Решение № 15731 от 19.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8880/2018 г.

Решение № 15731 от 19.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8880/2018 г., III о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Столична дирекция на вътрешните работи, срещу решение № 3852 от 07.06.2018 г. по адм. д. № 3964/2018 г. на Административен съд - София град, в частта му, с която е осъдена да заплати на Ц. Петров обезщетение за неимуществени вреди в размер на 15000 лв., ведно с лихва за забава в размер на 3623,90 лв. и ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска – 12.04.2018 г. до окончателното му изплащане. Касаторът твърди, че решението е неправилно поради нарушение на процесуалния и материалния закон, и поради необоснованост и затова следва да бъде отменено в обжалваната част със законните последици. Алтернативно моли да бъде намален размера на присъденото обезщетение. Ответникът Ц. Петров чрез процесуалния си представител оспорва касационна жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери оспореното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна, макар и не по изложените в нея съображения. Производството пред административния съд е образувано по искова молба на Ц. Петров срещу СДВР, с която са предявени искове за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, ведно със съответните лихви, произтичащи от заповед № 513 з-8875/27.11.2015 г., на директора на Столичната дирекция на вътрешните работи за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение", отменена с влязло в сила решение № 6555 от 25.05.2017 г., постановено по адм. дело № 5868/2016 г., по описа на Върховния административен съд. Административният съд, след като е установил отмяната с влязло в сила съдебно решение на незаконосъобразния акт за наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратяване служебното правоотношение и разпит на свидетели, е приел, че са налице предпоставките на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди – отменен от съда незаконосъобразен административен акт и настъпили неимуществени вреди - негативно състояние на психиката на ищеца. Съобразно тези обстоятелства съдът присъдил по справедливост на ищеца обезщетение в размер на 15000 лева заедно със законната лихва за забава Решението е неправилно. Административният съд е обсъдил всички доказателствата по делото и е изложил подробни мотиви по допустимостта и основателността на исковите претенции, но решението му противоречи на материалния закон. Законът за Министерството на вътрешните работи е специален по отношение на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, поради което имуществената отговорност на ответника не е пълна, а е ограничена до шест брутни месечни заплати. Правото на обезщетение на лицата на държавна служба, които са били незаконно уволнени, се урежда от специални закони, които не предвиждат отговорност на съответната администрация за всички имуществени и неимуществени вреди, съставляващи пряка и непосредствена последица от увреждането. Съдът не е съобразил нормата на чл. 11, ал. 2 от Закона за нормативните актове, според която особен закон може да предвиди отклонения от общата уредба на дадена материя, когато това се налага от естеството на обществените отношения. Държавната служба е свързана с функционирането на държавата и правоотношението на държавния служител, респективно неговото възникване, развитие и прекратяване, се характеризира с особености, които изключват прилагането на правните разпоредби от общ характер. Щом специалният закон съдържа ограничения за имуществената отговорност на държавата като работодател в случаите на незаконно уволнение на държавни служители, пълната й имуществена отговорност не може да се изведе по правилата на общ закон, който се прилага за всички физически лица без оглед на техния статут. Съгласно чл. 237, ал. 1 ЗМВР при незаконно прекратяване на служебното правоотношение държавните служители в МВР имат право на обезщетение в размер, изчислен по реда на чл. 239 към момента на прекратяването, за времето, през което са останали без работа, но за не повече от 6 месеца. Законът използва общият термин "обезщетение", от което не може да се направи извод, че се касае само за обезщетение имуществени вреди. Като специален закон ЗМВР определя друг праг на отговорността, различен от чл. 4 ЗОДОВ и от чл. 52 ЗЗД. По аналогичен начин е разрешен въпросът и в нормативни актове, уреждащи обезщетението при отмяна на незаконно прекратяване на служебно правоотношение - чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител, чл. 172 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, чл. 237 от Закона за МВР. Работникът или служителят може да претендира вреди от уволнението в размер над предвидения в чл. 225, ал. 1 КТ, доколкото вредите са настъпили в резултат на непозволено увреждане, съставляващо действие извън предвидената в специалните закони възможност за прекратяване на трудовото/служебното правоотношение от страна на работодателя/органа по назначаване. При прекратяване на служебното правоотношение, органът по назначаването осъществява предоставената му от закона възможност за едностранно извънсъдебно прекратяване на служебното правоотношение, а когато това потестативно право е упражнено незаконно, отговорността за вреди е ограничена до размер, предвиден в разпоредбата на чл. 237 ЗМВР. Поради тези съображения касационната инстанция намира решението в осъдителната му част по този иск за неправилно. В тази част решението следва да бъде отменено, а предявеният иск следва да бъде отхвърлен. С оглед промяната в изхода на спора, решението следва да бъде отменено и в частта на присъдените разноски за страните по делото. На СДВР не се дължат разноски, предвид чл. 10, ал. 2 и ал. 3 ЗОДОВ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,

ОСОБЕНО МНЕНИЕ на съдия Аглика Адамова: Считам, че решението е частично правилно и следва да бъде оставено в сила до размер на обезщетението от 2000 лв, ведно със законната лихва. Разпоредбата на чл. 237, ал. 1 ЗМВР действително е специална по отношение на чл. 1 ЗОДОВ, но не ограничава и не изключва възможността да се търсят имуществени вреди над предвидените в специалния закон, както и неимуществени вреди, каквито изобщо не са предвидени в специалния закон. Вярно е, че във всички нормативни актове, уреждащи обезщетението при отмяна на незаконно прекратяване на служебно правоотношение - чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител, чл. 172 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, чл. 237 от Закона за МВР, се урежда правото на работника или служителя да получи ограничено по размер обезщетение за ограничен период от време. Това е така нареченото обезщетение за принудителна безработица и то покрива оставането на служителя без работа и доходи за посочения в закона период. Житейски възможно е обаче от уволнението да бъдат причинени както други имуществени, така и неимуществени вреди, изразяващи се в психологически страдания или заболявания, а причинените вреди от актове, действия и бездействия на администрацията подлежат на обезщетяване на общо основание по смисъла на чл. 1 ЗОДОВ. Отговорността на държавата по посочения текст е с принципно широк обхват и не може да бъде ограничавана. В сферата на административните правоотношения тя е аналог на отговорността за непозволено увреждане по чл. 45 и чл. 49 ЗЗД, като освен това тя е и винаги обективна, тъй като по определение изключва изследване на субективния елемент вина. Преобладаващата съдебната практика, както на ВКС по приложение на сходната норма на чл. 225 КТ, така и на ВАС по приложение посочените по-горе норми, не отричат правото на работника или служителя да претендира вреди и в по-голям размер, на общо основание /чл. 49 ЗЗД или съответно чл. 1 ЗОДОВ/, стига те да бъдат доказани. За получаване на предвиденото в чл. 237, ал. 1 ЗМВР обезщетение е достатъчно да бъде доказано незаконосъобразно прекратяване на служебното правоотношение и оставане на лицето без работа или преминаването му на по-ниско платена работа. За получаване на обезщетение извън предвиденото в чл. 237, ал. 1 ЗМВР, включително за неимуществени вреди, е необходимо доказване на всички елементи от фактическия състав на чл. 1 ЗОДОВ – противоправно поведение на администрацията, вреда и причинна връзка между двете, каквито са доказани в настоящия процес. Считам обаче, че при определяне размера на справедливото обезщетение по чл. 52 ЗЗД следва да се държи сметка за периода, в който са търпени вредите и техния интензитет, които обуславят далеч по-нисък размер на обезщетението, в сравнение с този, определен от административния съд. Съдия: /Аглика Адамова/