и "порицание", но не и за случаите, в които се налагат останалите дисциплинарни наказания, за които органът по назначаването не е имал право да делегира правомощията си. Освен това в случая главния секретар е бил чл. и председател на дисциплинарния съвет и по същество обясненията са даде и приети от чл. на дисциплинарния съвет, а не от дисциплинарно наказващия орган, поради което не е изпълнено изискването на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл. Обжалваното решение е обосновано. Изводите на съда за незаконосъобразност на оспорената заповед поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с материалния закон се подкрепят от всички събрани по делото доказателства. При постановяване на решението Административен съд София - град не е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и доводите на страните и служебно е проверил валидността на оспорения административен акт. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства е направен извода, че оспорената заповед е незаконосъобразна. С оглед на изложеното обжалваното решение е правилно като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото следва да се осъди Изпълнителна агенция за насърчаване на малките и средните предприятие да заплати на Ира Петрова Малоун сумата 600 лв., представляваща направени по делото разноски в касационното производство, изразяващи се в изплатено адвокатско възнаграждение. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,