Решение № 8613 от 15.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3405/2012 г.

Решение № 8613 от 15.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3405/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба на "Технотрейд" ООД - Варна за отмяна на влязло в сила решение № 10309/2.08.2010 г. на Върховния административен съд - тричленен състав, постановено по адм. дело № 2557/2010 г., с което е оставено в сила решение № 6 от 4.01.2010 г. по адм. дело № 271/2009 г. на Варненския административен съд, подадена на основание чл. 239, т. 1 от АПК. Ответникът - директорът на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП - Варна, ангажира становище за неоснователност на молбата. Върховният административен съд - петчленен състав, намира молбата за отмяна за процесуално допустима като подадена от страна, участвала в производството по постановяване на оспореното решение и в срока по чл. 240 от АПК. След като обсъди направените искания във връзка с изброените в чл. 239, т. 1 АПК основания, петчленният състав намира молбата за неоснователна по следните съображения: Съгласно чл. 239, т. 1 АПК съдебният акт подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение по делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. От този текст е видно, че основания за отмяна могат да бъдат само новооткрити обстоятелства или новооткрити писмени доказателства, съществували преди приключване на устните състезания по делото, по което е постановено решението, които не са могли да станат известни на страната, въпреки полагане на дължимата грижа при водене на делото. Това са факти от действителността, които съдът не е взел предвид, но чието съществуване създава вероятност съдебният акт да е неправилен, т. е. новите обстоятелства трябва да са от съществено значение за делото. От такова значение са доказателствата за юридическите или доказателствените факти, които, в случай, че бъдат установени, биха могли да доведат до различно разрешение на спора, предмет на делото. В процесния случай се твърди, че ново обстоятелство от съществено значение за делото е липсата на материална компетентност на Димитър Димитров като изпълняващ длъжността директор на ТД на НАП Силистра и издател на заповед за възлагане на ревизия ЗВР № 800083/4.03.2008 г., приключила с ревизионен акт, жалбата срещу който е отхвърлена с решенията, чиято отмяна се иска. Настоящият 5-членен съдебен състав на ВАС, първа колегия, намира, че твърдяното от молителя обстоятелства не е ново по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК предвид липса на кумулативно предвидените в тази разпоредба предпоставки. Обратно на законовото изискване, твърдяното ново обстоятелство е могло да бъде известно на страната при решаване на делото до приключването на устните състезания пред касационния съд. Отмяната на влязло в сила решение не е средство за поправяне на процесуалните пропуски на страните, а представлява извънинстанционен способ за защита срещу съдебни актове, които са неправилни, но не поради грешка на съда или на страните. В приключилото съдебно производство компетентността на органите в ревизионното производство е била оспорена от настоящия молител, за което са събирани доказателства, била е обсъдена служебно и от съда. На настоящия молител, в качеството му на жалбоподател по решението, чиято отмяна претендира, е била известна липсата на събрани и приложени доказателства за компетентността на Димитър Димитров и въпреки това не е положил дължимата грижа да поиска събиране на доказателства в тази връзка. Изводът е, че обстоятелствата относно компетентността на Димитър Димитров е можело да бъдат известни на страната, при полагане на дължимата грижа за това. По изложените съображения Върховният административен съд - петчленен състав, приема, че искането за отмяна на основание чл. 239, т. 1 от АПК на влязло в сила решение № 10309 от 2.08.2010 г. на Върховния административен съд - тричленен състав, постановено по адм. дело № 2557/2010 г., с което е оставено в сила решение № 6 от 4.01.2010 г. по адм. дело № 271/2009 г. на Варненския административен съд, е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. При този изход на делото в искането на молителя за присъждане на разноски в производството е неоснователно. Такова е и искането на ответника по молбата за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, тъй като няма данни ответникът да е представляван от юрисконсулт в настоящото производство. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1 АПК, Върховният административен съд - петчленен състав на първа колегия,