Решение № 10681 от 13.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2982/2016 г.
ВАСV отделение13.10.2016 г.докладчик Мариета Милева
Диспозитив
ОТМЕНЯ заповед № РД-26-33 от 12.02.2016 г. на министъра на отбраната. ОСЪЖДА Министерството на отбраната на Република България, гр. София, ул. "Дякон Игнатий" № 3 да заплати на Т. В. А. от гр. София, сумата 1000.00 (хиляда) лева разноски по делото. Решението може да се обжалва пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението на страните.
Мотиви
Решение № 10681 от 13.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2982/2016 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Т. В. А. против заповед № РД - 26 - 33 от 12.02.2016 г. на министъра на отбраната, с която служебното й правоотношение е прекратено на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) - поради съкращаване на длъжността. Жалбоподателката поддържа, че заповедта е незаконосъобразна и постановена в противоречие с целта на закона, тъй като не е извършено реално съкращаване на длъжността и служебните функции, изпълнявани от нея, са запазени. Моли заповедта да бъде отменена. Претендира и направените по делото разноски. Ответникът - министърът на отбраната оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на възнаграждение за юрисконсулт и прави евентуално възражение за прекомерност на заплатеното от другата страна адвокатско възнаграждение. Като взе предвид изложеното в жалбата и доказателствата по делото, Върховният административен съд, пето отделение, констатира следното: Жалбоподателката Александрова е назначена като държавен служител на длъжност "главен директор на главна дирекция "Инфраструктура на отбраната" и заема единствената бройка за длъжността съгласно длъжностното разписание от 14.02.2016 г. Съгласно Устройствения правилник на Министерство на отбраната (изм.) специализираната администрация на ведомството се състои от посочената главна дирекция и от шест дирекции, между които дирекция "Отбранителна аквизиция", ръководена от директор (чл. 26, ал. 1 от правилника в ред. до ДВ бр. 9/2016 г. и чл. 31 (отм.) от правилника). Длъжността, заемана от жалбоподателката като главен директор на главна дирекция "Инфраструктура на отбраната" е с длъжностно ниво 3, ръководно нива 3Б, подчинена е пряко на постоянния секретар на отбраната, има за цел да подпомага министъра при управлението на военната инфраструктура на отбраната и на инвестициите, свързани с нея, като организира, ръководи и контролира изпълнението на дейностите на главната дирекция, предвидени в устройствения правилник. Съгласно чл. 27, ал. 1 (изм.) в ред. до ДВ бр. 9/2016 г. на главната дирекция са възложени функции по регистрация и отчетност на имотите - държавна собственост (водене на регистър, актуване), както и дейностите по управление, охрана, преобразуване и разпореждане с недвижимите имоти, заснемане и геодезически измервания, създаване и поддържане на кадастрални карти, координиране на инвестициите за инфраструктура на отбраната, одобряване на инвестиционни проекти и издаване разрешения за строеж, организиране възлагането на обществени поръчки и международни търгове, координиране и контролиране изпълнението на договорите за строителство, организиране изпълнението на дейностите по програмата на НАТО за инвестиции в сигурността. Главната дирекцията има и териториални звена. За длъжността се изисква висше образование със степен "магистър" и професионална област: социални, стопански и правни науки, технически науки (длъжностна характеристика). След предложение на министъра на отбраната за сливане на главна дирекция "Инфраструктура на отбраната" с дирекция "Отбранителна аквизиция", мотивирано с необходимостта от оптимизиране на ръководството на инвестиционната политика и управлението на държавните имоти и консолидиране на дейността по възлагане и провеждане на обществени поръчки (доклад на министъра на л. 56-57), с ПМС № 20/28.01.2016 г., в сила от 15.02.2016 г., Устройственият правилник на Министерството на отбраната е изменен, като чл. 31, уреждащ дейността на дирекция "Отбранителна аквизиция" е отменен, а чл. 27, регламентиращ дейността на главна дирекция "Инфраструктура на отбраната" е изменен, като главната дирекция е наименувана "Отбранителна аквизиция". След изменението всички функции на главна дирекция "Инфраструктура на отбраната" са запазени и са прибавени и функциите на дирекция "Отбранителна аквизиция" (чл. 27 от устройствения правилник в ред. ДВ бр. 9/2016 г.). Въз основа на измененията, министърът на отбраната издава заповед № ОХ-121/12.02.2016 г., с която извършва промени в длъжностното разписание на ведомството, считано от 15.02.2016 г., като променя главна дирекция "Инфраструктура на отбраната" в главна дирекция "Отбранителна аквизиция" и съкращава дирекция "Отбранителна аквизиция" (т. II и т. III от заповедта). Съгласно новото длъжностно разписание, в сила от 15.02.2016 г., длъжността "главен директор на главна дирекция "Отбранителна аквизиция" е с длъжностно ниво 3, ръководно ниво 3Б и е насочена към подпомагане дейността на министъра при управление на военната инфраструктура и инвестициите в строителството, съобразно функциите на дирекцията в устройствения правилник. За длъжността се изисква висше образование със степен "магистър" в области: социални, стопански и правни науки (длъжностна характеристика). Сравнението на функциите на тази длъжност с тези, изпълнявани от жалбоподателката като главен директор на главна дирекция "Инфраструктура на отбраната", разкрива идентичност на целите и на основните области на дейност, както и на основната част от задълженията, свързани с подпомагане на политиката във връзка с регистрирането, актуването, отчетността, управлението, охраната, разпореждането с държавните имоти, измерването, заснемането и воденото на кадастрални карти, дейностите по строителство и инвестиции, както и на тези по възлагане и провеждане на обществени поръчки, дейностите по международни търгове и тези по контрол и изпълнение на сключените договори. На основание описаните структурни промени със заповед № РД-26-33 от 12.02.2016 г. на министъра на отбраната, предмет на оспорване в настоящото производство, служебното правоотношение на жалбоподателката е прекратено, считано от 15.02.2016 г., на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл - поради съкращаване на длъжността. При така установените факти настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, стигна до следните изводи: Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК и от лице, за което административният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Оспорената заповед е издадена от компетентния съгласно чл. 108 от ЗДСл орган (министърът на отбраната е орган по назначаването), в предвидената в същия текст писмена форма, съдържа посочените в нормата реквизити, включително фактическото и правно основание за прекратяване на правоотношението и при спазване на административнопроизводствените правила. Въпреки това заповедта е незаконосъобразна, тъй като материалноправните основания за постановяването й не са осъществени. Административният акт е издаден на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, текст който предвижда прекратяване на служебното правоотношение със служителя при съкращаване на длъжността. Следователно, за да възникне основанието, предвидено в цитирания текст, следва да се установи, че длъжността, заемана от служителя като нормативно определена позиция и система от функции, задължения и изисквания по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Наредбата за прилагане на класификатора на длъжностите в администрацията не съществува или ако длъжността е запазена, е намален броят на служителите, ангажирани с нейното изпълнение. Установяването на фактическите основания, обосноваващи съкращаване на длъжността, е в тежест на административния орган (чл. 170, ал. 1 от АПК). В случая настоящият съдебен състав приема, че изискванията на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл не са изпълнени. Служебното правоотношение на жалбоподателката е прекратено след като с ПМС 20/2016 г. е изменен Устройствения правилник на Министерството на отбраната и във връзка с това е утвърдено ново длъжностно разписание, в сила от 15.02.2016 г. С последното е променено наименованието на главната дирекция в специализираната администрация на ведомството от "Инфраструктура на отбраната" на "Отбранителна аквизиция", като основните функции и дейности на главната дирекция са запазени и са прибавени функции, изпълнявани до промените от дирекция "Обранителна аквизиция". Съгласно измененията на устройствения правилник и издадената в изпълнение на този акт заповед на министъра на отбраната № ОХ-121/12.02.2016 г. дирекция "Отбранителна аквизиция" е съкратена. Съкращаването на дирекцията включва съкращаване щатните бройки, включително тази за длъжността "директор", която е премахната, тъй като дирекцията престава да съществува. Обратно длъжността, изпълнявана от жалбоподателката като главен директор на главна дирекция в специализираната администрация на Министерство на отбраната не е съкратена, а продължава да съществува, както като нормативно определена позиция, така и като система от функции, задължения и изисквания, тъй като основните области на дейност на главната дирекция са запазени и продължават да се изпълнявани, въпреки промяната на наименованието на главната дирекция. Основните функции на длъжността "главен директор на главна дирекция "Отбранителна аквизиция" също съвпадат с основните задължения, изпълнявани от жалбоподателката като главен директор на главна дирекция "Инфраструктура на отбраната". Известните терминологични различия в длъжностните характеристики за длъжността, изпълнявана от жалбоподателката и тези за длъжността "главен директор на главна дирекция "Отбранителна аквизиция", както и включването на допълнителни задължения в последната, не променят обстоятелството, че длъжността на жалбоподателката като нормативно определена позиция не е премахната и основните задължения, изпълнявани от А., тези, които са определящи за заеманата длъжност, са запазени. В подкрепа на този извод е обстоятелството, че в главната дирекция отделите, специализирани в управление на държавната собственост, строителството, обществените поръчки, охраната и администриране на имоти, както и териториалните поделения на главната дирекция са запазени. В тази насока показателен е и факта, че основното съображение на министъра на отбраната да предложи изменение на устройствения правилник е оптимиране на управлението на държавните имоти и консолидирането на дейността по възлагане и изпълнение на обществени поръчки- дейности, които са основни и определящи за главна дирекция "Инфраструктура на отбраната". Възлагането на специфичните дейности, свързани с отбранителната аквизиция, също не е пречка жалбоподателката да продължи да изпълнява длъжността "главен директор", тъй като ръководството на тези дейности, би могло да се осъществява от заместник- директор със съответна подготовка, както това е предвидено по новото длъжностно разписание (бройките за заместник- директор на главна дирекция "Отбранителна аквизиция" са увеличени от една на две по длъжностното разписание от 15.02.2016 г.). Възражението на ответника, че фактически се съкращават, както длъжността "главен директор на главна дирекция "Инфраструктура на отбраната", така и тази на "директор на дирекция "Отбранителна аквизиция", поради което органът по своя преценка следва да назначи като ръководител на главна дирекция "Отбранителна аквизиция" един от двамата служители, изпълнявали тези длъжности, е неоснователно. Както вече се посочи според промените в устройствения правилник и цитираната по - горе заповед № ОХ-121/12.02.2016 г. на министъра на отбраната се съкращава дирекция "Отбранителна аквизиция", а главна дирекция "Инфраструктура на отбраната" се преименува и приема функциите на съкратената дирекция. Обстоятелството, че в доклада на министъра на отбраната, мотивиращ изменението, е посочено, че дейността, изпълнявана от дирекция "Отбранителна аквизиция" следва да бъде водеща, не обосновава различен извод, тъй като не променя характера на действително извършените структурни и длъжностни промени. Спецификата на служебното правоотношение предвиденото в ЗДСл не дава право на органа по назначаването да направи подбор и да освободи служителя, който изпълнява длъжността, която не се съкращава, за да се запази правоотношението с друг служител, чиято длъжност е премахната, както това е предвидено в Кодекса на труда, поради което осъществяването на правомощията по този начин е в противоречие с нормата на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Всичко изложено мотивира настоящия състав да приеме, че не е налице реално съкращаване на длъжността, заемана от жалбоподателката, основанието за прекратяване на служебното правоотношение, посочено в заповедта не е осъществено, а правото на органа по назначаването да прекрати служебното правоотношение е упражнено в противоречие със закона. В случая е нарушена и целта на закона, тъй като действията на органа по назначаването не са насочени към оптимизиране на дейността на администрацията, чрез възлагане на служебните функции на по-малко и на по-квалифицирани служители, което е смисълът на съкращението, а към прекратяване на служебното правоотношение с конкретен служител, чиято длъжност не се съкращава. Поради изложеното настоящият съдебен състав приема, че оспорената заповед е постановена в противоречие с материалния закон и целта на закона и следва да бъде отменена. С оглед изложеното, направеното искане и доказателствата за действително направени разходи в производството, Министерството на отбраната следва да заплати на жалбоподателката сумата 1000.00 лв. разноски по делото. Съдът намира, че разноски на Александрова, включващи възнаграждение за адвокат, следва да бъдат присъдени в този размер след преценка на фактическата и правна сложност на спора и с оглед своевременно направеното от ответната страна възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, което настоящата инстанция намира за основателно съобразно посочените в чл. 78, ал. 5 от ГПК критерии. По тези съображения и на основание чл. 172, ал. 2, пр. второ от АПК Върховният административен съд, пето отделение,
Цитирани разпоредби
1- чл. 106, ал. 1, т. 2